Проф. д-р Стоян Проданов, изпълнителен директор на ЗД „Бул Инс“, пред „Труд“: Експерименти със застрахователната система “бонус-малус" могат да изкривят пазара

Застрахователният сектор създава икономически растеж, а не е просто механизъм за преразпределение на доходи. Какви са предизвикателствата пред застрахователния пазар в тежката за икономиката 2020 г., защо се бави въвеждането на системата „бонус-малус“ в Гражданската отговорност на автомобилистите у нас. По тези въпроси разговаряме с проф. Стоян Проданов.

- Проф. Проданов, преди дни бяхте удостоен с приза „Застраховател на годината“ за цялостен принос в българското застраховане. Как се съчетават академична кариера с мениджмънта на голяма финансова институция?
- Благодаря на Фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ и Асоциацията на българските застрахователи за най-високото професионално отличие. Съчетаването на двете дейности има цена - удължена работна седмица, периоди на интензивно натоварване, постоянно превключване от академичен на управленски режим. Удовлетворително е да допринасяш за доброто функциониране на голяма българска компания като „Бул Инс“, за по-добрите u оперативни показатели, финансова стабилност, връзките с клиенти и партньори. Същевременно е задължаващо да преподаваш в Стопанската академия, с традициите във финансовите и застрахователни науки, завещани от дарителя Димитър Ценов преди столетие. Поколения български застрахователи, финансисти и управленци са получили образование в академията.

- Автор сте на изследването „Икономиката и застрахователният пазар в България“, обхващаща последните 15 застрахователни години. Как ще коментирате развитието на българското застраховане? 
- Застрахователният сектор създава икономически растеж, а не е просто механизъм за преразпределение на доходи. В изследването си правя обзор на застрахователния пазар за периода 2004-2018 г. Това е време на подготовка, приемане и пълноправно членство на България в Европейския съюз. През тези години информацията за структурата на застрахователния пазар става по-подробна и надеждна, следвайки европейските изисквания и практики. Петнадесет години са достатъчно дълъг период, за да отразят по категоричен начин тенденциите в развитието на застраховането и икономиката на страната ни. Брутният премиен приход (средствата, платени от застрахованите на застрахователите) нарастват 3 пъти - от 842 млн. лв. за 2004 г. до 2,911 млн. лв. през 2019 г. Средногодишното нарастване на БПП е със 120,6 млн. лв. или с 8,2%. През периода над 80% от БПП е реализиран от общото застраховане, като на него през 2004 г. се падат 88% от БПП, но през следващите години намалява и през 2018 г. делът му е вече 82,3%. Макар и бавно, делът на БПП от животозастраховане се увеличава от 12% през 2004 г. до 20,9% през 2016 г. През 2019 г. 17,1% от БПП се генериран в животозастраховането.

- Какво показва това изследване?
- Изследването доказва дългосрочното положително влияние, което застрахователният пазар в България оказва върху темповете на икономически растеж. Едновременно с това, промените в структурата, ефективността и продуктовото портфолио са показателни за бързото, догонващо развитие на българския застрахователен сектор в условията на европейска интеграция. Застраховането създава растеж чрез два ключови механизма - управлението на риска в икономиката и инвестирането на застрахователните резерви. Застраховането създава предпоставки за стимулиране на предприемчивостта и поемането на рискове от фирмите, a след рисковия трансфер потреблението е устойчиво и нарастващо, на база запазването на стойността. Като голям инвеститор застрахователният сектор допринася за натрупването на капитал и формирането на БВП в отворена икономика като българската. Именно интеграцията на българския застрахователен сектор в европейския създава условия за догонващо развитие на българското застраховане и финансовия небанков сектор.

- Промени ли се тежестта на застрахователните компании в съвременната икономика и капиталов пазар?
- Застрахователните компании са едни от големите институционални инвеститори, с все по-голяма тежест в инвестициите на капиталовия пазар и пазара на недвижимости. През последните 15 г. съотношението на инвестициите на застрахователите към брутния вътрешен продукт у нас се удвоява и се доближава до нивата в Централна и Източна Европа, но остава 10-15 пъти по-ниско от тези в развитите икономики на ЕС. Причината за този разрив е тривиална - натрупването на активи от българските застрахователи стартира преди 20-25 години от много ниска база, докато компаниите от Западна Европа, особено в животозастраховането, акумулират инвестиции от векове.

- Кои са предизвикателствата пред застрахователния пазар в тази тежка за икономиката 2020 година?
- Те са общи за икономиката - ограничена стопанска активност, затруднена комуникация с клиентите, намалено потребление. Съществува и преход на застрахователната индустрия към дигиталното бъдеще, който не винаги протича леко и гладко. Има обаче предизвикателства, които от години оставят нерешени проблеми пред съвременното българско застраховане. Непълната нормативна рамка продължава да създава пречки. Примери за критични липси в законодателството ни са методиката, по която да се определят обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди в Гражданската отговорност на автомобилистите, както и системата „бонус-малус“. Заслужава адмирации заявеният ангажимент на регулатора да компенсира хроничните дефицити и да модернизира застрахователната практика.

- Защо в България все още не е въведена системата „бонус-малус“ в Гражданската отговорност на автомобилистите? 
- След въвеждането на „бонус-малус“ в Албания през 2019 г., България и Беларус останаха единствените държави в Европа без тази система за стимулиране на доброто пътно поведение на шофьорите и избягване на щетите. Има разработки за въвеждане на „бонус-малус“ у нас още от 70-те години на XX век, но и до днес липсва съгласие за необходимостта от бързо внедряване. Това води до много негативни ефекти за страната ни - незаинтересованост на застрахованите от подобряване на безопасното шофиране, застрахователни измами в системата „Зелена карта“ зад граница. В последните години се предлагаха варианти на концепция за „бонус-малус“, но те предизвикаха възражения и не се възприеха от обществото.

- А защо не се въведе вече публикуваната и дискутирана концепция за системата „бонус-малус“, въпреки очертаните слабости? Нали проблемите в нейното функциониране могат да се коригират впоследствие?
- Питагор казва, че възможностите за избор са пантите на съдбата. Спорно е кое е по-добре - да се избърза с неоптимална система или изобщо да не се въвежда такава. Въвеждането на застрахователна система „бонус-малус“ е с дългосрочно действие и експерименти с нея могат да изкривят пазара по неочакван и нежелан начин. Никъде в стотиците действащи системи „бонус-малус“ по света не се използват за база пътните нарушения, а застрахователната статистика за претенциите по Гражданска отговорност. За обществото би било приемливо да се въведе опростена и логична система от правила, които да въведат стимули за недопускане на щети и безопасно шофиране. От стотиците действащи системи могат да се почерпят идеи за добра система, която да се възприеме в България. Необяснимо е упорството да се експериментира с нов подход, който не е тестван никъде и може да разбалансира системата - да доведе или до системен недостиг на премия, или до прекомерни приходи. Тази неоптимална система може завинаги да блокира прилагането на ефективна, надеждна и приемлива за обществото система „бонус-малус“. С пет изречения бих обяснил особеностите на британската, китайската, румънската или албанската системи „бонус-малус“ например, което е невъзможно за българския проект.

- Защо разработваната Методиката за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди по Гражданската отговорност (ГО) предизвиква периодично противоречия в професионалните среди?
- Методиката за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди по Гражданска отговорност на автомобилистите би решила обществени конфликти, които не могат да се решат другояче. Статистиката показва, че средната цена на застраховката ГО на автомобилистите в България е сред най-ниските, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди е сред най-високите, а смъртните случаи при ПТП - най-много в ЕС. В повечето европейски държави съществуват методики или таблици, с които обезщетенията са ясни и прогнозируеми и могат да се изчислят рисковите премии без да се застрашава финансовата стабилност на системата. Несигурността за бъдещите обезщетения и премиите може да доведе до фалити на застрахователи или непосилна за домакинствата и бизнеса цени на застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С методиката, разработена при спазване на местната практика и добрите европейски примери, може да се постигне баланс в интересите на пострадалите, на застрахованите и на застрахователната общност. Всъщност, комерсиални интереси, благовидно скрити зад грижа за пострадалите от пътни инциденти, се явяват спирачка пред хармоничното уреждане на проблематиката. Става въпрос за огромни суми...

- Колко е стабилен застрахователният пазар у нас и по света в светлината на глобалните предизвикателства като COVID-19?
- Глобалната застрахователна индустрия и преди пандемията от COVID-19 преживяваше бурни времена. Това започна с лекарството, което централните банки предписаха на глобалната икономика за излизане от кризата - ниските лихвени проценти. Продължи с по-строгите регулаторни режими, които трябваше да предотвратят бъдещи кризи. Потребителите започнаха да се обръщат към дигитални решения - мобилни приложения, уебсайтове за сравнение на цените, технологични разработки, намаляващи рисковете, което изисква приспособяване на застрахователните бизнес модели. Пандемията обаче отвори кутията на Пандора и застраши стабилността на определени пазари и бизнес линии. Преди дни например, дългоочаквано решение на Върховния съд на Великобритания отсъди, че полиците за прекъсване на бизнеса покриват безусловно загубите от COVID-19. Това ще засегне рейтинга на десетки британски застрахователни компании и ще повлияе на решаването на подобни диспути по целия свят. Особено засегнати от пандемията се оказаха пътническите застраховки, спестовните застраховки „живот“, покритията на търговските рискове и прекъсванията на производството. Очаква се известен спад в премиите тази година у нас, а и в глобален план. Но спадът е забележимо по-малък от този на БВП и застрахователните премии се очаква да се върнат към предкризисните нива още догодина. Българската застрахователна индустрия показва стабилни пруденциални показатели, които са доказателство за добро адаптиране към новите европейски регулации. Заслужава да се отбележи добрата работа на надзора, включително по пътя на подготовката за влизането в еврозоната.

- Какво е бъдещето на висшето образование? Оптимист ли сте?
- Преподавам от близо три десетилетия, през които образованието, не само висшето, се промени драматично. Настъпиха тектонични промени в демографията, външната конкуренция, изтичането на мозъци, технологиите. Бъдещето е в по-гъвкавото и интердисциплинарно образование, насочено към реалността с елементи на продължаващо, нетрадиционно, сертифициращо обучение. Да избягва окопаването в тесни граници и застиналите програми. Студентите очакват по-ангажиращо, персонализирано и забавно обучение, което може бързо да превключва на дистанционен режим и онлайн. Не знам защо е този атавистичен страх от прекомерно образованите служители и прекомерния дял на висшистите. В сферата на услугите в страните от ОИСР например, висшистите са със среден дял от над 50%, което се превръща в стандарт и за развиващи се държави, фокусирани върху индустрии с висока добавена стойност. Отсега се очертава недостиг на специалисти не само в техническите специалности, но и в икономическите, поради дългосрочното изтичане на кадри. Но съм оптимист - новото поколение учени е по-адаптирано за европейското образователно пространство и икономиката на знанието. Държавата трябва да подкрепи младите изследователи и висшите училища, за да стимулира собствения си икономически растеж.

Нашият гост
Проф. Стоян Проданов е ръководител на катедра “Финанси и кредит” и председател на Общото събрание на факултет “Финанси” при Стопанска академия “Д. А. Ценов”. От 2008 г. е изпълнителен директор на ЗД “Бул Инс” АД. Пет последователни мандата е бил общински съветник в Свищов. Основател е и почетен председател на Съвет по туризъм - Свищов. Носител е на наградата “Застраховател на годината‘2020” за цялостен принос в българското застраховане.

Не знам защо е този страх от прекомерно образованите служители и висшистите 

Коментари

Задължително поле