Промяната в потребителите крие риск за икономиката

Основен риск според ЕК е промяната в поведението на потребителите във фазата на възстановяване заради епидемията и изолирането.

Прогнозите на ЕК и Министерство на финансите за безработицата изглеждат прекалено оптимистични

Няма яснота колко са ефективни мерките срещу кризата

Икономическите прогнози и сценарии за динамиката на кризата са важна част от процеса на вземане на решения. През март избухна криза, като с всяка следваща седмица става все по-ясно, че ще е дълбока и излизането от нея няма да е тривиално действие нито за бизнеса, нито за управляващите. Натрупването на данни за ефектите от прекъсването на нормалните процеси позволява сценариите да излязат от сферата на абстрактното мислене и да се моделират на базата на обективни икономически показатели. Колкото повече усилия се влагат в процеса на изготвяне на сценарии и моделиране, толкова се увеличава вероятността взетите решения да са по-ефективни и да съкратят процеса на връщане към предкризисните икономически нива.

Вече са публикувани вероятно най-важните прогнози на официални институции за България. Първата прогноза е основа на Конвергентната програма за периода 2020-2023 г., която се изготвя от Министерство на финансите и се счита за ревизирана средносрочна макроикономическа рамка. Втората е пролетната прогноза на Европейската комисия. Кризата сближи във времето публикуването на двете прогнози, което предполага, че те се базират на сходен набор от данни и са били обект на обсъждания между експертите на двете институции. Това предполага отсъствието на значителни разлики. Ако такива са налице, те би трябвало да отразяват коренно различно виждане за динамиката на икономическите процеси.

В настоящата статия няма да се спирам на конкретните мерки, които предложи правителството. По-голяма част от тях все още не са стартирали или използваните финансови ресурси в подкрепа на бизнеса и домакинствата до момента нямат значително влияние върху икономическото развитие. Например, според данни на Националния осигурителен институт към 5 май по мярката 60:40 от държавния бюджет са изплатени едва 10,7 млн. лв. за почти 35 хил. работни места.

Кризата и търсенето на решения на европейско ниво промени и изискванията към разработването на конвергентните програми като най-важна част от Европейския семестър. Прилага се формат без много детайли и с фокус върху мерките, свързани с кризата. Все пак отделните държави са подходили по различен начин към тези препоръки. В българската почти липсват прогнози за 2021 г., като тази практика не е често срещана при останалите програми. Те би трябвало да са основа за предприемане на промени в политиката, която да се отрази при изготвянето на националните бюджети за следващата година. Несигурността относно продължителността на кризата не намалява и това предполага нова актуализация на бюджета след известно време, тъй като настоящият му вид няма да отговаря на новата реалност.

Липсата на увереност, че основни параметри на бюджета ще се запазят и спазят, не позволява той да се приеме за реалистична основа за следващия. Поради тази причина препоръките към програмата няма как да бъдат достатъчно полезни за изготвяне на бюджета за 2021 г., но това ще е валидно и за останалите държави. Това е и основание за въздържане от по-детайлен коментар на бюджетната прогноза, в която има нереалистични моменти. Например, обезщетенията за безработица запазват съотношението си към брутния вътрешен продукт както през 2019 г. (0,4%), при положение че безработицата ще нарасне, а БВП ще намалее. Данъчните приходи запазват дял от 21,6% от БВП, което е трудно постижимо при спад и негативна промяна в еластичността им. Лихвените разходи в бюджета също се запазват като дял от БВП (0,6%), при положение че таванът на дълга се повишава значително, а цената на финансиране се покачва на международните пазари.

Два основни показателя на прогнозата в Конвергентната програма могат да се разглеждат и като своеобразни цели на политиката. Това са 3% спад на реалния БВП и бюджетен дефицит от 3,1% от БВП. Те бяха оповестени преди актуализацията на бюджета и явно не подлежат на промяна, независимо от наличието на по-нови данни. Това ги превръща не толкова в оценка, направена в среда на голяма несигурност, колкото в цели на политиката, които правителството ще се стреми да изпълни. Това е твърде амбициозна задача, тъй като не е подкрепена с конкретни мерки и действия, които да позволят тя да бъде изпълнена. Европейската комисия предполага сходен бюджетен дефицит от 2,8% от БВП, но при значително по-голям спад от 7,2%. Още по-голяма е разликата в прогнозите на ЕК (-6,7%) и българското правителство (-1,1%) по отношение на номиналния спад. В повечето от останалите страни извън еврозоната не се наблюдава толкова голямо разминаване в прогнозите за спада в реалния БВП, като само в Унгария ситуацията е аналогична с тази в България.

Конвергентната програма представя актуализацията на бюджета, чиято основна задача е да увеличи лимита за нов дълг на 10 млрд. лв., както и разходите с допълнителни 1,07 млрд. лв. От европейските фондове ще бъдат пренасочени 870 млн. лв., а от национални източници, включително и чрез финансови инструменти, оценката е за 4,5 млрд. лв., които да се използват за подкрепа и възстановяване на икономическата активност. Отбелязва се, че България навлиза в кризата в добро фискално състояние и с натрупан буфер под формата на фискален резерв. През 2019 г. на начислена основа е регистрирано положително бюджетно салдо в размер на 2,4% от БВП.

Нерешените проблеми обаче не са коментирани в програмата, но могат да се припомнят отново - липсата на структурни реформи, както на пазара на труда, така и по отношение на инвестициите и влошаващата се среда за бизнес. Логично е очакването в програмата, че през 2020 г. икономиката ще функционира под своя потенциал, като според правителствените оценки той е бил достигнат през 2019 г.

Допусканията за външната среда вероятно са една от причините за голямото разминаване с прогнозите на Европейската комисия - реалният спад в ЕС е приет за 4% в програмата, докато в прогнозите на ЕК той е оценен на 7,4%. Все по-голямата зависимост и интеграция към общия пазар в ЕС предполага голямо влияние на този спад и върху българската икономика и подобна разлика прави прогнозата на правителството доста оптимистична. Очакванията са предимно за шокове върху търсенето, като частното потребление и инвестициите ще спаднат, но известна компенсация се предвижда заради правителственото потребление и двуцифрения растеж на публичните инвестиции. В ситуация на криза публичните инвестиции могат да са полезен инструмент, стига ресурсите да не се разпиляват, както и да има готовност за реално изпълнение на проектите. Трябва да се избягва ситуацията от края на последните години, когато просто се отделя голяма парична сума, която да се усвоява в бъдещ период.

В прогнозата на ЕК се посочва много силен спад на инвестициите, като оценката е, че предлаганите схеми за предоставяне на ликвидност ще намалят донякъде негативното влияние, но няма да стимулират нова инвестиционна активност. Предлаганата схема за гаранции по кредити за малки и средни предприятия (в размер на 500 млн. лв.) предвижда таван на индивидуален кредит от 300 хил. лв., който е крайно недостатъчен. Необходимо е да се предложат гаранции и за нови инвестиционни кредити и то в обем, който позволява да се финансират по-големи частни проекти.

По отношение на предлагането се споменават основно услугите и във връзка със значението им за износа. Като цяло износът на услуги се очаква да спадне с над 25%, а този на стоки - с 13%, при което общият спад в износа е оценен на 16,3%. Спадът във вноса се очаква да бъде около 13%, което предполага отрицателен принос на външния сектор в БВП.

Пазарът на труда ще се характеризира със спад на заетите с 2,1%, а безработицата ще се покачи с около 2 процентни пункта и ще достигне 6,2%. Тази прогноза изглежда също прекалено оптимистична, но и ЕК не предвижда голямо повишение на безработицата и очаква да достигне 7% при спад на заетостта с 2,5%.

Основният риск, който ЕК посочва в прогнозата си, но който е валиден в още по-голяма степен и за тази в Конвергентната програма, е относно несигурността на началото на възстановяването и ефективността на мерките за подкрепа на икономиката. Друг основен риск според ЕК е промяната в поведението на потребителите във фазата на възстановяване заради епидемията и изолирането. Тези рискове загатват за потенциал за доста по-значителен спад, като в Конвергентната програма липсва традиционният анализ на чувствителността и представянето на различни сценарии.

Правителството официално потвърждава намеренията си за едновременно присъединяване към Механизма на обменните курсове II и за тясно сътрудничество с недовършения Банков съюз. За съжаление, и в този документ не е обяснено как ще се управляват рисковете от подобно действие, особено при задълбочаване на кризата в еврозоната. Скорошно решение на Конституционния съд на Германия призовава Европейската централна банка да докаже в тримесечен срок, че програмата за количествени улеснения не води до непропорционално влияние върху икономиката и публичните финанси. В него се посочват проблеми, причинени от паричната политика на ЕЦБ, за които постоянно напомням - ниските лихвени проценти ощетяват притежателите на реални спестявания и ги демотивират; правителствата се финансират по-евтино, отколкото заслужават; а много “зомби компании” продължават да замърсяват пазара и не могат по естествен начин да отпаднат от него.

Благоразумната критика, макар и закъсняла, трябва да подтикне ЕЦБ да се фокусира върху мандата си да провежда парична си политика, а не да икономическа или фискална, без да е овластена за това. Решението на съда изисква реакция, като липсата на такава ще ограничи възможността на централната банка на Германия да участва в програмата, а вероятно и в други дейности на ЕЦБ. Съдът изисква предприемането на промени, които ще имат дългосрочно въздействие върху страните от еврозоната, което прави сегашната ситуация много рискова. Банковият съюз също е в търсене на решение за обща схема за гарантиране на депозитите, която изглежда доста далечна като перспектива, което намалява ползите от съществуването на самия съюз.

Коментари

Задължително поле