Назрява съвсем сериозен скандал около въпроса с журналистиката, и конкретно Мария Цънцарова, в който според мен никой не адресира същината. И двете страни го изкарват принципен въпрос, боравят с общи термини и не назовават директно "слона в стаята". Аз ще го назова.

Не, не е проблем журналисти да са агресивни, критични, дори предубедени срещу политиците и партиите. Да ги "разкостват", да им вадят кирливите ризи и да ги нападат. Това, до голяма степен, им е работата.

"Слонът в стаята" е усещането на все по-голяма част от населението, че това отношение не се прилага със същата степен конкретно и точно към политиците от ППДБ. Това, буквално, е целият казус, нищо повече. Отношението към ППДБ.

Спестете си, и критикуващите и защитаващите Цънцарова, дългите и общи дитирамби за журналистическа етика, норми, за властта и медиите. Знаете, че казусът е много по-конкретен. Просто хората масово усещат, че нивото на острота, критика, "разкостване", което се прилага към всички други политически партии и политици, не се прилага, когато гостуват Петков, Денков, Василев, Лорер, Минчев и, повече от всеки друг - Христо Иванов.

Битува усещането, че определени журналисти таят силни симпатии конкретно към обществената група, наречена "демократична общност", към нейната идеология, каузи, възгледи и дори вкусове. Поради което даже, когато не харесват текущите ѝ политически представители, те най-малкото им спестяват същото ниво на настървено вадене на кирливи ризи, несъответствия в действията и пробойни в тезите, както на партиите от другите политически племена у нас. Защото дори, когато даденият журналист не харесва конкретно Кирил Петков или Асен Василев, то той поне генерално е съгласен с политическите им тези, гласувал е за ПП, ДаБг, "Реформаторски блок", "Синя Коалиция" или ДСБ някога в миналото, движи се чисто приятелски в средите на градската, либерална общност, цитира Капитал, Свободна Европа, БОЕЦ, "Антикорупционния фонд" и другите изцяло лоялни на тази политическа общност и каузите ѝ организации.

Съществува усещането, че ако Костадинов, Тошко Йорданов или някой от ГЕРБ гостува при Цънцарова, то тя се е подготвила с тежки и компрометиращи въпроси около 5 пъти повече, отколкото ако гости са Мирчев или Денков. Десет пъти повече, отколкото ако гост е Христо Иванов.

Това генерално усещане впрочем не е уникално за България. Същото битува и на Запад, където масовите обвинения са, че масмедиите клонят силно вляво и към градските, либерални партии и техните каузи - демократи, лейбъристи, либерали, зелени. Нищо уникално не стои зад това, няма конспирация, Сорос-Морос, грантове, тайна мрежа. Естествен процес е, при който градските хора в целия развит свят почти неизбежно придобиват либерални възгледи от средата, а на Запад особено и от университета си. Най-силно в хуманитаристиката.

Усещането е, че това вече се случва и у нас, вследствие на което политическите представители на либералното градско - в момента ППДБ, се ползват с една, две или пет идеи по-меко отношение, отколкото другите. Може да не сте съгласни с това усещане, може да го оспорите или пък да не видите проблем в него. Но не можете да отречете, че ТО е слонът в стаята, който генерира цялата полемика по въпроса и масовите реакции в социалните мрежи. Вие си избирате дали да го адресирате или да се правите на ударени, разтягайки локуми, пишейки общи декларации в подкрепа на отделни журналисти или пращайки писма срещу същите. Усещането ще остане и ще продължи да се задълбочава, както отдавна се случи и на Запад.