Тихомир Безлов, старши анализатор от Центъра за изследване на демокрацията, пред „Труд news“: Важно е младите да осъзнаят риска от вейповете

Пораженията от синтетични канабиноиди са като при прекомерна употреба на марихуана

Преди 10 г. наркопазарът не прие „дизайнерската дрога“

Президентът Румен Радев свика за утре - 18 февруари, Консултативен съвет по национална сигурност. Темата е „Рискове и заплахи пред националната сигурност, произтичащи от разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващото поколение и злоупотребата с тях“. Полицията започна акция срещу търговците на вейпове, а в парламента бе гласувана тяхната забрана. Белгия, а вече и Франция също забраниха вейповете. Какви са размерите на наркопазара у нас, как може да бъде спряно или ограничено разпространението на дрога, разговаряме с Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

- Вие следите от години търговията и пазарите на дрога у нас. Има ли в момента наркоепидемия от вейпове, г-н Безлов?
- Не зная дали може да се нарече епидемия, но със сигурност има доста значим ръст при използването вейповете със синтетични и полусинтетични канобиноиди. Ако се опитаме във времето да реконструираме кога започна това, според полицейски източници бумът е към края на 2021 и началото на 2022 година. Причината за него е в съвпадението на няколко фактора, единият от които е самата технология на вейповете, а друг са синтетичните канабиноиди, които се появиха още към 2015-2016 г. Тогава с тях се пръскаше „тревата“ и си спомням, че даже имаше 1-2 смъртни случаи, сещам се за един в Пазарджик. Преди около 10 години синтетичните канабиноиди ги свързваха с така наречените „дизайнерски дроги“ и имаше силни притеснения, че те ще бъдат много голяма вълна, ще създадат много проблеми и ги сравняваха с хероиновата епидемия от края на 90-те години. Но това не се случи, защото пазарът на наркотици се оказа доста консервативен. Всъщност тогава не канабисът, а класическите синтетични наркотици като амфетамините бяха цел за замяна на „дизайнерски дроги“. Тогава бе започнало на практика легално да се продават в малки магазинчета, което предизвика Агенция „Митници“ и МВР да започнат да правя списъците със забранени нови синтетики, които се появяваха. Така или иначе, потребителите на психоактивни вещества не приеха новите дизайнерски наркотици. Това, което се случи през последните години, обаче е различно. Появиха се различни технологии при никотиновите вейпове, които много се развиха. Станаха много евтини, намериха различни варианти на изпаряване на никотинова течност и това създаде предпоставката тази употребата да се пренесе при синтетични и полусинтетични канабиноиди. Технологията на вейповете даде възможност бариерата за потребление да е много ниска. Вместо купуване от криминална мрежа на канабис и приготвяне на цигара, по-просто е да си купите вайп с някоколкостотин дръпки. Така се разшири достъпът, включително и заради ниската цена. Освен това изпаряващата течност - дали е с никотин, или с канабиноид, елиминира горенето на обикновената цигара и дава предимства - няма дим, няма мирис за околните, почти незабележимо е... При синтетиката има и друга особеност, че в някаква моменти тя остава в сивата зона - ако включат дадена химическа формула в забранителните списъци, производителите променят малко формулата и казват: „Това е ново, не е забранено от закона“. Първоначално през 2021-2022 г. разпространението на вейпове започва да се развива в затворени групи във „Вайбър“, „Месенджер“, в „Телеграм“, а след това продължи да расте и излезе в откритото интернет пространство, в българското интернет пространство започна открито да се рекламира. Когато популярните интернет страниците биваха сваляни от МВР, те се появяваха отново със съдържание, но с леко модифицирани имена и адреси. Другия фактор е, че вайповете със синтетични канобиноиди започнаха да се доставя с куриерски пратки, поръчани в сайт или в социалните мрежи, тоест - не се налага да търсиш дилър да ти ги продаде, както е с „трева“, метамфетамин или кокаин. Самото разпространение излезе от криминалния контингент, започнаха да участват продавачи в легални магазини, студенти и ученици. Трябва да се каже обаче, че криминалните организации не изпуснаха този нов пазар. При разбиването на криминални групи, които примерно продават обикновена марихуана, кокаин, метамфетамин, наречен кристалмет, вече често се намират и вейпове, и пълнители. Пазарът е достатъчно голям и на него и криминалните групи се опитват да използват цялата инфраструктура от онлайн магазини, сайтове, куриери и пр. Проблемът е, че онези, които стоят най-отгоре на пирамидата, които плащат и организират вноса на еднократни вейпове със синтетични канобиноиди, основно от Азия не пипат доставките, а работят чрез посредници и са недостижими. Както впрочем е при другите мрежи, независимо дали са за кокаин или метамфетамин. 

- Вярно ли е, че синтетиката с вейповете не се хваща с наркотестовете на КАТ?
- Това се появи като част от рекламата, но не мога да кажа дали е вярно. Има много видове синтетични, има и полусинтетични канабиноиди и не е изключено някои от тях да не ги ловят тестовете. Все пак това е реклама и тя разчита на това да се възползват от натиска на МВР, чрез наркотестовете върху шофьорите, за да увеличи популярността на вейповете.

- Споменахте още, че и цената им не е висока?
- Да, на практика са по-евтини от висококачествената марихуана. Освен това синтетичните ТНС (тетрахидроканабинол) като ТНС-О (тетрахидроканабинол ацетат), ТНС-Р (тетрахидроканабифорол), HHC-P (хексахидроканабифорол) са доста по-силни. Например се смята, че ТНС-Р е 30 и повече пъти по-силен от обикновения ТСН. HHC-P пък е с дълготрайно, силно действие. В сайта napaffkan.com, който вече е блокиран от ГДБОП, един пълнител за еднократна употреба се продаваше за 50-70 лева. В него има 550-600 дръпки, както там ги наричат и получаваме цена на една дръпка между 9 и 12 стотинки. Нека сравним с една средно цигара марихуана, в която има 0,3-1 грам с 10-20% ТНС. Тя струва между 15 и 30 лева и в нея има 10-30 дръпки, тоест - цената на една дръпка е от 1 до 1,50 лева.

- Колко масово всъщност е пушенето на вейпове?
- Темата не беше толкова на фокус, докато не случиха тези инциденти с ученици, като очевидно най-големият катализатор беше случаят със загиналото момче в Плевен. Но ако се опитаме да бъдем балансирани, пазарът все пак е консервативен и когато си говорите с ученици и студенти, се вижда един скептицизъм и точно той за радост пречи употребата да се разрасне и да стана критичен проблем. Общо взето младите добре се ориентират, че може да е опасна течността за изпаряване, защото не е сигурно какво е нейното съдържание. Знаят, че тя се забърква по всякакви начини в разни мазета и гаражи, тоест - разбират риска, на тази неизвестна течност и, че в нея освен ароматизатори може да има силно токсични химикали. При нагревателите също има риск, защото са със съмнително качество, може да дават отклонения в температурата, при която изпаряват течността, което да води до сериозни поражения върху здравето.

- А има ли риск и от това, че към момента въздействието на синтетичните канабиноиди не е проучено, има изследвания, но те са частични...
- Синтетичните канабиноиди почти в целия свят са забранени - в Китай, в САЩ, в страните от Европа. Някъде може да има сиви зони, но като цяло не е дискусионно, че много високите нива на ТНС предизвикват психози, проблеми с дишането, сърдечни проблеми, докладвани са огромен брой случаи тежки поражения върху потребяващите. Освен това се смята, че са налице всички психически и здравни отклонения като от много редовна и в големи количества употреба на марихуана.
 
- Възможна ли е някаква превенция, която да се приложи към вейповете, която да е извън забраната им със закон и полицейските мерки, които се опитват да ограничат употребата?
- Важно е младите да осъзнаят риска и точно това се случва в последните месеци. И преди се знаеше, че има сериозни рискове, но след няколкото инцидента с деца това стана тема и сред тях. Когато миналата година гледах данните за 2023 г. за употребата на различни наркотици у нас, видях за първи път намаление при употребата на „трева“ и си помислих, че нещо конкурира „тревата“ и че най-вероятно това са вейповете, които стават популярни. Но, слава Богу, този консерватизъм и това недоверие пречи проблемът да експлоадира.

- А да очакваме от този Консултативен съвет по национална сигурност, който президентът свика на 18 февруари, нещо положително - там поне да дадат оценка на риска?
- Доколкото виждам, в момента всеки има някакви фрагментарни знания за това какво става в страната. Едни неща се знаят от полицаите, други - от докторите, трети - от митниците, които се занимават с пратките от чужбина, вероятно самите куриерски служби вече имат опит и правят свои вътрешни контроли и т. н. На външен вид е много сложно да се оцени кое е никотинов вейп, кое е вейп със синтетичен канабиноид. Да се забранят изобщо вейповете - това е някакво лесно крайно решение, защото ще се отделят по-малко усилия за контрол. На пазара има буквално хиляди продукти от всякакви производители. За разлика от големите цигарени производители със сериозен контрол на качеството, проверки на всяка партида - каквито са примерно техните продукти, с нагряване на тютюна без горене. С тях досега не е имало никакви инциденти. От цигарените компании коментираха, че е имало опити в азиатски страни да произвеждат на черно техни пълнители, но като цяло не са успели.

- Ако забранят вейповете, няма ли да направят услуга на дилъри, които да ги внасят от съседни страни - нали сме в Шенген и вече нямаме граничен контрол с Гърция и Румъния, кой да проверява в автомобилите или по джобовете дали някой носи 4-5 или 40-50 пълнителя?
- Да, вероятно ще има такъв поток от незаконен внос. От друга страна бюджетът ще загуби едни 50-60 млн. лева от акциз и ДДС от легалните никотинови вейпове. Сега виждаме, че има вълна срещу всички вейпове и си мисля, че чисто политически в момента няма какво да спре забраняването. Така или иначе, незаконно разпространение в повечето случаи е доста по-ограничено от нещо, което е легално. Ако държането и разпространение на вейпове бъде забранено със закон, ако срещу тези, които търгуват, бъдат взети наказателни мерки, както става с държането и разпространението на наркотичните вещества, със сигурност ще се намали потреблението. Но това от друга страна може да осигури един по-голям приход на криминалните организации. Може да коментираме и друга теза, която се застъпва от привържениците на либерализиране на марихуаната. Те казват: „Разрешете марихуаната и тя ще изтласка употребата на синтетични канабиноиди“. Като дават за пример различни американски щати, които легализираха марихуаната. Между другото - нека тук да споменем и за СВD канабиса - медицинската марихуана, която се смята за непсихоактивна и фармацевтите откриха множество нейни приложения - срещу възпаления, срещу остри болки и т. н. В нея би трябвало да няма ТНС, но проблемът е, че във вейповете се смесва със синтетика.

- А увеличава ли се като цяло потреблението на наркотици у нас? Възможно ли е тази надигнала се вълна срещу вейповете да се използва като прикритие, като димка - всички говорят за вейповете, всички се борят с вейповете, а през това време наркопазарът си върви?
 - Не, според мен няма някакъв чутовен ръст на наркопазара. Данните и като залавяния от страна на полицията и митницата, и като социологически проучвания, не показват скок. Ние сме коментирали, че има у нас рискови психоактивни вещества, най-вече метамфетамините - кристалмета, виждаме, че неговата употреба е стабилна. При кокаина и висококачествената марихуаната от няколко години имаме по-висока употреба заради повишените доходи на населението, но без да наблюдаваме някакви експлозии и революции. Ако се върнем на темата за вейповете, те тръгнаха като заместител на марихуаната заради ниската бариера.

- Дали вейповете са някава мода, която ще отмине, без значение от забраните или от мерките, които бъдат набелязани на КСНС при президента?
- Както казахме, самите потребители също реагират на рисковете. Те чуват, че деца припадат, има и смъртен случай и младите хора започват да въздържат от такава рискова консумация. В този план бих сравнил историята с хероиновата епидемия. Коментирали сме преди години ситуацията с хероиновата епидемия. Тогава някъде между 2000-2003 г. тази епидемия спря, не защото държавата се намеси с полиция или с образователна кампания. Спря, защото децата виждаха, че почти до всяко училище в София, Пловдив и Варна ходят някакви полутрупове, хероинови зависими, които едва се движат и са с разкъсани вени и изпопадали зъби. Точно според мен това е реалната бариера срещу вълната. По-късно, наистина държавата направи някой разумни неща, каквито бяха метадоновите програми. Решиха да извадят едни 70-80 стотинки за дневната доза метадон за зависим. По този начин влиянието на криминалните организации бе силно ограничено, тъй като спря да се разширява кръгът от нови зависими около инжекционите хероинови наркомани, които ставаха дилъри на най-ниско ниво и привличаха нови зависими от тяхното обкръжение, за да си набавят средства за личните дози. Когато се появиха метадонът и други заместители, зависимият не се нуждаеше от пари веднага, за да си осигури дневната доза - това срина пазарът на хероин. Тава стана една от причините към 2007-2009 г. големите криминалните структури около хероина да започнат да се разпадат.

- Има ли данни, че вейповете водят да пристрастяване?
- Смята се, че при тези интензивна и честа употреби на ТНС, възниква някаква физиологична зависимост. Същевременно казахме, че не ясно при вейповете какво точно пушиш, при някои от вариантите може да има някаква добавена химия, която е планирана да закачи потребителя към продукта.

- А темата фентанил? Необходимо ли е и нея да обсъждат на КСНС като опасност за България?
- Миналата година, когато фентанилът се появи и у нас, имаше сериозни опасения, че това може да доведе до много смъртни случаи, но в крайна сметка се оказаха единични инциденти. Като цяло в Европа преди години се появиха опасения, че с фентанила ще стане като в САЩ, но не се случи. По-късно имаше различни изследвания и оценки и се стигна до извода, че вероятно САЩ е различен случай. Основната причина за огромния брой смъртни случаи там са свързани със здравната система в САЩ, при която се употребяват много болкоуспокояващи заради голямото количество здравно незастраховани с ниски доходи. В САЩ, ако пациентът няма здравна осигуровка, която да покрива лечението му, на него не се прави операция, или не му се дават скъпите лекарства, които да третират болестта му. Дават му се силни болкоуспокоители, най-вече опиоидни болкоуспокояващи. Съответно, за да спре болката при липса на рецепти, хората търсят болкоуспокояващи на черния пазар. Това са различните варианти на фентанила, при които има, обаче много лесно предозиране. В Европа здравните системи са социални и на хората с ниски доходи се покриват медикаменти за лечение и операции. Например социалната система плаща операция на заболяване на ставите, а не се дават лекарства за временно потискане на болката. Така фентанилът, който е силен аналгетик, не успя да достигне пазарите в Европа, с малки изключения за някакви кратки периоди в Скандинавските и Балтийските страни.

Нашият гост
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има следдипломни квалификации в СУ и Университета в Лайпциг. Като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията е автор на редица доклади и социологически изследвания за престъпността и корупцията. През последните 10 години е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска. Участва в анализа на различни инициативи за превенция и регулация на престъпността и е лектор в Софийския университет по магистърска програма “Глобализация”, както и гостуващ лектор в Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.