Клиничният психолог Стефания Габровска пред „Труд news”: Бърнаутът е почти хронично заболяване при много хора

Във всеки човек се натрупва гняв и напрежение, но е важно как отработваме тези емоции

Тревожността и зависимостите към социалните мрежи несъмнено са двете „явления“, които през последните няколко години се превръщат в повод мнозина да потърсят терапия.  

Живеем в забързан свят, където властват социалните мрежи, са наблюденията отблизо на Стефания Габровска, клиничен психолог и терапевт. 

Възрастовите периоди при един човек са свързани и с различни страхове относно лични взаимоотношения, работа, деца... 

За прилагането на терапевтични подходи, различните зависимости при човека и проявата на агресия, пред „Труд news”, говори специалистът Стефания Габровска.

- Какво показват наблюденията Ви – живеем ли в един свят със завишена тревожност?

- Живеем в един много забързан свят, в който социалните мрежи и всичко, което гледаме бързо по 10-15 секунди, изисква от нас да работим на големи обороти. Животът ни е изключително забързан, а нашата психика не може да се адаптира и да свикне с такова темпо, ако не се грижим за нея. Бърнаут ефектът е почти хронично заболяване при много хора в днешно време и ако не се научим как да се грижим за себе си, да слушаме тялото и психиката си, положението само ще се влошава.

- Технологиите каква роля играят при бърнаута и ежедневието ни, има ли зависимост?

- Доста голяма. Има огромна зависимост, която се развива към телефоните и към самите социални мрежи. Живеем във време, в което телефонът е почти неразделна част от нас – той вече не е просто начин за комуникация, а работа, свързване, удоволствие, пазар, четен и т.н. Малко хора осъзнават зависимостта си, защото не им се налага да се откъснат или разделят с телефона в ежедневието си. Това е трудност, с която се сблъскват и много родители по отношение на това как да опазиш детето си от това да бъде зависимо от игри, социални мрежи или да има достъп до информация, която не винаги е полезна, а в същото време да не го изолираш от средата му. Пример за това са родители, които искат да наложат здравословно ограничение при използването на телефона, но в същото време това може да означава да поставят детето си в неприятна ситуация в училище, където всички други ползват телефони и социални мрежи през цялото време.

- В България повече жени или пък мъже търсят помощ от психотерапевт?

- Личното ми наблюдение е, че са повече жените, но и мъжете започват да са отворени за такова нещо. Това е много важно за разбиване на стигмата. Все още има голяма стигма, особено в България чисто културно и социално, но най-големият проблем е необразоваността и неразбирането относно това, какво прави психологът, терапевтът и психиатърът. Хората  често не правят разлика и смятат, че трябва да ти има нещо или да си „луд“, за да отидеш на психолог. Психичните разстройства са заболяване, като всяко друго. И в двата случая понякога се налага да взимаш медикаменти, които да помогнат на тялото ти да функционира нормално и да можеш да живееш нормален живот. Има много гранични състояния, които не са болест. Дори и човек да има психиатрична диагноза, той може да има нормален живот и живот с високо качество с необходимата помощ.

- Какви техники използвате при един възрастен и при тийнейджър, да кажем?

- Това са две отделни категории. Има психологически тестове, които измерват едно и също нещо – тревожност например, но те са различни при деца и при възрастни. С децата има игрови модел по-често, а при възрастните е малко по-различно.  

- С кой клиент се работи лесно?

- Този, който иска да работи и е дошъл без уговорки, с идеята, че иска помощ или да промени нещо в собствения си живот. Хората, които са осъзнали, че психологът може да е от помощ за тях, може да ги подкрепи и преведе през тежкия, труден момент.

- Коя е най-голямата тревожност на хората, които идват при Вас – личните взаимоотношения, работата, децата или нещо друго?

- Индивидуално е, разбира се, но и зависи чисто възрастово от различните периоди, в които се намира човек. Накрая винаги опираме до връзката със самите себе си. Има много млади хора, които изпитват притеснения относно семейството. Идват и такива, които са неудовлетворени от работа или пък, които нямат партньор и успешни връзки. Други пък изпитват цялостно неудовлетворение от живота си – те може да имат работа и партньор, но не се чувстват добре. Има и немалко казуси, свързани със зависимости от телефони и интернет, порнография, хазарт, алкохол и т.н.

- За какво е признак насилието?

- Това е голяма тема и със сигурност не може да бъде обхваната на кратко. Човек може да осъзнава или не, какво прави и дори да си мисли, че го върши за добро, а това изобщо да не е така. Тук бих обърнала внимание на агресията. Нормално е понякога човек да се разгневи - това показва, че е мината някаква лична граница за него. Във всеки човек се натрупва гняв и напрежение, но е важно как отработваме и се справяме с тези емоции. Има много начини човек да освободи насъбралото се напрежение и емоции, в следствие на ядосване – ако е възможно, е важно да се изговори какво се е случило, хубаво е да се спортува, да се направи кардио тренировка, например, да се отиде на бокс или пък в „Rage Room” (бел. ред. “Стая на гнева“), като в чужбина това е много популярно. Викането също освобождава насъбралите се емоции, било то в стаята, или в планината, някъде навън. По този начин човек може да изрази това, което седи там някъде в него и има нужда да излезе, без това да наранява самия него или другите. Има начини и те не бива да бъдат свързани с насилие към друг човек било то пасивно или активно.

- Когато един човек посещава терапевт, но вече няма нужда от това нещо, в такъв момент сам ли го осъзнава или специалистът му го казва?

- В един момент човек и сам може да каже: “Мисля, че това, за което дойдох, сме го разрешили“ и да го обсъди с психолога си, след което да се види дали това е така или има по какво още да работят. Обратното също е възможно и самият терапевт да каже: „Мисля, че това, за което ти дойде, сме го изработили. Има ли нещо друго, за което искаш да работим?“. И двете страни могат да затворят този процес. Важно е да се отбележи, че има хора, които нямат конкретен проблем, но чувстват, че няма, с кого да споделят. За тях това е единственото място, на което те се разкриват на 100%  и се разтоварват. Някой би казал, че при тях няма място за работа, но всъщност може да се работи за това те да намерят начин да споделят и да имат доверие на околните. 

Много често ситуация, която ни се струва, че е уникална за нас, всъщност е често срещана и има вече установени решения. Не е необходимо човек да е сам в трудностите – с подкрепата на психолог една ситуация може да бъде разбрана и човек да се справи с нея много по-бързо, отколкото, ако е сам. Психологът не е там само, за да подкрепя, но и за да даде необходимите инструменти на човек да се справя сам с предизвикателните ситуации след това. Работим заедно, за да разрешим това, което тормози човек, отнема време, но работи и помага.