След оцелелите промени в Конституцията се наблюдава съществена промяна в практиката на Конституционния съд

Въвеждането на гласуването като граждански дълг не успя да постигне поставените цели – да преодолее контролирания и купен вот

Парадоксално е, но откакто имаме задължение да гласуваме, намалява драматично избирателната активност

През изминалите три седмици се наблюдава съществена промяна в практиката на Конституционния съд. С Определение от 26/09/2024 г. по конституционно дело 24/2024 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искане на 8-ми състав на Административния съд – Пазарджик за установяване на противоконституционност на разпоредбата на §1, т. 14 в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“ от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 05.03.2014 г.; посл. изм. ДВ, бр. 104 от 15.12.2023 г.; ДР на ИК).

След оцелелите промени в Конституцията от края на миналата година, когато беше разширена възможността за сезиране на конституционната юрисдикция чрез субектите (чл. 150, ал. 2) – всеки съд (съдия или съдебен състав) да може да се обърне към нея, това е първи пробив по допустимост за съд извън върховните. На 08/10/2024 г., Конституционният съд допусна за разглеждане по същество и искането на 23-ти състав на Софийския районен съд за установяване на противоконституционност на чл. 343в, ал. 3 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 02.04.1968 г., изм. ДВ, бр. 42 от 14.05.2024 г., разпоредбата е въведена с изменение, обн. ДВ, бр. 95 от 29.11.2016 г.; НК) по конституционно дело 26/2024 г.
Улисани в подготовката на седмите поред парламентарни избори от март 2021 г. насам не обърнахме достатъчно внимание на този първи пробив на съд пред Конституционния. А трябва, защото има пряка връзка между искането и изборния процес, в който сме в момента, пряко свързано с намаляващата избирателна активност.

Каква е накратко предисторията на допуснатото искане? Вносителят – състав на Административния съд – Пазарджик е изложил твърдения за оспорена законова уредба, която се явява приложимо право по разглежданото от него административно дeло 402/2024 г., образувано по жалби на кандидати за общински съветници против Решение 313-МИ/30.10.2023 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Пазарджик, изменено с Решение 367-МИ/04.11.2023 г., с което е обявено разпределението на заявените предпочитания (преференции) за отделните кандидати по кандидатски листи за партии, коалиции и местни коалиции, получили мандати в Общинския съвет – Пазарджик, както и подреждането на кандидатите. Според изложеното в искането ОИК – Пазарджик е определила общинската избирателна квота на 721 гласа при изключване на гласовете „Не подкрепям никого“ по чл. 438, ал. 1, т. 7, б. „а“ ИК при прилагане на разпоредбата на §1, т. 14 ДР на ИК, според която „Общинска избирателна квота“ е частното от делението на общия брой на действителните гласове с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, подадени за общински съветници в общината, на броя на членовете на общинския съвет.

Вносителят поддържа в искането, че произнасянето на Конституционния съд по въпроса за съответствието на оспорени законови разпореждания (§1, т. 14 ДР на ИК в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“) е от съществено значение за изхода на административното дело в частта, в която са разпределени мандатите за общински съветници между партиите, коалициите и местните коалиции, получили гласове не по-малко от общинската избирателна квота.

По правилата на ИК при установяване на резултатите от гласуването на гражданите с избирателни права една бюлетина съответства на един глас, който може да е действителен или недействителен. Казано с други думи – гласовете на гражданите с избирателни права „Не подкрепям никого“ са действителни при отчитане в Секционната избирателна комисия (в протокола по разграничението „действителни-недействителни“) относно активността в изборния ден, но при определяне на изборните резултати (квота за представителство, разпределение на мандати, определяне на избраните кандидати) не се включват.

Квадратчето „Не подкрепям никого“ се появи в интегралната бюлетина след въвеждане на задължителното гласуване. Съгласно чл. 3, ал. 1, изречение второ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) „гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг“.

Вносителят заявява, че гласоподавателите, гласували с вот „Не подкрепям никого“, са упражнили своето активно избирателно право, а в действителност тяхното поведение бива приравнено на това на негласувалите граждани. Сезиращият съд подчертава, че „включването на този вот в общия брой действителни гласове, въз основа на които се формира общинската избирателна квота – макар по естеството си да е форма на отрицателен вот – ще завиши броя гласове, определящи квотата“ и посочва, че така ще легитимира  по-висока тежест на всеки отделен мандат чрез завишаване на прага, необходим за получаването му. Заявява също, че по този начин са нарушени „принципите на общо и равно избирателно право на отделните граждани, определя се различна тежест на гласовете на избирателите и практически се придава значимост единствено на гласовете, дадени за конкретна партия, коалиция или независим кандидат“.

Излага се и довод, че с оспорената законова разпоредба „на практика се обезсмисля предвидената възможност да се гласува „Не подкрепям никого“ и се нарушава принципът на равнопоставеност при упражняване правото на глас“. Посочено е, че като признава за действителни бюлетините „Не подкрепям никого“ (чл. 437, ал. 2, т. 9 ИК), а същевременно обезсмисля възможността за гласуване с тази опция, законовата уредба се явява вътрешно противоречива, с което се накърнява правната сигурност като компонент на правовата държава.

Още в края на 2015 г. – началото на 2016 г., когато се въвеждаше задължителното гласуване беше направено възражение, че това е погрешна стъпка в изборния ни процес. С изменението на чл. 3 от ИК се промени философията на правната уредба на правото на гражданите да избират публични органи. Политическото задължение на българските граждани да участват в изборите беше скрепено със санкция, която конституционната юрисдикция обяви за противоконституционна с Решение 3 от 2017 г.  Още тогава Конституционният съд констатира, че „ограничаването на „купения вот“ като съпътстваща цел [на чл. 242а ИК] има декларативен характер, което не позволява да се направи обоснована преценка за пропорционалността на използваното средство“, а именно – въвеждане но задължително гласуване (мотиви към Решение 3 от 2017 г.).

Конституционният съд допусна искането за разглеждане по същество, но няма основание да обяви гласа „Не подкрепям никого“ за противоконституционен. Защото дотогава докато има задължително гласуване следва да има и такава възможност за отбелязване в интегралната бюлетина. Противоконституционно е политическото задължаване българските граждани да гласуват. Няма санкция за негласуващите, няма стимули за гласуващите. Въвеждането на гласуването като граждански дълг не успя да постигне поставените цели – да преодолее контролирания и купен вот. Лъсна лицемерието на вносители. Задължението не може да бъде защитено. Парадоксално е, но откакто имаме задължение да гласуваме, намалява драматично избирателната активност и се увеличава подкрепата за „Не подкрепям никого“. А представяте ли си как се формира и би изглеждала парламентарната група на мнозинството „Не подкрепям никого“?