Мария Филипова, председател на Комисията за защита на потребителите, пред „Труд news”: Проверяваме веригите за спекулативни практики по доставни и продажни цени

При бързите кредити се установиха редица нарушения като непрозрачни такси и санкции за забавени плащания

В онлайн магазините търговците се изкушават да поставят фалшиви броячи, показващи оставащо време до края на промоцията

Процесът с цените е контролируем само чрез взаимодействие между институциите, казва председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова. В седмицата на втория национален бойкот срещу високите цени в търговските вериги разговаряме с нея за последните проверки, които КЗП е започнала и как ревизията на доставните и продажните цени ще разкрие необосновани увеличения или спекулативни практики. Търговците често прилагат практики, които създават фалшиво впечатление за големи намаления, докато реално потребителите не получават обявените отстъпки, каза още Мария Филипова.

- Госпожо Филипова, Какви конкретни мерки предприема КЗП за мониторинг на цените на основните хранителни продукти в големите търговски вериги? Какви данни са изискани от търговските вериги относно формирането на цените и надценките върху основните хранителни продукти?
- Комисията за защита на потребителите предприема активни мерки за мониторинг на цените на основните хранителни продукти в големите търговски вериги. С цел осигуряване на прозрачност и защита на потребителските интереси, изискахме от търговските вериги подробна информация относно формирането на цените и надценките върху тези продукти. От търговските вериги се изисква предоставяне на данни за доставните и продажните цени на стоките за два периода: първия месец на 2025 година и за сравнение – първия месец на 2022 година. Това ще ни позволи да анализираме динамиката на цените и надценките във времето и да идентифицираме евентуални необосновани увеличения. Събирането на информация за доставните и продажните цени е от съществено значение, тъй като ни позволява да проследим ценообразуването и надценката, която заплаща крайният потребител. Това ще ни помогне да установим дали има необосновано високи надценки или спекулативни практики при формирането на крайните цени. Изборът на продуктите, за които сме поискали информация, се базира на тяхната значимост за ежедневното потребление и потенциалното им въздействие върху бюджета на потребителите.

- Какво следва при установени случаи на нелоялни търговски практики, свързани със спекулативно завишаване на цените на храните? Как КЗП, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и други институции може да работят по-експедитивно за разследване на евентуални картелни споразумения между търговските вериги?
- Високите цени сами по себе си не са нарушение на законите, по които ние имаме компетентност, тъй като пазарната икономика допуска свободно формиране на цените на база търсене и предлагане. По-скоро действително е необходимо да се извърши спешен анализ, който да установи каква е причината цените да се увеличават и дали има основание за това. От друга страна, ако бъде установено, че определени търговци умишлено координират ценовите си политики с цел постигане на по-високи печалби за сметка на потребителите, това ще бъде разгледано като възможно картелно споразумение, което попада под регулациите на конкурентното право и е от компетентността на КЗК. Процесът с цените е контролируем само чрез взаимодействие между институциите. В този ред на мисли, срещата в събота по инициатива на премиера Росен Желязков, беше повече от необходима.

- Качеството на храните също е обект на непрекъснати коментари от потребителите – всички знаем, че ако пазаруваме в търговска верига в съседна Гърция, в Австрия или в Германия, един и същ продукт освен, че е по-скъп у нас, има разлика и в неговото качество у нас. Защо години наред след пълноправното ни членство в ЕС този въпрос продължава да е отворен?
- Въпросът за разликите в качеството на идентични продукти, предлагани в различните държави-членки на ЕС, включително България, продължава да бъде актуален въпреки дългогодишното ни членство в Съюза. До неотдавна липсваше ясна правна рамка, която да забранява предлагането на стоки с различно качество под една и съща марка. Това позволи на някои производители да адаптират състава и характеристиките на продуктите си според пазара, на който ги предлагат. В същото време, събирането на доказателства и провеждането на сравнителни анализи между държавите отнема много време и изключително забавя процеса по установяване и ограничаване на този проблем. През последните години бяха предприети значителни стъпки за решаването на този въпрос. През 2018 г. в София се проведе международна конференция, която повдигна темата пред европейските институции. В резултат на това, както и на други инициативи на държави-членки на ЕС от Източна Европа Европейският съюз прие поправка, с която двойното качество на стоките беше обявено за нелоялна търговска практика и подлежи на санкции. Това означава, че предлагането на продукти с различно качество под една и съща марка в различни държави-членки вече е забранено, независимо дали става въпрос за храни, козметика, почистващи препарати или други потребителски стоки. КЗП активно следи за прилагането на тези нови разпоредби и работи в тясно сътрудничество с европейските партньори и националните контролни органи. Нашата цел е да гарантираме, че всички потребители в България имат достъп до продукти с еднакво високо качество, както и в останалите държави от ЕС.

- Как КЗП използва данните от общоевропейската система Safety Gate за откриване и изтегляне на опасни стоки от българския пазар и какви конкретни мерки предприема за информиране на потребителите за рисковете?
- КЗП активно използва общоевропейската система Safety Gate (известна преди като RAPEX) за идентифициране и изтегляне на опасни стоки от българския пазар. Тази система служи като платформа за бърз обмен на информация между държавите-членки на Европейския съюз относно опасни нехранителни продукти, които представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите. КЗП редовно следи уведомленията в системата и проверява дали съответните продукти се предлагат на българския пазар чрез инспекции и сътрудничество с други контролни органи. При получаване на информация за опасна стока Комисията извършва оценка на риска, анализира потенциалните опасности и степента на заплаха за потребителите. Ако се установи, че даден продукт може да доведе до вреда, се предприемат конкретни мерки за изтеглянето му от пазара. В някои случаи КЗП издава заповеди за спиране на продажбите или изисква от търговците да информират потребителите и да организират връщане на закупените стоки. Информирането на потребителите е ключов елемент от защитата им срещу опасни продукти. На официалния уебсайт на КЗП е предоставен директен линк към системата Safety Gate, което позволява на гражданите сами да проверяват актуалните предупреждения за рискови стоки в целия ЕС. Освен това КЗП редовно публикува на интернет страницата си информация за установени опасни стоки и услуги, както на българския, така и на европейския пазар. Тези съобщения съдържат подробности за конкретния продукт, естеството на риска и препоръки към потребителите. При случаи с особено висок риск Комисията използва допълнителни канали за информиране на обществеността, включително прес съобщения и медийни кампании, за да достигне до по-широка аудитория. В резултат на събраните данни беше взето решение за спиране на продажбата, а потребителите бяха информирани да преустановят употребата на закупените продукти. Чрез активното използване на системата Safety Gate и прозрачната комуникация с обществеността, КЗП се стреми да минимизира рисковете за българските потребители и да осигури безопасността на предлаганите на пазара стоки.

- Какво установихте при проверките върху дейността на фирмите за бързи кредити и какво може да гарантира, че потребителите не са подведени с некоректни лихвени условия и скрити такси?
- КЗП проведе обстойни проверки на небанковите финансови институции, предлагащи бързи кредити, и установи редица нарушения, свързани с нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи в договорите с потребителите. Анализирани бяха 357 общи условия и типови договори, съдържащи над 21 000 клаузи, като 1147 от тях бяха идентифицирани като неравноправни. Основните проблеми включват непрозрачни такси и комисиони, санкции за забавени плащания, надвишаващи законовите лихвени ставки, и автоматично обявяване на предсрочна изискуемост на кредита при минимални закъснения. Проверките показаха, че в някои случаи потребителите не са били информирани за допълнителните такси и комисиони, което е довело до значително по-високи реални разходи по заемите от първоначално обявеното. Това е класически пример за нелоялна търговска практика, която подвежда потребителите и влияе върху икономическото им поведение. В резултат на установените нарушения КЗП издаде заповеди за забрана с предварително изпълнение, изисквайки от засегнатите компании да не прилагат нелоялните търговски практики. Приблизително 85% от фирмите за бързи кредити се съобразиха с предписанията на КЗП и доброволно коригираха своите договори, за да отстранят неравноправните клаузи. Въпреки това, срещу останалите дружества, които не предприеха необходимите корекции, КЗП заведе общо 25 колективни иска, като в в процес на завеждане са още 6 такива. Колективните искове са важен инструмент, който позволява да бъдат защитени правата на потребителите.

- Кои са най-драстичните случаи, които сте установили за подвеждащи промоции и нелоялни маркетингови стратегии? Пак от печалния ни опит на клиенти знаем, че често промоциите у нас се различават от тези в други държави на ЕС?
- КЗП е установила случаи на подвеждащи промоции. Търговците често прилагат практики, които създават фалшиво впечатление за големи намаления, докато реално потребителите не получават обявените отстъпки. Тези практики не само подвеждат клиентите, но и нарушават законодателството, регламентиращо търговската дейност в България. Съществуват и случаи, при които търговци рекламират намаления „до 70%“, но в действителност нито един продукт не е с такава отстъпка. Вместо това, повечето стоки са с по-ниски намаления като 20% или 30%, което създава фалшиви очаквания у потребителите и ги мотивира да посетят магазина или сайта под претекст за по-големи отстъпки, които реално не съществуват. Тази практика е в нарушение на закона, тъй като представлява нелоялна търговска практика и подтиква клиентите към покупки, които не биха направили при реално представена информация. Друг сериозен проблем е липсата на информация за периода, през който важи намалението, или неупоменаването на старата и новата цена, както и притискането на потребителите да вземат решение за покупка в много ограничен времеви интервал. Това затруднява потребителите да оценят реалната стойност на офертата и да вземат информирано решение за покупка. В редица случаи КЗП установява, че липсва коректно обозначаване на периода на намалението, което позволява на търговците да манипулират условията на промоцията. Това е особено разпространено в онлайн магазините, където много често се случва стоки да са намалени за период по-дълъг от позволения. В онлайн магазините търговците се изкушават да поставят фалшиви броячи, показващи оставащо време до края на промоцията или до изчерпване на промоционалното количество стоки. След нулиране на брояча той се рестартира и започва ново отчитане при същите условия на промоцията. Това е нелоялна търговска практика, защото целта му е да предизвика вземането на незабавно решение за покупка, с което потребителите се лишават от достатъчна възможност за проучване на стоката. В отговор на тези нарушения КЗП има правомощия да издава заповеди за забрана на нелоялни търговски практики, както и да налага имуществени санкции, които могат да варират от 1000 до 50 000 лева за нелоялните търговски практики и от 500 до 5000 за други нарушения, в зависимост от тежестта на нарушението.

Нашият гост

Мария Филипова е родена на 4 декември 1985 година в София. Магистър от УНСС, специалност "Право" с множество следдипломни квалификации и специализации в областта на банковото дело и финансите. Работила е в Държавна комисия по хазарта, Агенция по вписванията, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, Министерство на правосъдието. Филипова беше зам.-председател на КФН, а в момента е председател на КЗП. Владее английски език.