Дете в болница, съсед го би с пръчка

Вижте колко изхарчиха партиите в предизборната кампания за евровота

Три реактора на руска АЕЦ бяха изключени аварийно заради късо съединение

Кметът на Търново разпореди проверка по случая със затиснатото от гума дете В зоната за фитнес има табела, че се ползват от лица над 18 години

„Орлите“ срещу 108-годишен исландски клуб

Борисов разгледа снимачната площадка на „Откраднат живот“ (СНИМКИ)

Нов заместник-председател встъпи в длъжност във Варненския окръжен съд

Треньорът на „Лудогорец“: Ще има санкции

Д-р Иван Димитров се призна за виновен за убийството на Жоро Плъха, може да бъде осъден още днес

Почина проф. д-р на и.н. Иван Душанов

Евакуираха 130 пътници, заради сигнал за бомба в самолет на летището в Белград

Кметът на Белица подкара багер

Урсула фон дер Лайен иска всяка страна от ЕС да й предложи по един мъж и една жена за еврокомисар

Честна шуменка намери и върна портфейл с много пари

Бойко Борисов: В момента, в който направим индустриална зона, тя се пълни

Проф. Юлия Джоргова пред „Труд“: Не може в болница да се говори повече за пари, отколкото за медицина

Над 70 хиляди души годишно у нас умират от сърдечно-съдови заболявания – това са 2 от всеки 3 смъртни случая. Много често нещастието ни настига внезапно и е въпрос на само един час, след появата на сипмтомите, човек да бъде спасен. Сърдечно-съдовите заболявания продължават да са най-големият убиец и в световен мащаб. Все повече спада и възрастта на засегнатите. Всяка година 17,5 млн. души умират преждевременно вследствие на инфаркти и инсулти, като до 2030 година се очаква техният брой да нарасне до 23 млн. В различните държави се предприемат различни мерки и програми за намаляване на заболеваемостта и смъртността от органите на кръвообръщението. Специалистите алармират, че сърдечното здраве е в ръцете на всеки човек. Рискът от тези заболявания може да се намали значително с промени в начина на живот. Държавата, обаче, все още е длъжник на хората, са категорични кардиолозите. За всичко това разговаряме с проф. Юлия Джоргова.

– Проф. Джоргова, защо България е на едно от първите места по сърдечно-съдови заболявания?
– Доста фактори влияят. Основните рискови фактори са хипертонията и диабетът, при които България, за съжаление, пак e на едно от първите места. Освен това и те не са достатъчно лекувани, защото пациентите не си следят редовно кръвното или неадекватно са лекувани. Не по-маловажен фактор е стресът, на който сме подложени всички в съвременния свят. Важен е и начинът на хранане, тютюнопушенето, което е силно застъпено в България.

– Как човек може да разбере, че има проблеми със сърцето, то винаги ли дава някакви индикации?
– Не, сърцето не винаги дава индикации, че е болно и много често пациентите идват при нас прекалено късно. Най-важното е профилактиката. Българинът трябва да свикне редовно да ходи на прегледи. У нас битува идеята, че се ходи на доктор, когато се почувстваш зле. Българинът не ходи редовно и на профилактични прегледи. Сигурно и медицината има вина, защото в някои райони на страната достъпът до лекар е труден.

– Може би това трябва да се регламентира, преди години профилактичните прегледи бяха задължителни.
– И сега са задължителни, но може би няма наказания, ако не отидеш да се прегледаш. Но ще ви кажа – в болницата идват хора, които са с хипертония по 10 и повече години, с диабет и са страшно учудени, че имат проблем със сърцето. Идват и казват: „Ама аз довчера бях здрав“. Не е здрав, щом има хипертония. Здравето трябва да се следи редовно, да се взимат навреме мерки за подобряване на начина на живот – със спорт и правилно хранене. Това са неща, които трябва да се възпитават от детската градина, за да може да станат навик. Българинът често не ходи на лекар, а пие лекарството, което пие комшията. Ходи, само когато му стане зле.

– Все пак българинът следи медицинските новини и хората определено предпочитат инвазивната кардиология пред традиционната. Какво е важното при този метод?
– Инвазивната кардиология е нещо много важно. Инвазивните лаборатории са абсолютно необходими, защото те са първото и основно място, където се лекува инфаркт, но тя трябва да е с опит. Не са равностойни една мъничка лаборатория, която прави 10 изследвания месечно и една голяма болница, в която се правят 100, 200 или 300 изследвания на месец. Така че, инвазивната кардиология е сериозен конкурент на повечето от нещата, с които се занимава кардиохирургията. Изключенията са малко. Напредването и на качеството на консуматива, и на опита на екипите води в повечето случаи до абсолютно съпоставими резултати. И разбира се, че хората го предпочитат, защото е по-малко травчатично. Но основното е да се търсят опитни екипи. Не е все едно къде отиваш, както не е все едно при какъв обущар отиваш да ти оправи обувките. Това е само в случай, че не става дума за спешност. Тогава се отива до най-близката лаборатория. И много по-важно е навреме да се хване един остър инфаркт, отколкото да се пътува надалече и дълго, за да се отиде до друга болница.

– Години наред текат спорове трябва ли навсякъде в страната да има инвазивна хирургия. Какъв е проблемът?
– Инвазивната лаборатория вече прави много от нещата, които до преди 10 години бяха изключително и само само обект на кардиохирургията. Проблемът е, че това не е евтино и са доста пречките от страна на Здравната каса. Но ще ви кажа друго – никой до ден днешен в България не си направи труда (сезирам основно финансовите и регулаторните органи) да осъществи реален контрол на качеството, да пресметне колко струва в медицината, а само се говори. Няма екзактно остойностяване и другото, което е много важно – когато един метод работи, трябва да се види какви са резултатите от него, тези пари, които се дават, дали се оправдават. В България е крайно време да има реален контрол. Не касата да проверява запетайките и точките, а качеството, дадените финанси и резултат от тези финанси. На Запад правят изчисления – когато си дал някакви пари, какво реално е постигнато – дали си спестил инвалидизация на пациента, дали си му спасил живота, дали си спестил последващи хоспитализации. Тоест да се направи изчисляване – това, което сега е скъпо, дали би се изплатило във времето. Това, според мен, е основната тема в кардиологията. И затова трябва да се говори, трябва да се направи реален контрол, да има регистри и анализ на цените на всяко едно нещо.

– Кои процедури и консумативи в инвазивната кардиология плаща касата, а кои – пациентите?
– Касата плаща базисни неща – коронарографията, коронарната дилатация с определени видове стентове. Това, което сега се случи и което не е приятно е, че касата избра с кои стентове трябва да се работи. В това няма нищо лошо, можете да изберете от 5 вида стентове. Но вие, като пациент, искате щести вид. В такъв случай вие трябва не да доплатите, а напълно да покриете цената. Това е не само извън здравия разум, но и извън правото вие да ползвате някаква част от тази сума. Касата плаща още аортните клапни протези. Слава Богу, защото това е нещо много скъпо. Но не плаща напълно ендопротезите. Те се поставят в аортата при дисекация или при аортна аневризма. Плаща се само частично, останалата част от сумата, която не е малка, трябва да доплати пациентът. Това са някъде към 10 хил. лв. По същия начин стои въпросът в електрофизиологията с ресинхронизиращата терапия, с автоматичните дехибрилатори, които също се заплащат от пациента. Това са скъпи консумативи и когато доплащането е в рамките на 2, 3, 5 хиляди и повече, за много хора е непосилно.

– Какъв е процентът на смъртност при сърдечно съдевите заболявания?
– 70% от смъртността в България е на базата на сърдечно-съдовите заболявания. Чисто и просто трябва да има равносметка – какво се прави, с какво качество и допринася ли то за живота и здравето на хората, намалява ли инвалидизацията. Ако не я намалява, да се търсят причините за това, значи някъде не сме ефективни. Намаляла ли е смъртността, ако не е намаляла, къде бъркаме. Без контрол, без ясна представа какво и как се лекува, няма как нещо да се подобри. И трябва да е ясно, какво носи това на държавата. Защото е време да се разбере, че медицината не е безплатна, тя е изключително скъпо удоволствие. Но и нашите пациенти имат вина, защото са свикнали някой друг да се грижи за здравето им. Хората трябва да са наясно, че трябва да бъдат изрядни, да спортуват, да си следят здравето, защото загуби ли го човек, е много трудно да си го върне обратно.

– А каква е разликата между стентовете?
– Ние работим вече с четвърта генерация стентове, но всеки си има своя характеристика и в една добра инвазивна лаборатория трябва да има няколко типа. Някои са с тънки стени, много флексабилни и могат да стигат до крайни разклонения, но не те дават достатъчна опора. Има стентове, които имат допълнително покритие. Вариантите са много, би трябвало да има избор на поне 4-5 вида, защото хората не са еднакви. Има и такива, които са много добри, но за съжаление са скъпи. Тази, които касата плаща в момента, са снандартни добри стентове. Въпросът е, че ако вие искате „мерцедеса“, касата няма да ви покрие част от сумата, а ще го платите целия, което нарушава правата на хората.

– Отколко време в България се сменят инвазивно сърдечни клапи?
– „Света Екатерина“ започна да сменя клапи инвазивно през 2009 г. Това се прави без разрез, без пълна упойка и е изключително щадяща и добра методика с много добри резултати. Преди 2 г. се включи и болница във Варна, в Пловдив, „Сити клиник“ в София. Методиката е скъпа, но е изключително добра. Борим се сега и друга клапа да можем да правим инвазивно, което ще бъде огромен успех. От 5 г. искаме финансиране, но досега не сме успели. Много неща се правят и за вродените сърдечни пороци. Това е изключително важно за дечицата, защото това са щадящи методики. Светът върви към все по-мини инвазивни методики. Кардиохирургията навсякъде все повече стеснява своите индикации за сметка на минимално инвазивни методики.

– Има такъв израз – разби ми сърцето. Доколко емоциите влияят на сърдечните заболявания?
– Много влияят. Има и такъв синдром – на разбитото сърце, който си е медицинско понятие. Това даже е вид инфаркт и може да се получи от силен стрес, казва се такоцубо. Името идва от вид глинено гърне, с което са ловили риба японците и понеже има определена форма, каквато придобива сърцето при този синдром, оттам идва името. Синдромът на разбитото сърце представлява следното – без да има атеросклеротични промени по съдовете, може да се развие инфаркт, просто от силен стрес, от силни емоции.

– Лекува ли се разбитото сърце?
– Лекува се, разбира се, но понякога при по-силно изявени синдроми остават трайни промени в миокарда.

– А къде сме ние в сравнение с европейските страни?
– Ако този въпрос ми го бяхте задали преди 5-6 години, щях да ви кажа, че поддържаме високо европейско ниво. Сега ще кажа – да, стремим се към това, но за съжаление започнахме да падаме към средното ниво по простата причина, че сме затруднени със закупуването на най-съвременния и най-модерен консуматив. Но всички методики, които са въведени в Западна Европа, ги има и у нас. Изключение прави митралната клапа, но даже далеч не в цяла Европа се прави всичко. Има страни, които са по-напред от нас по простата причина, че са по-богати. Но въпреки това, средното ниво сме го достигнали и надминали. В много европейски държави няма този обем въведени нови методики, каквито има в България. Но за съжаление, финансовото ограничение у нас си е доста голямо. Например, ние слагаме аортни клапи, но все още само на пациенти, които са с изключително висок риск от стандартната кардиохирургия, тоест неоперабилни са. Само на тях имаме право да слагаме. Западна Европа вече слага на пациенти със среден риск. Очаква се догодина в препоръките да влезе, че на всички пациенти над 65 г. се препоръчва инвазивната методика. А ние сме лимитирани само към изключително високия риск и достъп имат малко хора. Ако правим сравнение с европейските страни, методиката сме я въвели и работим, но не в обем и по показания, в които бихме искали.

– От какви сърдечни заболявания страда най-често българинът?
– Хипертонията е на първо място, на второ – исхимичната болест и инсултът.

– Младите лекари имат ли интерес към инвазивната кардиология?
– Имаме исключителни млади хора. Специалността е интересна и разбира се, че се интересуват. Слава Богу, че една немалка част от тях остават в България, но за съжаление ми се струва, че трудно ще ги задържим в скоро време. Аз съм много голям противник на това, че болниците се водят търговски дружства. Това, ако не се махне, добра медицина в България няма да има. Медицина и търговия трябва да са две тотално различни понятия. Не може в болницата да се говори повече за пари, отколкото за медицина. Това е много порочна практика, която започва да убива и малкото останало добро в нашите болници. А в България по традиция има добра медицина. Наскоро дойде пациентка, която живее в Холандия и се беше прибрала, за да се прегледа и лекува у нас. Тя каза, че там, за да отиде при джипито си, даже ако е с висока температура, трябва да чака няколко дни. А за да стигне до специалист – 3-4 месеца. Така че, българинът не разбира, че има добра медицина, но с това изтичане на кадри на Запад трудно ще задържим някакво ниво.

Нашият гост

Проф. д-р Джоргова е сред основателите на Университетска болница „Св. Екатерина” – София. Тя е един от доайените на инвазивната кардиология в България. От 2002 г. до 2006 г. е председател на Дружеството на кардиолозите в България и председател на Дружеството по интервенционална кардиология в България.Национален Ръководител на Европейския Проект „Stent for Life”. Републикански консултант по кардиология. Има множество публикации и участия в международни форуми. Носител е на почетен знак „Български Лекар” и „Лекар на България”. Има множество публикации и участия в международни форуми.Първа е въвела и утвърдила в България методики като ангиопластика при ОМИ, радиалната техника, използване на балонна помпа при кардиогенен шок, перкутанна ангиопластика при стволова стеноза, имплантация на стволови клетки, транскатетърно клапно протезиране и др. Специализирала е в Холандия, Франция и САЩ.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.