Германски високоскоростен влак с 240 пътници дерайлира в Базел

Д-р Ангел Кунчев: Ограничена е заразата от морбили, но вирусът продължава да циркулира и са застрашени хората без ваксина

Хайко Маас: Искането на Доналд Тръмп за връщане на чуждестранните бойци в Европа ще бъде изключително трудно за изпълнение

Австралия: Чужда държава стои зад кибератаката срещу парламента ни

Колко пияници са нужни за да се смени крушка?

Членове на политическа секта се обучават в Албания, за да свалят режима в Техеран

Продуктът glo™ разшири продажбите в още близо 30 града

Кристиан Вигенин, БСП: На всички стана ясно, че това управление зависи от ДПС

Шефът на полицията в Кюстендил: Заподозреният за убийство 19-годишен се предаде сам снощи, майка му го докара

14 тона токсични отпадъци са изхвърлени в района на Гара Яна

Здравословното състояние на Сергей Скрипал се е влошило

Собственикът на изгорелия цех във Войводиново: Скоро ще възникне проблем заради развалящото се месо

„Пирогов“: В тежко състояние е пострадалият мъж при масов бой в Кюстендил, борят се за живота му

Доналд Тръмп готов за първо вето в мандата си

Започват възпоменателните чествания по повод 146 години от гибелта на Васил Левски

Султана Рачо Петрова без малко да заколи мъжа си Провокативна и дръзка, красавицата оставя респектиращи спомени

Съвременниците й охотно злословят по неин адрес. Била като капризно и разглезено дете – и това е най-мекото изказване за нея. Иначе я наричат кокотка, парвеню, интригантка, извратено същество… Не й признават дори певческия талант, макар че е безспорен. Възхитената румънска кралица Кармен Силва иска да я прати да учи пеене в Париж. Добри Ганчев в своите спомени разказва с неприкрита ирония, че като пътували веднъж заедно за София и спрели в Петрохан, Султана изпяла няколко „парчета“ от своя репертоар, та „шопите се втурнаха да видят що става, не колят ли някого“. Не могли те, шопите, да си обяснят пее или плаче някой, според Д. Ганчев.

И пак същият хроникьор споделя такава случка: когато семейство Рачо Петрови се връща от сватбено пътешествие, в кораба от Виена младата булка се държи така скандално с мъжа си (нарекла го публично „подлец“), че той замахнал със сабята си да си пререже гърлото. Запитана защо го мъчи така, младоженката отговорила: „Защото го обичам“. Много шокиращ отговор за онези времена, когато от жените се искало търпение и смирение, защото мъжкото самочувствие не търпяло наблизо хем хубавица, хем умница със собствено мнение.

Родена е в 1869 г. в Тулча. Баща й, Панталей Минчович, издънка на богат търновски род, е собственик на чифлици, пасища, търговски кораби и кантори за износ на пшеница. Майка й, красива жеравненка, умира млада. Децата учат във френски колеж в Букурещ. На 15-16 години Султана е вече красавица, за която лудеят известни румънски князе. Бащата обаче иска да върне семейството си в освободена България и един ден те се озовават в София.

Но новата столица не прилича на бляскавия Букурещ, тя е дрипава, мръсна, мизерна. На мястото на днешната Съдебна палата има бостани, на мястото на непостроеното още Народно събрание се ширят турски гробища… До самата градска градина има блато, в което вечер крякат жаби. Тук-там по тесните криви и кални улици с продънени калдъръми мъждеят газови фенери.

Няма  удоволствия и развлечения за жени

особено неомъжени. Ето защо така бързо младата Султана скланя да се омъжи за Рачо Петров, 24-годишния мустакат красавец, началник-щаб на армията. След години тя признава: „Не бях виждала баща си от деня на моята авантюристична женитба. Той беше огорчен, сърдеше ми се… Въпреки че беше дал съгласието си за Рачо Петров, с течение на времето той беше разбрал, че това беше грешка… Нито аз бях за Рачо Петров, нито той за мен. Възпитана в луксозен пансион, аз бях научила много излишни неща, но не и домакинство. Галена, никога несмъмрена нито от дядо ми, нито от любимия ми муйчо Телемак, който се възхищаваше и от най-големите ми лудории, баща ми късно разбра, че Рачо Петров с упорития си и груб характер ще унищожи най-ценното у мен: слънчевата ми весела натура, доброта и главно – детската чистота“.

Незатихваща мълва обявява Султана за любовница на Фердинанд. Казват, че именно на нейната хубост и ненаситна чувственост съпругът й дължи кариерата си. Истината е, че генерал Рачо Петров, който почти на студентска възраст е вече началник-щаб на действащата армия в Сръбско-българската война през 1885 г., който има решаваща роля в свалянето от власт на Стамболов през 1894 г., а през 1903-1905 г. оглавява „втория стамболовистки режим”, си има

свой път на възходи и падения

Често пъти той е близък на трона, а съпругата му е в немилост и обратно.

Ако Султана Рачо Петрова не беше оставила спомени – три тома, близо 370 страници, навярно нямаше вече да я помним. Но този писмен труд ни дава друга представа за „кокотката” и  „егоистката”. „Свежест, преснота и доброта се чувстват навсякъде”, пише в предговора Димо Кьорчев. Това не е дневник на личните й истории и преживявания, това е книга за политиката и политическите мъже през един много бурен исторически период на България. Вътре почти не се споменават трите й деца, бегло се отбелязват съпружеските стълкновения, които довеждат до развода й. От нея разбираме, че жената с най-модните тоалети и кукленски красиво личице в много случаи е била по-храбра и по-прозорлива от министрите и генералите на своето време. Спомените впечатляват с

толерантност, човещина и родолюбие

Вече възрастна и самотна, Султана е обявена за „болшевишки агент” и в дома й многократно правят обиски, а бившият й съпруг я съди с години. След Първата световна война тя гостува на Фердинанд и се опитва да му засвидетелства лоялност, като след завръщането си посещава Александър Стамболийски и моли да позволи на княгините Евдокия и Надежда да се върнат в България. Тя разказва как Стамболийски я пита с хитровата усмивка: „Таман сме сами, я кажете истината, какви ви бяха отношенията със стария цар?” Не според книгата, а според анекдота, тя отговорила с достойнство: „Ако исках да се изповядам, щях да отида при поп”.

През 1944 г. Султана е изпратена в концлагера „Гонда вода”. Умира през 1946-а. Най-горчивото й признание: „Независимостта винаги е била мое желание, зависимостта – моя съдба”.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Uzhas – komunistite internirat 75 godishna zhena, razvedena, bez politichesko vlianie, veroiatno i bolnava. Tochno kakto i general Vladimir Vazov, kakto sinovete na Raina Knyaginya……

    1. Данчо, Султана Рачо Петрова е интернирана през пролетта на 1944 г. Още не е било дошло време на комунистите да правтя такива неща. А е била интернирана, защото осиновената й дъщеря, журналистката Влада Карастоянова, задочно осъдена на смърт през 1943 г. от царския режим, е работела за ВВС и Радио Лондон.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.