Две катастрофи в Шумен на едно място през 6 часа

Най-малко 43 души загинаха при пожар в Индия Други 16 са приети в болница с изгаряния и дихателни проблеми

На младини принц Филип искал да се жени за друга Кралица Елизабет Втора и съпругът й отпразнуваха 72 години от сватбата си

Северна Корея е провела „много важен тест“

Ангел Джамбазки: Вратата към Европа е през София

4,4 по Рихтер разлюля Албания Трусът е бил усетен и в Черна гора

Корнелия Нинова към студентите: Пожелавам ви да имате най-красивите, емоционални и ползотворни за вас студентски години

Разкриха извършителя на атаката във военна база във Флорида (СНИМКА) 21-годишният саудитец критикувал САЩ и цитирал Осама бин Ладен

Фандъкова: Призоваваме гражданите, които се отопляват на дърва и въглища и имат възможност, да използват друг начин на отопление

Карадайъ: След 30 г. демокрация още има проблеми с изучаване на турския

За „Мис България” и българската неугодия

Проф. Огнян Герджиков: „Няма такава държава” намеква отричане на държавността

Затварят пътя към Бургас, изправят ТИР

Борис Бонев за данъка за колите в София: Принципът „замърсителят плаща“ се прилага от почти всички държави в Европа

По случай 5О-ата си годишнина „Главболгарстрой“ отвори представителен офис в Брюксел­­­

Проф. Стати Стаев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите: Бизнесът да участва в подготовката на студентите Необходимо е университетите по-лесно да се кооперират помежду си

Трябва да облекчим комуникацията на държавните структури с държавните вузове

На 3 юли в Народното събрание се състоя Национална среща по проблемите и перспективите за висшето образование, организирана от вестник „Труд“. Събитието бе финал на професионалната дискусия, водена на страниците на вестника през последните шест месеца. Участваха ректорите, влезли в дискусията със свои текстове, както и техни колеги, представители на бизнеса, синдикати и други организации.

Форумът бе под патронажа на председателят на Комисията по образованието и науката в 44-тото НС Милена Дамянова. Два дни след дискусията Дамянова внесе в Народното събрание поправки в Закона за висшето образование, които регламентират по-активното участие на бизнеса, подкрепено единодушно от присъстващите на срещата. Тази идея бе развита и в преобладаващата част от статиите на ректорите.

В поредица от статии „Труд“ ще публикува изказванията на водещите участници в дискусията – Милена Дамянова, кметът на София Йорданка Фандъкова, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

От дискусията на „Труд“ се получи една сериозна монография, където повече от половината ректори – 27, изразиха своите становища, разбира се, не всичко, което имаха да кажат. Останалите колеги също има какво да добавят. Но така или иначе, ние имаме основните виждания и в тях няма почти никакви разминавания накъде трябва да вървим. Това, което се получи от този диалог през последната половин година, отговаря на въпроса накъде трябва да вървим. Защото едва ли е имало по-благоприятна среда да си оправим къщичката, от тази, в която се намираме сега. Имаме правителство, чийто приоритет е образованието, в частност висшето образование и науката, имаме правителство, което в предходния мандат прие единодушно, заедно със Съвета на ректорите, Стратегия за развитие на висшето образование, имаме министър, който е в час какво се случва и всички ние знаем това. Имаме най-после Национална агенция за оценяване и акредитация, която е отворена за промени – в лицето на нейния председател тук – проф. Петя Кабакчиева, и ако сега не направим това, просто не виждам кога ще имаме условия.

Какво трябва да направим? Едва ли тук можем да кажем всички детайли, които много пъти по един или друг повод сме споделяли във връзка с непрекъснатите промени. Ние имахме една среща, заедно с министъра, за да започнем работа по промените в Закона за висше образование. Решихме обаче, че е по-добре да си свършим работата по Наредбата за прилагането на Закона за развитие на академичния състав, тя да влезе в сила – срокът за университетите е до 4 октомври да настроят своите вътрешно-нормативни актове спрямо нея, и тогава да продължим със Закона за висше образование. Искам да кажа, че на тази първа среща един въпрос остана отворен – дали да поискаме мандат от съответните структури да възродим старата идея да въведем единен закон за системата – за висше образование и наука. Дори имаше идея да работим паралелно – хем да правим ремонти в Закона за висшето образование, хем да работим по създаването на единен ЗВОН. Написал съм моето мнение в статията си за вестник „Труд“ – може единия, може и другия вариант, няма да влизам в детайли. Задължително обаче трябва да използваме този процес, за да оптимизираме връзките на системата и в системата.

Първо – връзките между университетите – абсурдно е положението, в което ни поставя ЗВО – два български университета да не могат да се кооперират помежду си. Трябва максимално да отворим възможностите висшите училище и академии да работят заедно. Абсурдно е двама ректори – например български и македонски, ако решат да правят каквото и да е съвместно, това да става само с два подписа, а ако ние тук, два университета, които са през един парк, да не можем да направим нищо съвместно вътре в системата.

Второто нещо са връзките с бизнеса – отношенията си ни прекрасни, благодаря на всички национално представени бизнес организации – виждам тук г-н Васил Велев (АИКБ), но и с всички останали сме коментирали тези въпроси – те са цял списък. Ще кажа само една нелепост – в момента в университет можем да поканим изтъкнат представител на бизнеса да води само до 10% от лекционен курс. Това означава ние да го доведем и да покажем, че такъв човек има. А какво ни пречи в новия закон да кажем, че това може да е до 10% от хорариума за бакалавър, което значи максимум 4 курса, и до 20% за магистър, което значи два или три курса. И така на един изтъкнат представител на бизнеса, както се казва в средновековната традиция, да му дадеш катедра. Да го поканя и да му кажа – елате господин Велев, за да кажете на нашите хора, които ви гледат по телевизията, как се прави бизнес, как се контролира, как се управлява и каква е реалната бизнес среда. Ние сме длъжници и за тази комуникация с бизнеса. Реално я имаме, просто трябва чрез закона да я отвори максимално, за да може тя да е на всички нива и това да не е кампанийно, а да е един непрекъснат процес. Когато възникне при тях нова тема, те да се обърнат към нас и да кажат – това трябва да го преподавате на студените. В комуникацията със средните училища имаме опит – направихме една Асоциация на икономическите училища в България, където членуват икономическите висши училища и всички средни училища, които професионално са ориентирани към тази тема. Но има още неща, които могат да се направят и законът трябва да отвори възможностите за това, а не да бъде самодейност. Кой друг трябва да обучава учителите, в средните училища, които са професионално насочени, ако не съответните висши училища над тях. Това е естествената среда.

На последно място ще посоча комуникацията с държавните структури. Говоря сега от името на държавните висши училища, защото с частните ситуацията е малко по-различна. А 34 от висшите училища хем са държавни, хем не са. Казвам ви го отговорно, като дългогодишно занимаващ се с тези въпроси. Трябва да облекчим режима и комуникацията на държавните структури с тези държавни вузове. Тя трябва да бъде много по-плътна, а не на базата на елементарна договорна система, каквато имаме сега. В момента договорите работят, благодаря на госпожа Фандъкова, че с общината имаме изключително работещ договор, но комуникацията трябва да бъде малко по-различна – не като че живеем в различни квартали, а като да сме в една къща, защото и ние в известен смисъл сме държавни структури. Убеден съм, че това, което ние направихме съдържа изключително ценни елементи, които ще се вземат предвид. Имаме вече разговор със социалните партньори през октомври да направим форум, на който да излезем с решения, които да поставим като императив в рамките на закона, започвайки с това, което проф. Анастас Герджиков спомена. Хайде най-после един преподавател да акредитира един университет. Нека ако е гениален да чете в 100, хайде не в 100, но имахме случай в 12, но да се брои за акредитацията на един. Мисля, че вече условията за назрели, за да направим необходимите разумни промени в Закона за висшето образование, ако решим и в Закона за висшето образование и науката – тоест във всичко, което регулира системата.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Времето било дошло вече за промени и нов закон…ама само се туткаме…и чакаме лятото да мине , да си поизпечем дъртите дупари на морето и хайде…изтърколи се и поредната година ..без никви промени..и така до края на света..докато останат 100 студенти …да се обучават в 51 ВУЗа…тра ла а

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.