Сложни ще са конфигурации в 47-ото Народно събрание, а все още е рано да се разчете формулата за евентуално ново правителство. С проф. Румяна Коларова разговаряме за резултатите от предсрочните парламентарни избори, безпрецедентната избирателна активност, която слиза на опасно ниски нива за представителността на политиците у нас. Появата на нови, но краткотрайни политически субекти създава проблем, който е много по-сериозен в дълбочината си, смята проф. Коларова. Тя дава пример с други европейски държави, които вече изследват тази тенденция на последните 10-12 години - негативната политическа ерозия.

- Проф. Коларова, какъв е професионалният Ви прочит на резултатите от парламентарните избори - без емоция, а разглеждайки още суровите резултати от екзитполовете, какво виждате в разреза на подкрепата за отделните партии, как ви се струва ситуацията в страната?
- Първият голям проблем, който виждам, и това се оказа проблем не само за политиците и избирателите, но и за нас социолозите, е изключително ниската избирателна активност. Тази ниска избирателна активност според мен се разминава с декларираната готовност за гласуване, която всички социолози регистрираха. Като политолог и социолог аз си задавам въпроса кое е предизвикало толкова ниска избирателна активност. Еднозначно мога да кажа, че тя е резултат от криза на легитимността.

- Точно този дефицит на легитимност има своя произход, който за много анализатори се крие в представителите на служебните правителства от последните месеци. Съгласна ли сте с тази теза? 
- В този случай това е криза на легитимността на служебното правителство и на модела, който беше наложен от президента Радев. Криза на легитимността за нас това е този изключително силен негативизъм спрямо част от партиите, който се прояви в действия, нарушаващи човешките права и свободи. Не мисля, че е пресилено да заявим, че тези избори бяха проведени в условията на целесъобразна или не толкова целесъобразна полицейска репресия. Това е проблем и към него със сигурност трябва да добавим проблема свързан с машинното гласуване, което беше допълнително усложнено от гласуването 2 в 1. Всички станахме свидетели на системните грешки, особено в Бургаския избирателен район, в който бяха регистрирани много такива инциденти на хора, които са искали да гласуват за двата избора, но всъщност са гласували само за единия. Не на последно място бих посочила факта, че именно това второ затруднение доведе до една специфична форма на контролиран вот. Многобройни са случаите, в които се обяснява как по-малко грамотни и по-възрастни хора са били напътствани с пряко боравене с тъчскрийновете от техни по-млади роднини или от членове на избирателната комисия. Така че сега виждаме преплитане на тези два големи проблема на изборния процес, които ние много добре познаваме, но които са произвели един допълнителен негативен ефект - недоверие към изборния процес, което е отблъснало голяма част от българските граждани.

- През почти цялата кампания, особено в последните 10 дни, слушахме невероятни прогнози от социолозите. В цялата си представителност, агенциите анализираха данни от предварителни проучвания, прогнозираше се една свръхактивност на гласуване. Излъгаха ли машините социолозите или с машините вървим към една латиноамериканска „демокрация“?
- От самото начало с група мои колеги сме против машинното гласуване, заради необходимия контрол, който много често липсва в процеса. Решението, което ЦИК взе за преброяване на контролните разписки на 100 процента, според мен парира тази тенденция, която беше видима. Но за мен в изборния процес, така както той протече в неделя по време на изборите 2 в 1, има механизъм за контрол и аз разчитам на него.

- Как да си обясним тази внезапна, изненадваща или емоционална подкрепа за „Продължаваме промяната“, за двамата служебни министри от първия кабинет на Румен Радев тази година? 
- Тук обясненията са две. Първото обяснение е системно за България - това е поредната партия светкавица, особеното за тях е, че те рязко избухват, но както избухват, така и изведнъж се свиват. Такива партии преживяват обикновено един парламентарен мандат. В нашия случай ИТН беше партия-светкавица, но заради трите поредни избора фактически ние видяхме нейния възход и падение в рамките на 7 месеца. Когато става дума за пълни парламентарни мандати, за по-значими нови партии - такива партии са Ред, законност и справедливост (РЗС), която преживя 6 месеца в рамките на един парламент, първият парламентарен мандат на Атака, който приключи с нейния пълен разпад като парламентарна сила, Воля, която се появи и изчезна в миналия парламент; най-голямата новопоявила се партия в българската политика, с по-значимо присъствие в управлението, НДСВ успя да преживее само два мандата. От тази гледна точка, според мен прогнозата за „Продължаваме промяната“ е близка до всички тези изброени партии. В този случай има съществената разлика с друга нова, известна партия - ГЕРБ, която се появи първо на европейски избори, спечели местни избори и чак тогава спечели националните избори, което означава, че имаше време да изгради местни структури. „Има такъв народ“ също имаше две години за изграждане на местни структури, което гарантираше известна стабилност. Това, което е пределно ясно за „Продължаваме промяната“, е, че те ще трябва да влязат в управлението при доста неясна за тях среда, а веднага след като са успели да спечелят, т. е. в условията на една тежка криза и без да имат никакво време да изградят структури. И при едни доста недружелюбни политически коалиционни партньори, с които ги свързва не толкова политическо единомислие, колкото една история на вътрешнокоалиционен канибализъм. Защото за всички вече е ясно, че „Продължаваме промяната“ не привлече свои нови избиратели, а фактически ерозира драматично подкрепата за сродните u партии на протеста. Най-големият проблем е, че не можеш да говориш за върховенство на правото, ако не уважава буквата и духа на Конституцията.

- Кога в БСП според Вас „провидяха“, че Корнелия Нинова не е лидер, а „синя приватизаторка“, каквито гласове се чуха многократно в изборната нощ при тези резултати на левицата? И в БСП, и в Демократична България, изобщо партиите, които реализираха много по-ниски от очакваните резултати, първата и основна тема е председателския пост, смяната на ръководството.
- За Демократична България и ИТН това е първият спад в подкрепата. Може да се каже, че това е отразяване след еуфорията, защото се регистрират на два поредни избора ръст, феноменален за ИТН и близо до мечтаното за ДБ - веднага след юлските избори няколко социологическите агенции ги определиха като кандидати за втора политическа сила. За тях това е много разочароващо, но все пак може да се каже, че това е първи проблем, докато за БСП това е трета поредна загуба. След 2001 година, това са 20 години, БСП е в категорията на средно големите партии, чиято подкрепа се движи между 15-30 процента, като се редуват печалба и загуба - ако губят подкрепа, на следващите избори успяват да компенсират, понякога значително. В момент те имат три поредни загуби, като третата и унизителна и тя не само ги смъква под 10 процента, което е със сигурност безпрецедентно ниско, но едновременно с това тя ги слага на четвърто, пето място - това е тежка загуба. Тук само лидерска промяна няма да компенсира, става дума за много по-сложен и системен проблем.

- Партийните щабове, централите на формациите, започват да анализират резултатите от пред­срочните парламентарни избори, но все още имаме седмица за президентския вот - какви са очакванията Ви за балотажа?
- Това е балотаж, който в много голяма степен зависи от развитието на отношенията между партиите на протеста, защото е ясно, че големият въпрос в този случай е до колко партиите на протеста ще продължат да подкрепят президентски кандидат, който е предизвикал толкова огромна ерозия на тяхната подкрепа и криза на легитимността на протеста, защото прокламирането на омразата и ескалирането на негативното отношение е отговорност колкото на Отровното трио и съответно на ИТН, толкова и на самия Румен Радев. Всъщност изходът от балотажа ще зависи много силно от това до колко партийните лидери ще се дистанцират от този стил на правене на политика, който ги довежда до естествен залез и ги дисквалифицира за сметка на президента. Това е големият проблем, защото Румен Радев излезе сух от водата, а трите партии на протеста платиха тежката цена на тази политика на конфронтация и омраза. „Продължаваме промяната“ се появиха на бял кон, прокламирайки любов и съгласие, а партиите на промяната понесоха товара от патетичната реторика на президента през изминалата една година. Въпросът е как останалите партии, които подкрепят Румен Радев, ще се отнесат към този проект. Не знам как ще се прегръщаш с партия, която ти е изяла половината от резултата.

Нашият гост
Проф. Румяна Коларова е родена на 10 юни 1956 г. в София. Един от най-търсените наши професори по сравнителна политология. Ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Свети Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки.