Майли Сайръс: Пуша трева и псувам, но не съм лъжкиня

Премиерът Борисов посети стадиона на футболен клуб „Арда“ (ВИДЕО)

Мотоциклетист пострада при сблъсък с лек автомобил Катастрофата станала край Къпиновския манастир

Спипаха затворник, забравил да се върне в килията след отпуск

Любовна лудост завладява Варна Започва 27-ото издание на международния филмов фестивал

Анджелина Джоли изпрати със сълзи Мадокс в университета в Южна Корея

АПИ: Възстановяването на виадукта на магистрала „Струма“ ще струва 1,86 млн. лева

Обама купуват голямо имение на остров за 14 милиона долара

Малките прегрешения не са съвсем безобидни

Столичната община няма да плаща за подмяната на ограничителите по „Граф Игнатиев“

Издирват ранен украински турист в района на връх Мальовица

Надал яхна 370 коня Тенисистът подкара нов автомобил

Русия представи първата в света плаваща АЕЦ (ВИДЕО)

550 руски учени обвиниха Кремъл в кампания на репресии срещу протестиращи

Google е закрил 210 канала в YouTube заради дезинформация

Раковски се носел а ла  франга, но подиграл първата европейска сватба

 

В живота на Добри Чинтулов има една малко известна на широката публика случка, свързана с модата.  При това – трагикомична. През 1850 година, когато се връщал от Русия, бил обиран на два пъти. Вторият път това се случило в района на днешното сливенско село Бинкос.  Като нямало какво да вземат от пътниците, разбойниците им сваляли дрехите от гърба и ги зарязвали голи насред планината. Единствено даскал Добри бил пожален.  И то заради… европейското си облекло. Само той носел модерни дрехи. Те никак не се харесали на крадците, защото нямало какво да ги правят. Не се докоснали и до торбата му. За какво им била? В нея имало само книги.   Тази история е описана от Михаил Греков в сборника му за автора на „Стани, стани, юнак балкански” и е цитирана в изследване на етнографката от Историческия музей в Сливен Димка Илиева. Не случайно.  Модерният начин на живот е навлизал през Възраждането и следосвобожденските години с търговията, образованието в чужбина, с новите дрехи, маниери и бит.  „Това не е било никак лесен процес” – казва Димка Илиева. 

16-1
Единствената запазена семейна снимка на Добри Чинтулов и съпругата му Анастасия, дъщеря на Добри Желязков-Фабрикаджията, заедно с 5-годишния им син.

А Сливен е подходящият пример за  това.  Тук е създадена и узаконена от султана през 1836 г. първата текстилна фабрика на Балканите от Добри Желязков,   само в периода от 1860 до 1875 г. в чужбина са били изпратени да учат 57 младежи, в този град е била създадена първата мъжка гимназия в тогавашния Бургаски окръг,  тук е квартирувал казашкият полк на полския писател Михаил Чайковски – Садък паша.  В мемоарите си той написал, че „сливенските българи далеч са надминали съотечествениците си в образованието, политиката, в обръщението с хората, във възгледа…Сливен без съмнение ще си остане Париж на България”.  Етнографката разказва как са прохождали промените от нетрадиционна гледна точка: модата и романтичните отношения.

Модерни станали най-напред мъжете

Европейските дрехи много по-лесно са се настанили в мъжките гардероби. „В онова време е имало строго разделение на мъжкия и женския свят. Чаршията е била единствено мъжка територия, домът е бил на жената” – казва Димка Илиева.  Доколко бързо модата навлиза в облеклата на мъжете, има документални доказателства от 1872 г. В Сливен много рядко, и то в крайните махали, можело да се види някой старец в традиционни дрехи. 

Но да се върнем на Добри Чинтулов след  необичайния му сблъсък с разбойниците. Той се установил в Сливен, станал главен учител  и срещнал любимата си Анастасия. Тя не е била коя да е, а дъщеря на знаменития сред съвремениците си първи фабрикант Добри Желязков. Баща й донесъл от Русия не само скиците за бъдещите си производствени машини, а и европейското облекло. Нещо повече – наел на дъщеря си частна учителка, която да я образова вкъщи.  „Не се знае как я изпраща в дома на зетя си Добри Чинтулов” – казва Димка Илиева. На единствената запазена семейна снимка на Чинтулови с 5-годишния им син, тя е облечена с кринолин, има колан със сребърни пафти, тънка забрадка е прихванала оплетената и завита на венец коса. Забрадката и кринолинът, познат у нас като „малаков”, са съвсем нов елемент от женското облекло.

16-2

През 1860 г.  в Сливен се е задомил Сава Доброплодни, учителят на  Васил Друмев и Добри Войников. Това е възрожденецът,  чието име се свързва с много станали за първи път неща:  основаването на читалище,  създаването на  драмата и изнасянето на театрална постановка.  С името му се свързва, ако не първият, то един от първите разводи. Преди да вземе Марийка х. Генчова за невеста, той е имал жена от Шумен, с която се разделил.  Мария Доброплодна е била облечена по последен писък на европейската мода.  Това е първата европейска сватба, за която има най-ранно сведение.  И то е една хаплива бележка на Георги Раковски във в. ”Дунавски лебед”: „…едно знаменито лице обходило нарочно Влашка и Богданска земя и купило малаков толкози голям, щото в него може да се скрие много нещо. Купило и една по последная мода капелина с къдрави ресни и нагоре прикрепена с пъстър побрадник… Малаковът бил изложен на двора, като един военен шатор. А капелина била покачена на една липова върлина до него. Сватба станала по европейски. Едно само не било европейско, че сливенските моми не знаели да играят полка и мазурки, ами играли по български” (цитатът е със съкращения – б.р.).  „Известно е, че Раковски се облича а ла франга, че е прецизен и взискателен към облеклото човек” – казва етнографката Илиева. В случая реакцията му  била резултат от прошение, което получил от абаджиите и овчарите в Сливен, Котел, Жеравна, Медвен, Катунище и Ичера.  Те усещали, че фабричното производство, цивилизацията няма да им донесе добро.  Известен е и фактът,  че Раковски е имал различни политически възгледи от тези на Доброплодни и така можело да се обясни хапливата бележка за европейската сватба, направена от иначе един прогресивен човек – обяснява етнографката.  Във всеки случай, европейски били и отношенията в брака на Доброплодни. Жена му му била колежка и успяла да издаде учебник.

На 20 ноември 1880 г. се женят д-р Начо Планински и Еленка Ставрева. Докторът е свързан с революционната история, с издаването на първия сливенски вестник „Българско знаме”, с работата си по-късно като окръжен доктор.  За сватбата не е останала писмена информация, но пък тя е първата документирана. Д-р Планински е бил облечен с черен сюртюк и панталон, бяла риза с колосан нагръдник и колосана яка с подвити краища, с черна папионка. Булката му е носела пола с волани, напречни набори, панделки и шлейф.  За първи път се забелязва като аксесоар надиплен прозрачен воал.  Булчинският букет и чантата все още липсват.  „През 1870 г. модата на голямата куха рокля започва да отмира. Обръчите са премахнати, а в задната част се попълва малко по-надолу от кръста с възглавничка – турнюр.  Корсажът е много стегнат, опнат на банели. По-късно турнюрът е заменен с пола-камбана, а към края на столетието полата става почти права. Използвани са много дантели, апликации, басти, набори, рюшове, волани, панделки. Ръкавите са тесни, шията е обхваната от високи дантели илби коприна. Все още и дума не можа да става за деколтета или къси ръкави” – разказва Димка Илиева. Любопитна подробност е, че появилите се по това време първи букети били с цветя от восък, след това заменили восъка с хартия. Предпочитани били репликите на портокалови цветчета.  Разбира се, и тогава в България не са били отглеждани портокали.  Модата на цветчетата също е била привнесена и не е изключено да е била коментирана така нееднозначно, както появилите се неотдавна десетки палми в саксии в балканския Сливен.

С новата мода мъжете сами започнали да избират съпругите си, без намесата на родителите.  Например, Илия Гудев направил писмено предложение за брак на съпругата си г-ца Мата Х.Стефанова. В писмото си до нея той подчертал, че държи да направи това лично, а не чрез близките й, за да не я обиди.  Изтъкнал красотата й, сходствата на характерите, общите идеали. „Само това е нужно, за да се види какъв дълъг път е извървян” – казва Димка Илиева. 

Каква личност е бил Илия Гудев, може да се съди и по друг исторически факт. Сливенските индустриалци поръчали на Васил Гендов, основател на българското кино, също сливенец,  да направи филм за града. Когато филмът бил готов обаче, те се отказали. Тогава Илия Гудев теглил заем и го изплащал до края на живота си с учителската си заплата.

Оригинални образци от роклите и мъжките костюми се пазят в музея в Сливен и те са толкова малки по размер, че дори на анорексички няма да станат – казват в музея.

Век по-късно глобализираното ни, виртуално общество  е изправено пред специфични, катастрофални проблеми.  Все пак има сходства с онова време, що се отнася до примерите за сляпо подражание на модата, обобщава Димка Илиева.  Петко Славейков написал още през 1875 г., че чума, холера дошли и си отишли, ама „тази, туй на модата чумата, веднъж като се квакна, няма излизане”. 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.