550 млрд. долара са вложени в бизнес имоти

Турция купува третия си сондажен кораб от Великобритания

Трус от 4,4 по Рихтер в Калабрия

Кухнята влиза в хола на българина Все по-малко софиянци търсят отделно помещение за готвене

14-дневна изолация и наблюдение за всички, пристигнали от Китай в област Сливен

Nasimo отваря прозореца към детството За първи път: Графити изложба в Националната художествена галерия

Полицията в Германия: Шофьорът във Фолкмарзен е врязал умишлено колата си в карнавалното шествие

Медицинските маски свършиха, минаваме на самоделки Заради паниката няма доставки в аптеките

Спират полети от и до Милано Туроператори връщат пари за предплатени екскурзии

Кога ни се полага работно облекло?

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 25 февруари 2020

Ген. Мутафчийски: Всеки ден ще има брифинг във ВМА за коронавируса

Хибридно гласуване предлага ГЕРБ

Харви Уайнстийн е признат за виновен за сексуално посегателство Грозят го до 25 години затвор

Надниците на чиновниците нараснаха с 13%

Световната икономика е заплашена от рецесия Отрицателните лихви обезкуражава спестяванията и водят изкуствено поддържане на предприятия и заетостта в тях

Международният валутен фонд прогнозира ускоряване на глобалния растеж през 2020 г., но рисковете пред големите икономически зони са в негативна посока.

Индикаторите сочат забавяне на темповете на растеж

Търговските войни са основен фактор за несигурност

Световната икономика през 2020 г. е изправена пред редица предизвикателства и прогнозите за нея се правят в среда, която се характеризира с висока степен на несигурност. От една страна, рекордните стойности на основните индекси на фондовите борси подсказват запазване на растежа и добри перспективи пред бизнеса. От друга страна, основните икономически индикатори разочароват, тъй като сочат забавяне на темповете на растеж и увеличаване на рисковете от рецесия. Най-големите централни банки рестартират или продължават политиката на количествени улеснения, което не им оставя голямо пространство за допълнителни маневри, а правителствата не дават ясни сигнали за провеждане на смислени и значителни структурни реформи.

Търговските войни са основен фактор за несигурност в глобалната икономическа среда. Подписването на първата фаза на търговската сделка между Съединените щати и Китай в средата на януари е факт и се очаква да се отрази благоприятно и на двете страни, да намали напрежението и да подкрепи растежа. Нещо повече – САЩ не разглеждат вече Китай като страна, която манипулира националната си валута, за да извлича търговски ползи, което ще подпомогне икономическото взаимодействие между тях.

Търговската сделка между САЩ и Китай обаче може да породи и неблагоприятни последици за Европейския съюз, както посочва изследване на германския Kiel Institute. Според него ангажиментът на Китай за внос на американски стоки и услуги на стойност 200 млрд. долара за две години може да доведе до спад на износа от ЕС на стойност 11 млрд. долара през настоящата година. Очаква се в най-голяма степен да са засегнати Германия и Франция, като негативните ефекти да се отбележат при износа на самолети, индустриални и медицински съоръжения, фармацевтични и селскостопански продукти. Поради тази причина Европейската комисия обмисля да сезира Световната търговска организация, ако анализът на сделката покаже нарушаване на правилата за свободна търговия.

От друга страна, в навечерието на форума в Давос президентите Тръмп и Макрон се обявиха за временно отлагане на налагането на взаимни мита между ЕС и САЩ. Тръмп заговори и за подновяване на замразените през 2018 г. преговори за постигане на търговско споразумение между ЕС и САЩ. Ако се реализират на практика трайно и последователно тези намерения, това ще намали натиска върху международната търговия като цяло и може да се превърне във фактор за подкрепа на глобалния растеж.

Официалните прогнози на Международния валутен фонд за световното стопанство, публикувани на 20 януари, могат да се разглеждат като базов сценарий за 2020 г., тъй като са най-актуални и обхващат основните икономически зони и страни. Глобалният растеж е прогнозиран да се ускори от 2,9% през 2019 г. до 3,3% през 2020 г., което е с 0,1 процентни пункта по-слабо от очакванията на МВФ през октомври. Като най-важна причина за ревизирането на прогнозата се посочва по-ниската икономическа активност в някои развиващи се страни (най-вече Индия), както и социалното напрежение и сблъсъците, които се наблюдават напоследък.

Противно на преобладаващите настроения на редица анализатори, прогнозираното от МВФ ускоряване на растежа през 2020 г. спрямо предходната се дължи на факта, че индустрията и глобалната търговия са достигнали дъното в развитието си и ще започнат да се отлепят от него. Като позитивни фактори се посочват приспособяващата се парична политика и количествените улеснения, търговската сделка между САЩ и Китай, изясняването на ситуацията около Брекзит, като по този начин се намаляват част от рисковете. Някои от страните с развиващи се пазари преодоляват еднократни шокове и намаляват основните лихвени проценти на паричната си политика. МВФ посочва, че тези сигнали за стабилизация могат да придобият по-постоянен характер и на базата на силното потребление да стимулират инвестициите на бизнеса.

Като рискове в негативна посока се изтъкват нарастващото геополитическо напрежение, най-вече между САЩ и Иран, социалните протести и безредици в някои страни, евентуалното ново изостряне на търговските взаимоотношения на САЩ с останалия свят и засилването на протекционизма. Материализирането на тези рискове ще доведе до рязко влошаване на очакванията и намаление на растежа. Според МВФ управлението на тези рискове изисква засилено международно сътрудничество, постигане на баланс между парична и фискална политика, като се оцени правилно наличната възможност за тяхното разхлабване, подобряване на финансовата устойчивост, заздравяване на потенциала за растеж и ускоряване на социалното включване. Тези препоръки са очаквани, но в доста случай могат да си противоречат една на друга.

Основните проблеми пред този сценарий са подценяването на структурните проблеми в големите икономики, липсата на реформи за адресирането им, опитите да се неглижира видимата тенденция за забавяне на растежа, както и очакването – отслабването на текущи рискове да доведе до пречупване на негативния тренд и ускоряване на растежа. Конюнктурни позитивни фактори не могат да доведат до решение на структурни проблеми. Средата на отрицателни лихвени проценти обезкуражава спестяванията, разстройва нормалните икономически механизми и оценки, води до появата на балони и изкуствено поддържа предприятия и заетост в тях. Количествените улеснения на централните банки не могат да доведат до траен икономически растеж, особено когато не са придружени от усилия на правителствата за преодоляване на структурни дисбаланси. Правителствата нямат мотивация за реформи в среда на евтино финансиране и отрицателни дългосрочни лихвени проценти по държавния дълг. Опитите да се отлагат проблемите имат своя предел и това поражда очаквания икономическият растеж да се забави и да се стигне до рецесия в някои от развитите страни.

МВФ очаква икономическият растеж в САЩ да се забави от 2,3% през 2019 г. до 2% през 2020 г. Основните рискове пред развитието на САЩ могат да се материализират при задълбочаване на конфликта с Иран, прекъсване на петролните доставки, влошаване на очакванията и отлагане на бизнес инвестиции, като същевременно пазарите увеличат апетита си за нискорискови вложения. Икономическият растеж в САЩ продължава да е положителен за единадесета поредна година, но се появяват данни за забавяне на скоростта, които са в подкрепа на прогнозата. Безработицата е рекордно ниска за последните 50 години на нива от 3,5%, като пазарът на труда изпитва затруднения за наемане поради липса на свободна работна ръка, особено при лицата с ниска квалификация. Все пак в края на 2019 г. се наблюдава известно намаление на заетостта в индустрията, транспорта и енергетиката. Относително слабото представяне на индустрията се компенсира до известна степен от пазара на жилища, който логично е във възход поради ниските лихвени проценти и нарасналата заетост и доходи на лицата с най-слаба квалификация. Ситуацията напомня донякъде периода преди Глобалната криза, тъй като тя стартира точно от пазара на жилища. Засега не се очаква повишаване на лихвените проценти от страна на ФЕД, но натискът на пазара на труда може да ускори инфлацията и да постави централната банка пред труден избор. Като цяло сценарият за рецесия в САЩ през 2020 г. изглежда по-малко вероятен от базовия, но растежът може да се окаже по-нисък от прогнозирания.

МВФ прогнозира леко нарастване на растежа в еврозоната от 1,2% през 2019 г. до 1,3% през 2020 г. поради очаквания за нарастване на външното търсене, като спрямо октомври оценката за настоящата година се влошава с 0,1 процентни пункта. Запазват се очакванията за 2020 г. за Франция (1,3%) и Италия (0,5%). Оценката за Германия е за растеж от 1,1%, което е намаление с 0,1 процентни пункта поради спада в индустрията в края на 2019 г. Прогнозата за Испания (1,6%) се влошава с 0,2 процентни пункта поради неочаквано намаление на растежа на вътрешното търсене и експорта през 2019 г. Като цяло икономическото развитие на еврозоната не е в подкрепа на очакванията за повишаване на растежа през 2020 г. Заради това не може да се изключи сценарий за рецесия в Италия и Германия, а дори и във Франция през настоящата година.

МВФ прогнозира леко забавяне на растежа в Китай от 6,1% през 2019 г. до 6% през 2020 г., което се дължи на структурни фактори. Рискове пред прогнозата са ново изостряне на търговските отношения със САЩ, както и липса на напредък в подобряването на финансовите регулации. Тенденцията за намаление на темповете на растеж в Китай ще продължи и през 2020 г., като може да се реализира и по-ниска стойност от очакваната. Растежът в Индия е прогнозиран да се повиши от 4,8% (2019) до 5,8% (2020 г.), като стойността за настоящата година е с 1,2 процентни пункта по-ниска от очакванията през октомври. Икономическото развитие на Индия през 2019 г. се влошава спрямо 2018 г. – спад от 6,6% на 4,8%, което прави очакването за сериозно покачване през 2020 г. доста рисково. Прогнозите за Русия са за покачване на растежа от 1,1% през 2019 г. до 1,9% през 2020 г. Забавянето на темпа на растеж от 2,3% през 2018 г. до 1,1% през 2019 г. и структурните проблеми в икономиката подсказват за риск пред прогнозата в негативна посока.

Като цяло МВФ прогнозира ускоряване на глобалния растеж през 2020 г., но рисковете пред големите икономически зони са в негативна посока и при материализирането им е възможно спрямо 2019 г. да се наблюдава дори забавяне на темповете. Поради това не може да се изключи сценарият за рецесия в някои страни от еврозоната и силно забавяне на темпа в САЩ.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.