Проф. Михаил Константинов пред „Труд“: Обработката на резултатите от вота ще се забави

Хората ще се дразнят, защото ще трябва да чакат официалния резултат, а ЦИК няма да може да излезе с решение

България навлиза в окото на перфектна изборна буря. Има поне шест неблагоприятни изборни обстоятелства. Това казва пред „Труд“ проф. Михаил Константинов. Математикът е изчислил, че този път ЦИК ще обработва три пъти повече числа - 10 400 000, в сравнение с предишните парламентарни избори през 2017 г. Прогнозата му е, че обработването на резултатите от изборите ще се забави заради очаквани грешки в протоколите и двойната работа заради машините. Според Изборния кодекс разпределението на мандатите се обявява не по-късно от 4 дни след изборния ден.

- Проф. Константинов, как ви изглежда предизборната ситуация две седмици преди вота?
- Две седмици преди редовните парламентарни избори на 4 април, България, по всички признаци, навлиза в окото на перфектна изборна буря. Засилваща се пандемия с рязко увеличаване на броя на заразените и на починалите, неподготвени изборни комисии с много нови членове, трети локдаун с неясен политически и очакван лош икономически ефект, масово машинно гласуване, от което Европа отдавна се отказа, гласуване с преференции, които затрудняват част от избирателите и всички комисии, и излишно усложнен секционен протокол. В океана перфектната буря се случва, когато се слеят три въздушни фронта. Изброените по-горе неблагоприятни изборни обстоятелства са шест. Дано се окажа лош пророк, но прогнозата е песимистична. В медицината това значи... Не, няма да казвам, какво значи.

- Може ли да се избегне перфектната буря? 
- Да се избегне бурята едва ли вече е възможно, но можем да се опитаме да я направим не толкова перфектна. За да оставим някакъв шанс на кораба да се добере до пристанището. Променете протокола на СИК! Или поне отменете задължението на всяка СИК да сумира стотици числа и съответно да прави десетки непредизвикани грешки. Търпението на хората не е безкрайно. И през 1789 г. във Франция не е било, и през 1917 г. в Русия също. Ще се поучим ли от историята? Дано, ама надали.

- Чухме шефове на районни избирателни комисии да обясняват, че протоколът е много усложнен, че е цели 20 стр., какъв точно е проблемът със секционния протокол? 
- Грубо казано, той съдържа над 30% напълно излишни данни. И не само излишни, но и силно вредни. Да вземем например гласовете за всеки от участниците в изборите, които са общо 30 на брой. В протокола веднъж се вписва резултатът Х от гласуването с хартиени бюлетини (което се очаква да е около 75% от общия вот), след това се вписва резултатът М от машинното гласуване и накрая се вписва сумата С = Х + М. Тази именно сума изморените и изнервени секционни комисии масово ще я грешат. Още повече, че става въпрос за стотици суми във всеки протокол, а не само за една. Когато обаче сгрешените суми се вкарат в компютъра в изчислителния център на РИК, екранът ще светне в червено и секционната комисия ще бъде върната, за да си оправи протокола. И така до края на света.

- Възможно ли е да се повторят събитията от местните избори през 2015 г. при предаването на протоколите в зала „Арена Армеец“?
- Тогава някои секционни комисии бяха връщани по 40 (четиридесет!) пъти заради грешки в протоколите. И хората спяха с дни върху пейките и пишеха „Помощ!“ по прозорците. Ако това пак се случи, три хиляди души в тази зала ще направят революция. И правилно ще я направят, а и няма кой да ги спре. Хората не са просто изнервени от пандемията. Озверели са. Тук е много полезно да се прочете книгата „Хроника на френската революция“. А и на руската също. И само не ми казвайте, че такива неща вече не се случват. Защото може да се случи всичко, което не противоречи на законите на физиката. А сценарият, който описах, изобщо не противоречи на тези закони. Ако продължаваме така, някои хора на 5 април ще се окажат с 30 сантиметра по-къси. Отгоре.

- И сега ли СИК на територията на София-град и София-област ще носят протоколите в „Арена Армеец?
- Доколкото знам, протоколите ще се приемат на три места - в „Арена Армеец“, в ремонтираната зала „Фестивална“ и в залата на Интер Експо Център. А районните комисии са четири: три за София-град и една за София-област.

- В усложнения протокол какви грешки са заложени да бъдат допуснати?
- В страната трябва да бъдат обработени близо 11 млн. числа, точният им брой е 10 400 000. На предишните парламентарни избори през 2017 г. трябваше да обработим 3 млн. числа. Увеличението е три пъти и половина.

- Откъде идва това увеличение?
- Ще се отбелязват три групи числа: от всичките 9 400 машини, от хартиените бюлетини и сборовете на тези групи числа. През 2017 г. нямаше толкова машини, а на евроизборите имаше 3 000 машини. Тогава обработените числа бяха около 5 милиона. За всяка партия ще се вкарват следните числа - от хартиените бюлетини, от машините и накрая гласовете за партията сумарно. Комисията ще трябва да ги събира, което е кошмарно решение. Защото комисията като събере 400 числа (400 числа, защото има 30 партии, по 10-15 кандидати в листата и преференции) почти сигурно е, че ще има и грешки. Пишат примерно 11+13 = 25 и като донесат този протокол, той светва в червено. И го връщаме на комисията. Комисията обаче е направила няколко грешки и всички те последователно светват в червено. И пак се връща протоколът и така 5-6 пъти, а понякога и повече. Няма как компютърът да приеме формално грешни протоколи. Първото, което искаме, е комисиите да не сумират на ръка. Да нанесат двете числа, които са прочели - това от машинния протокол, който е една триметрова тънка касова бележка, и това от преброените бюлетини. Компютърът ще събере двете числа. Компютърът е една машина, предназначена за събиране. И най-сложният компютър всъщност събира нули и единици, тези операции извършва процесорът.

- Усложнените протоколи ще забавят ли обработването на резултатите?
- Със сигурност ще забавят обработката. В РИК ще приемат протоколи 48 часа и повече, не е ясно дали ще се оправят за толкова време, а след това ЦИК ще работи по тях още 5 дни. Защото в ЦИК пристигат абсолютно всички протоколи - 12 400, които съдържат онези 10 400 000 числа. А има и много подвижни секции. И хората ще се дразнят, защото ще трябва да чакат официалния резултат, а ЦИК няма да може да излезе с решение. И ще се започне с познатите обвинения: лъжат ни, пишат какво искат и т. н. А резултатът не може да бъде съобщен, докато и последното число не е уточнено. Т. е. ние си утрояваме работата и съответно времето за обработване като минимум ще бъде два пъти и половина по-дълго.

- А каква е причината да се създаде толкова усложнен протокол?
- Вкарани са много повече машини, чрез което числата стават двойни. В секция, в която има машина, има и двойна работа. Защото веднъж се отчита резултатът от машината, от касовата бележка, и втори път се отчита резултатът от хартиените бюлетини. На всичкото отгоре сега караме комисиите да събират стотици числа. Не може да искаш от една комисия да извърши 400 сумирания. Една преуморена комисия в края на изборния ден, дето се е карала за гласове и преференции, накрая няма как да пресметне 400 суми без да сбърка.

- Кой измисли този сложен протокол?
- Колегите от ЦИК са създали протокола с най-добри намерения, но знаете за къде пътят е покрит с добри намерения. Това обаче произлиза и от решението на народните избраници - да има гласуване с хартия и с машини и това да бъде навсякъде, където има повече от 300 избиратели по списък. И ЦИК поиска допълнително комисиите да събират резултатите. Е, няма как да стане. Или поне няма как да стане безпроблемно.

- Съществува ли възможност протоколът да бъде опростен?
- Протоколът вече не може да бъде опростен. Доколкото знам, той е отпечатан. Но може ЦИК да каже: Попълвайте резултатите от машината, попълвайте и тези от хартията и полето на сумата го оставете празно. Поне да не събират комисиите, а да оставим това на компютрите. Деликатният момент е, че ако се махне тази контрола „умните и красивите“ ще изреват, че се махат контролите. А каква контрола е това да караш уморените комисии да събират? Нека, който иска, да изчислява на ръка и да сравнява. Това е умно-красива работа, много е полезна, но нека не затормозяваме комисиите. Освен ако някой не иска точно това. А тогава е саботаж.

- Ще повлияят ли на изборния резултат онези над 1 000 000 души, които са в избирателните списъци, но не са в България?
- Ако правилно се отчетат гласовете, тези хора нищо няма да променят. От тези 1 млн. избиратели в чужбина очаквам да дойдат около 150 000 гласа, които ще бъдат надлежно отчетени и включени към общия брой гласове.

- Има ли опасност част от „мъртвите души“ в списъците да скочат в урните както се е случвало на предишни избори?
- Това предполага, че след това ще ги хванем. Защото, ако тези хора гласуват и в България и в чужбина, това ще бъде отбелязано в списъците. Гласувайки в чужбина, те ще бъдат дописани. После ние сравняваме двата списъка и хващаме хората, които гласуват два пъти. Един път хванахме човек, гласувал 20 пъти. Мисля, че беше през 2005 г. Сключи споразумение с прокуратурата и отнесе само глоба от 500 лв. Сега вече подобно безобразие би трябвало да е невъзможно.

- Аз не питам за тези, които гласуват по два пъти, а за хора, които са в чужбина, а комисиите отбелязват, че са гласували в страната.
- Да, на бай Илия, който живее в Аржентина от 30 години, може да му сложат една чавка тука и да му пуснат бюлетина, и става стой та гледай. Този избирател е неуловим фантом, фантом скочил в урната. Ако една секционната комисия реши да лъже, никой не може да я спре. Но това не може да промени резултата, ако случаите са изолирани. И пак искам да напомня, че няма как да се лъже без участието на опозицията. Опозицията има мнозинство във всички избирателни комисии. И не само това, комисиите взимат решения с мнозинство от 2/3. Как тогава може да се излъже? И кой може? Нека кажат умните и красивите.

- Как ще се отрази локдаунът върху избирателната активност?
- Не вярвам да се отрази много положително. Тук няма какво да говорим за активност, нека говорим за брой гласували. Дай Боже, да не паднат гласовете под 2,5 млн. Ако отидат към 3 млн., аз ще съм щастлив.

- Три милиона гласували колко процента са?
- Зависи към какво ги отнасяме. Общо българските гласоподаватели по всички светове са 6,7 млн. души. На територията на държавата са 5,7 млн. Обикновено ЦИК дели на базата 6,7 милиона, за да определи активността. За да бъдем съвсем точни, има един малък брой хора, които заявяват, че ще гласуват в чужбина, и тях ги отписваме от списъците в страната. Голямото мнозинство хора, които са в чужбина, не се отписват, законът позволява това. Те просто отиват в секцията в чужбина и гласуват. Комисията там ги вписва в списъка, но имената им остават да висят и в списъците в България. Спасението е активна регистрация по френски модел. Говорим за това от 25 години с нулев ефект. Дано пък след още 25 години на българските политици им уврат главите и направят нещо по този въпрос.

- Очаквате ли, хора които не са успели да гласуват, защото са поставени под карантина в последния момент, да се жалват, че са лишени от упражняване на конституционно право?
- Имат право да се жалват, разбира се, но жалбите им няма да доведат до нищо. И други хора са лишени от това право, например в чужбина, ако не се наберат достатъчно желаещи за отваряне на секция. На този свят няма абсолютни права, всички права са под условие.

- Как си обяснявате големия брой желаещи да станат депутати?
- Този брой винаги е бил голям, от Освобождението досега. При соца бяха по-малко, защото тогава не можеха да се кандидатират всякакви хора, а само такива, които партията посочи. Днес някои се натискат за келепира, други сигурно искрено искат да помогнат със своите умения, знания и ентусиазъм.

- Могат ли да бъдат хакнати машините за гласуване? 
- За машините у нас не знам, имаше изискване да нямат връзка с интернет. Защото, ако нещо е вързано в интернет, бройте го хакнато. Хакерите редовно пробиват компютрите на Пентагона и на Белия дом. За американските машини за гласуване на изборите за президент на 3 ноември 2020 г. се пишат страхотии за това, как са били манипулирани. И не е вярно, че американските съдилища отхвърлиха тези обвинения. Американските съдилища отказаха да разглеждат тези случаи, а това е доста по-различно.

- Какво става с машинното гласуване, ако спре тока? 
- Машините би трябвало да имат батерии (UPS), които да осигурят работа още известно време. Или поне толкова време, че да се запишат резултатите, получени до този момент. Разбира се, понеже машините за гласуване са ми стара тема, ще си направя удоволствието да повторя, че в Европа с машини гласуват под 1% от хората. И по-точно, хората в Брюксел и околностите му. Където в Европа имаше машини, ги изхвърлиха. В Германия ги забрани Конституционният съд. В Ирландия унищожиха новите си машини само година, след като ги купиха за бая пари. И защо така? Читателите на „Труд“ са интелигентни хора, нека сами проверят защо. Ние обаче искаме да разберем лично, защо европейците се отнесоха толкова лошо с машините си за гласуване. И очевидно ще разберем, щом толкова искаме. От Кан Аспарух до наши дни, ние българите блестящо се справяме с проблемите, които сами си създаваме. Но и това ще мине, както казваше баба ми, лека u пръст.

- Накрая искам да попитам и за т. нар. математически модели, чрез които се опитват да прогнозират развитието на пандемията.
- Математическите модели се оказаха почти безполезни по отношение на епидемията от COVID. Има малки изключения. Ако използваме модела на Хил с три набора от параметри за трите вълни на пандемията, се получава сравнително добро описание на кумулативния брой починали. Но не е хубаво, когато говорим за умрелите, да споменаваме някакви шарани. Не е етично и не е научно.

- Колко българи са починали през 2019 г. и колко през 2020 г. когато имаше COVID?
- Около 20 000 повече са умрелите българи през 2020 г. в сравнение с 2019 г. От тях около 10 000 бяха с COVID. Другите 10 000 българи ги убихме зорлем, защото ги уплашихме и те не отидоха на доктор. Това бяха хронично болни, които станаха косвени жертви на пандемията. Бог да ги прости, а и на нас нека прости, ако може. Макар че не знам, дали на Твореца вече не му се изчерпа търпението, като ни гледа какви ги вършим тук, на Земята. И не само ние в България, а цялото оглупяло човечество.

Нашият гост
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта