Много хора упражняват дейност в различни търговски обекти. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това възможно ли е да използват един и същ касов апарат на различни места и какъв е редът за това.

I Използване на мобилен касов апарат

Стоматолог има дентален кабинет, където упражнява дейност. Възнамерява да разкрие „филиал” в същия град, като работното време на първия кабинет и филиала не съвпадат. Стоматологът има мобилен касов апарат, който използва в първия кабинет. Той сам ще работи в двата кабинета по различно време. Поставен е въпросът: Може ли мобилен касов апарат да бъде използван за двата обекта и как става това?

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

На основание чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.

По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

По силата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Видно от горецитираната нормативна уредба е, че лицата, извършващи продажби на стоки или услуги, при които плащането се извършва в брой, задължително следва да ги регистрират и отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

Същевременно наредбата не регламентира изисквания за броя на фискалните устройства, чрез които лицата трябва да отчитат извършваните продажби от различните видове дейности, които осъществяват. Необходимо е обаче във всеки търговски обект, в който се извършва плащане, освен когато същото се осъществява по банков път, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод, да има фискално устройство. Предвид това считам, че не е налице пречка плащанията, които получава лицето във връзка с извършените стоматологични услуги в двата кабинета да бъдат отчитани с един мобилен касов апарат.

Но трябва да имате предвид, че реквизитите на фискалната касова бележка са регламентирани в чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. В т.2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит: „наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект - текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”. Този реквизит се инсталира от сервизната фирма, с която е сключен договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ.

С оглед гореизложеното, считам, че ако няма посочен постоянен стационарен обект, ФУ може да бъде програмирано от сервизната фирма, така че, фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл.26, ал.1, т.2, предложение второ, а именно „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”.

Предходният ред е приложим само при осъществяване на дейността от съответното задължено лице по начин, позволяващ отчитането/регистрирането на всички продажби и в двата търговки обекта, чрез едно фискално устройство, и в съответствие с всички изисквания на Наредба №Н-18/2006 г. Следва да е създадена такава организация на работа, че независимо в кой от обектите се извършват продажби, плащането да се регистрира от фискалното устройство в обекта.

II Включване на субсидии в облагаемия оборот

Дружество, което не е регистрирано по Закона за ДДС получава финансиране от Дирекция „Бюро по труда” във връзка с договор за наемане на персонал, представляващ схема за минимални помощи за заетост „de minimis”. Поставен е въпросът: Полученото финансиране включва ли се при определяне на облагаемия оборот по ЗДДС?

На задължителна регистрация по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 хил. лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Лицето е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаем оборот по смисъла на ал.2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл.46 от ЗДДС и

3. доставки на застрахователни услуги по чл.47 от ЗДДС.

Безвъзмездно предоставената финансова помощ (субсидии и финансирания) по своето същество не формира оборот за регистрация по ЗДДС и не представлява обект на облагане с ДДС.

Дефиниция на понятието „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка” е дадена в §1, т.15 от ДР на ЗДДС. В нея е посочено, че субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:

а) покриване на загуби;

б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.

В съответствие с чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС, в случай, че субсидиите и финансиранията са пряко свързани с доставка с тях се увеличава данъчната основа на доставката. Единствено в този случай полученото финансиране ще формира оборот за регистрация по ЗДДС.

При условие, че полученото финансиране не е пряко свързано с доставка, то не формира оборот за регистрация по ЗДДС.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.