Ботанически са плод, но се "изявяват" като зеленчук

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Тиквичката, заедно с повечето видове култивирани тикви се обединяват в общото латинско наименование Cucurbita pepo. Те представляват едногодишно тревисто растение и с други често присъстващи на нашата трапеза растения, като краставицата, динята и пъпеша, принадлежат към семейство Тиквови /Cucurbitaceae/.

Ботанически тиквичката представлява плод, но хранително я причисляваме към зеленчуците, заради вкусовите є качества, както и участието є в определени популярни готварски рецепти.
Тиквичката може да бъде консумирана в суров вид или след като е преминала термична обработка. Нискокалорична и богата на фибри, тя е може би едно от най-добрите средства за справяне с наднорменото тегло и различни съпътстващи това състояние патологии.

Независимо че външният им вид често не го предполага, а и като че ли са често пренебрегвани при изброяването на различни здравословни суровини, тиквичките могат да бъдат истинска находка при търсачите на продукти за здравословни рецепти. Особено като се има предвид достъпната им цена и факта, че са регионален продукт. При възможност ви препоръчвам консумацията на по-тъмно оцветените сортове, но като цяло при избора на този зеленчук трудно ще сбъркате. Калориите за 100 грама тиквички са само около 20, гликечимният им индекс и товар са изключително ниски. За сметка на това нивата на антиоксиданти, особено в лицето на лутеин и зеаксантин, са забележителни. Повечето сортове съдържат и полезно количество бета-каротин.

Те са много добър източник на витамини от групата В, в състава им влизат и задоволителни количества витамини С и К. Съдържат и богата палитра минерални соли и микроелементи - мед, манган, магнезий, фосфор, калий, цинк, калций и желязо. Имат омега-3 мастни киселини, като по този показател, съотнесено не към тегло, а към калория превъзхождат дори сьомгата! 

Както вече бе споменато, тиквичките могат да се консумират в суров или готвен вид. Суровите тиквички могат да ви изненадат с много приятен вкус, особено гарнирани с подходящ дресинг. Често разказвам на пациентите как ги оцени съпругът ми Митко. В първите години от дейността на медицинския център двамата работехме сами и, разбира се, изпробвахме лично всичко, преди да го предложим на пациентите. Когато опита нарязана на тънко сурова тиквичка, Митко беше убеден, че хапва краставица.

Но трябва да се има предвид, че при някои хора суровите тиквички могат да предизвикат формирането на повишено количество газове и диксомфорт в храносмилателния тракт. В такива случай попарването им преди консумация решава проблема. Доколкото е възможно, препоръчвам консумацията им с кората, особено ако са от домашната градина или отгледани по органичен начин. Често наситеносттта откъм микронутриенти на кората превишава от 2 до 10 пъти тази на сърцевината, така че не се лишавайте от нея, особено когато са от по-тъмните и силно оцветени сортове.

При изясняване на спецификите по отношение на състав и въздействие върху човешкия организъм, е важно да се отбележи, че тиквичките могат да бъдат доста вредна храна, в случай, че не са приготвени правилно. Благодарение на порестата си структура, те играят ролята на “гъба”, всмукваща невероятно големи количества мазнини. Това се наблюдава при пържене например, затова съветът ми е да се избягва така популярната рецепта “пържени тиквички с чеснов сос”. В представените тук рецепти може да намерите и много по-здравословен и вкусен аналог.

Тиквичката внася специфична свежест и очарование на трапезата в разгара на пролетта и през лятото. В някои средиземноморски страни обект на кулинарен интерес са не само плодовете на растението, но и неговите цветове. У нас тези рецепти не са толкова популярни, но това не отнема от заслуженото място на тиквичките в здравословното ни меню.

Рецепта на консултант Веселин Станков 

Тиквички с ядков сос 

Продукти за 2 порции:
3-4 средно големи тиквички,
30 г. суров слънчоглед,
20 г. сурови орехови ядки,
70 мл вода,
сок от 1 лимон,
копър и чесън /на вкус/

Приготовление: Нарязваме тиквичките на шайби и ги изпичаме в средно загрята фурна върху хартия за печене, докато добият леко златист цвят. Внимаваме да не ги прегорим. След това смиламе в блендер ядките, лимоновия сок, водата и чесъна до получаване на бял сос, с който ги заливаме и накрая поръсваме с наситнен копър.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев 

Огретен с тиквички и картофи

Продукти за 1 порция:
1 средно голям картоф, сварен на пара,
1 малка тиквичка,
1/2 глава кромид лук,
100 г. тофу,
150 мл бадемово мляко,
по 1 суп. лъжица кокосово масло и хранителна мая /веган пармезан/,
1/2 скилидка чесън,
по 1 щипка морска или хималайска сол, куркума и чубрица

Приготовление: Настъргваме картофа на ренде, нарязваме на ситно суровата тиквичка, лука и чесъна, както и тофуто. Добавяме млякото, кокосовото масло и подправките. Разбъркваме добре и сипваме във форми за мъфини или керамично гювече. Печем на 180 градуса за 30 мин. По желание сервираме с листенца магданоз.

Рецепта на сътрудник Пламен Иванов

Ягодова свежест
Продукти: 10 бр. ягоди, малък резен почистено цвекло, 3 бр. неголеми ябълки, 2-3 малки моркова
Приготовление: Всички продукти се минават през сокоизстисквачка и се разбъркват добре до хомогенна смес.