Привикаха по спешност Горанов в парламента

Васил Божков: Не ме издирват, на разположение съм на властите по всяко време

Грипната ваканция опразни 1850 училища в страната От днес почиват и учениците във Видин, Велико Търново, Враца, Пловдив, Силистра, Сливен

Президентът Радев: Атаките срещу мен придобиват уродливи измерения

Мис България 2019 се отдаде на почивка в Австрия (СНИМКИ)

Осем служители на Държавната комисия по хазарта са отведени за разпит

Парламентът одобри промените в Закона за хазарта на първо четене

Проф. Мира Кожухарова: Мерките серщу коронавируса са адекватни

Ники Илиев се връща на сцената с „Осъдени души“ Партнира си с Елена Петрова - Фани

Вицепрезидентът Йотова: В България все още липсва обществената дискусия за ролята ни в Европейския съюз

ВТУ обяви Национално ученическо състезание за философско есе

Борисов към министрите: Забранявам да се месите в конфликтите между другите институции

Нинова: Огласяването на СРС-тата е опит да се сплаши президентът

Иззеха неправилно съхранявани 396 кг млечни продукти и 804 литра бутилки вино

Намериха тялото на издирван мъж в кюстендилско село

Проф. д-р инж. Славейко Господинов пред „Труд“: Язовирите ни се управляват все едно сме малко след Средновековието

Перник остана без вода по същите причини както София в началото на 90-те

Има язовири, които могат да повлекат цели градове. Язовирите са съоръжения от нивото на националната и сигурност и трябва да се следят перманентно. Това казва събеседникът ми проф. Славейко Господинов в началото на разговора. От позицията на знанията и опита си е категоричен, че информацията за съоръженията в България в момента е недостатъчна, а контролът им е наложително да се модернизира. Без човешки фактор това не може да стане, хидроинженерите трябва да са около язовирите, казва проф. Господинов.

– Как се стигна до водната криза в Перник, професоре? Как стана така, че един цял язовир се изпари и хората останаха без вода?
– Не искам да отнемам активността на прокуратурата и да u подсказвам решения, но ако разсъждавам като обикновен човек с една нормална логика – за мен е ясно. Навремето, помните, имаше задачи от рода „в един басейн се влива Х количество вода през една тръба и се източва Y количество от други две тръби…” В задачата се питаше за колко време басейнът ще бъде изпразнен или обратно – кога ще бъде напълнен. Ако този принцип беше спазван и нивото на водата в язовир „Студена” беше следено, нямаше да се стигне до воден режим. А сега остава само компетентните органи да установят кои са тези, които са допуснали това безводие. Лошото в случая е, че потърпевшите са хора, които работят и които допринасят за просперитета на тази държава, а сега са принудени във второто десетилетие на 21 век да живеят направо в неприлични условия.

– Добър пример с математическата задача, но каква е експертната Ви позиция по въпроса? Какво е решението за безводието в момента?
– Най-напред трябва да се надяваме да има сняг и да могат хората да издържат до снеготопенето, за да може язовирът да се напълни. Другата предпоставка е да се спрат всички течове по водоснабдителната система, както и други течове, предизвикани от некомпетентността или от лакомията на човешкия фактор. Иначе язовирът няма да се напълни. Виждаме, че се търсят някакви алтернативни решения, ежедневно излизат и нови разкрития кое и как е правено, или защо не е направено. Нека да си свършат работата прокурорите и останалите компетентни органи. Но според мен, казвам го с голямо съжаление, ще получаваме и от други места подобни „новини”. Дано не съм прав, но безсистемието е навсякъде – не е само в Перник. Системата, ако можем въобще да я наречем така, работи на едни и същи принципи – с леки флуктуации, в зависимост от някакви особености на тези, които са били овластени за решенията и тези, които е трябвало да подават адекватна информация за реалното състояние. Перник трябва да бъде сигнал, че има необходимост от това, моделът на управление да се смени. Да се смени философията на модела на управление на тези ресурси.

– Какво имате предвид под философия на модела на управление?
– Трябва да има мониторинг на язовирите. Най-напред да се види точно тяхната класификация. Имам информация, че това вече е почти направено. И от там нататък да се унифицира начинът, по който да се стопанисват язовирите, да се провеждат адекватни и навременни действия по съхраняването, поддържането и управлението на тези съоръжения. Язовирите служат за питейни нужди, за реализиране на промишлени и технологични процеси, но преди всичко язовирите са предмет на националната сигурност. Скъсването на една язовирна стена не е по-малко опасно от една бомбардировка и дори е по-опасно. И това не е от вчера, а винаги се е следвало като правило в годините назад. Информация за язовирите е била необходима на всички, които са водили военни действия, а в много случаи са се използвали и за въздействие върху противника.

– В какво състояние са днес тези съоръжения в страната?
– Посещавал съм няколко язовира като геодезист. Проследявал съм деформациите на телеметричен принцип, това са неща, които са известни как се правят, но въпросът е, че трябва да се правят. А за да се правят компетентно, трябва да има подготвени специалисти, които да имат афинитет към подобен вид работа и да имат достатъчно ниво на подготовка. За щастие, при нас, в УАСГ имаме възможност да подготвяме такива кадри. Парадоксалното е, че през последните години се наблюдава спад към интереса за тези специалности. Навременна беше намесата на държавата като специалността „хидроинженер” стана защитена. Държавата най-после застана зад виждането, застана зад убеждението, че действително без такива специалисти няма как да вървят нещата. Идеята, че кметовете и местният полицай ще оглеждат стените на язовирите и ще правят заключения за тяхното състояние, е най-малкото налудничава. Мисля, че умните хора разбират, че това не е разковничето на проблема.

– По време на една професионална дискусия преди два месеца алармирахте заедно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), че у нас липсват 2000 хидроинженери.
– Да, така е. Лошото е, че младите хора нямат нагласата да работят в провинцията. Тенденцията от много години е всички специалисти да остават в София. А условията за работа, професионалното израстване и финансовите рамки на техния труд са най-малкото достойни за днешно време. Но вероятно трябва да се промени и психиката на новото поколение, не може всички да са в София. Язовири има в цялата страна и тези язовири и тяхното състояние понякога могат да застрашат много големи райони и това не трябва да се допуска в никакъв случай.

– Ще Ви върна на това, което казах­те, че Перник е само началото. Защо?
– Начинът, по който се работи, по който се е работило и се е подхождало към тези съоръжения, ми дават основание да казвам това. Пак ще повторя – надявам се да не съм прав. Това са сложни съоръжения, не е само язовирна стена. Има много други елементи на инфраструктурата, включително и природните дадености. Има необходимост да се следят наносите, да се проследява колко точно е обемът. Едно е да изчислите обем на един язовир, който е току-що построен, но съвсем друго, ако трябва да изчислите обема на водата в него след 20 години от построяването му и пускането му в експлоатация. Тогава вече голяма част от неговия първоначален обем е зает от наноси. В един бъдещ мониторинг това също е важно да бъде отчетено. Познавайки практиката на няколко места в България, и то когато говорим за големи язовири, как се следи състоянието на стените, с какви уреди и технологии се замерва, в какви детайли, през какъв период от време – всичко това не ме прави много голям оптимист, че Перник ще е с последния язовир в подобно състояние. Припомнете си кога беше кризата в София – според мен имаме много общи причини. Причините, които предизвикаха кризата в София в началото на 90-те и сегашните за Перник, са едни и същи и вече се прави аналогия от съответните органи. Проблемите са много сериозни и ще изискват експертни мнения, ще са необходими средства, но колкото и да са средствата, те при всички случаи ще бъдат много по-малко от загубите, които се получават неправилното стопанисване на тези язовири.

– Има ли единен регистър на язовирите в България?
– Не знам да има такъв, след като в момента още се работи по категоризацията и за това да се отсее кое е язовир и кое – не. Това ме кара да твърдя, че няма. Мисли се за такъв регистър. Но относно мониторинга на язовирите, за който няколко пъти споменавам – там е задължително да се вкарат нови технологии, космически технологии. Да се следи перманентно състоянието им, да се изградят системи за ранно предупреждение. Всичко това трябва да е елемент от едно бъдещо и съвременно управление на язовирите. А за да стане това, трябва да има нагласа, да има подготвени специалисти и да бъде изготвена философията на самия мониторинг.

– Като казахте съвременно управление, на какъв исторически етап бихте определили в момента състоянието за управление и контрол на язовирите?
– Ако направим своеобразна аналогия между развитието на човешкия вид и поддръжката на язовирите от времето когато е бил построен първият язовир до момента – къде, наистина сме? Някъде около Средновековието, малко след Средновековието, имайки предвид сегашните технологии, сегашната натрупана информация и знания в тази сфера и от друга страна вписването на тези елементи в цялостното управление на язовирите. От тази гледна точка – някъде малко след Средновековието. Да не се обидят специалистите, но в момента работят много малко на брой от тях, а в много от случаите мнението на тези стойностни хора не е с най-висока тежест при вземане на решения за управление на язовирите. Това е и най-важната причина, за да говоря за Средновековието.

– Има ли начин да се спре да се работи „на парче” и специалистите от тесните области да обединят познания и опит за една модерна система?
– Има нагласата да се създаде център, който да бъде център за реакции при аварии, като идеята е този център да не действа след като аварията се случи, а да има превантивна роля. Коментирахме го и с ръководството на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Голям брой разнородни специалисти вече дадоха своите мнения за създаването на такъв център, като задължително в него трябва да участват и експерти от Военна академия, тъй като има неща, които действително са елемент на националната сигурност и спецификата на информацията трябва да бъде анализирана от хора, които са в тази сфера. Точно превантивните действия трябва да осигурят нормалната експлоатация на съоръженията и да не допускат за в бъдеще ситуации като в Перник. Идеята ни е в този център да участват всички специалисти, които имат отношение към експлоатацията на един язовир – хидроинженери, геодезисти, биолози, геолози, компютърни специалисти и т.н. В този център ще се получава информация от съответните язовири перманентно. Данните ще се анализират и на тяхна база ще се коригират становища, ще се вземат решения, ще се дават предложения за усъвършенстване на експлоатацията. Акцентът ще бъде върху превантивната роля, не постфактум. Постфактум няма нужда от специалистите, тогава трябва някой само да брои щетите, но това всеки може да го прави, те се виждат с просто око. Една от задачите на този център ще бъде да се работи и за подготовката на населението. Хората да знаят как трябва да действат при дадена авария, която е предизвикана, Да пази Господ, от скъсване на язовирна стена, примерно.

– Но тук не говорите за създаване на министерство или агенция, а по-скоро за Национален научен център, така ли?
– Именно. Научен център, с хора отговорни и експерти в своята област. Компетентни специалисти, които да предлагат най-адекватните решения. Подобни центрове, впрочем, има във всички уважаващи себе си държави. Знаят се кои са хората, а на места системата на организация има и времеви диапазон за тяхното събиране при необходимост, който е от порядъка на половин до един час при критични ситуации.

– През последните дни се чуха мнения, че политиците трябва да замълчат за кризата в Перник и да дадат думата на експертите. Какво трябва да кажат експертите сега?
– Истината. Експертите не трябва да спестяват нищо и да кажат истината за ситуацията. Политиците трябва да ги слушат много внимателно и да вземат предвид техните мнения. Ако сменим ролите, няма да се получи. Неприятно усещане остава у мен, когато всеки ден някой се опитва да яхне проблемите на хората за тяснопартийни боричкания и интереси. Това е нечистоплътно в момента да се прави. Решението на кризата може да дойде само от специалистите и Слава Богу, в България имаме такива.

Нашият гост
Проф. д-р инж. Славейко Господинов е роден през 1958 година. От 2016 година е зам.-ректор е на Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия. Член на Камара на инженерите по геодезия, Индивидуален член на IAG -Международна асоциация по геодезия, Doctor Honoris Causa на Московския държавен университет по геодезия и картография. Семеен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.