В понеделник (25 септември) Народното събрание прие Решение относно Временни правила, по които да се проведе процедурата по обсъждане и приемане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИД на КРБ), внесен в края на юли от 166 народни представители.
Приемането на тези Временни правила бе необходимо, защото Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) не съдържа разпоредби, уреждащи тази специална процедура, която по силата на Конституцията протича на три гласувания. Подобни решения и аналогични Правила са приемани от Народното събрание винаги, когато се е променяла Конституцията - 2003, 2006, 2007 и 2015 г. През 2005 г. народните представители със свое решение са прилагали правилата от 2003 г. В § 2 на Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на настоящото Народно събрание изрично е предвидена възможността относно процедури, за които липсва уредба в основния текст на ПОДНС да се утвърждават с Решение на Народното събрание.
Внесеният проект на правила в настоящото Народно събрание е близък като съдържание и същност с Правилата, приети от 43-тото Народно събрание през 2014-2015 г., когато бе изменена за последен път Конституцията.
В първата седмица на октомври, по предварителни заявки от представители на конституционното мнозинство, се очаква да бъде обсъден проекта в ресорната Комисия по конституционни въпроси (вторник, 3 октомври) и в пленарна зала (петък, 6 октомври). Така по смисъла на чл. 154, ал. 2 от Основния закон, предложението за изменение и допълнение на Конституцията ще се разглежда от Народното събрание два месеца след постъпването му (не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца). Парламентарната ваканция влиза в изминалите месеци.
Конституцията съдържа по-сложни правила за своето изменение и допълнение - по-високи мнозинства при гласуванията, три обсъждания и гласувания (за разлика от законите, при които са две) в три различни дни. Хипотезите, които конституционният законодател е допуснал за възможни рационализирани процедури, при които Народното събрание може да изменя и допълва Конституцията, са две. Те вече бяха определени като бърза и бавна писта. Първата алинея на чл. 155 от Основния закон предвижда, че Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни. Това е т. нар. „бърза писта“, при която на всяко едно от трите гласувания има подкрепа от 180 и повече народни представители. Много е вероятно при сегашното състояние на парламентарния ландшафт да не се получи такава подкрепа по направеното предложение за конституционна ревизия.
Втората алинея на чл. 155 от Основния закон допуска, че ако направеното предложение (проект на ЗИД на КРБ) получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители. Много е вероятно депутатите от конституционното мнозинство да се окажат в хипотезата на „бавната писта“ при обсъждането и гласуването на проекта. Какво означава това?
Най-напред Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България ще се обсъжда и ще се приеме от Народното събрание на три гласувания в три различни дни (чл. 155, ал. 1 от Конституцията на Република България).
На следващо място, постоянната Комисия по конституционни въпроси ще е водеща комисия по смисъла на ПОДНС.
На трето място, по правилата на нормотворческия процес при първото гласуване законопроектът ще се обсъжда и ще се гласува по принцип и в цялост. Обсъждането протича при условията и по реда, предвидени за обсъждане на законопроекти при първо гласуване, като разполагаемото време на парламентарните групи бе предвидено да се удвои. За съжаление внесения проект на ЗИД на КРБ има ядро (т. нар. съдебна реформа или промени в Глава „Съдебна власт“), но бяха включени и други въпроси, които е много вероятно да разводнят дебата в следващата седмица (национална идентичност - двойно гражданство, национален празник; ограничаване на правомощия на президента). По конституционната уредба Законопроектът е приет на първо гласуване (в пленарна зала), ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако обаче законопроектът получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца.
На следващо място, към днешна дата е много вероятно да има подкрепа от повече от две трети, но да не се достигне мнозинство от три четвърти от всички народни представители. Поради това на 6 октомври няма да има приет на първо гласуване проект. Новото разглеждане (обсъждане и гласуване) съгласно чл. 155, ал. 2 от Конституцията следва да бъде не по-рано от два (6 декември) и не по-късно от пет месеца (6 март догодина).
През седмицата бе посочено, че новото обсъждане ще е на 6 декември. Ако тогава две трети от народните представители подкрепят проекта, то следващото разглеждане (обсъждане и гласуване) също следва да е не по-рано от два (6 февруари 2024 г.) и не по-късно от пет месеца (6 май догодина) след новото обсъждане (по същество първо гласуване). Правилно в Правилата Народното събрание прие, че няма да се обсъждат и разглеждат във водещата Комисия по конституционни въпроси предложения на народни представители между първо и второ четене, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект.
При второто гласуване, което много вероятно ще се проведе догодина (между 6 февруари и 6 май), законопроектът ще се обсъжда и приема текст по текст, параграф по параграф. За второто гласуване също е необходимо да са гласували три четвърти от всички народни представители. В случай, че не е достигнато по-високото квалифицирано мнозинство за текстовете, т. е. не са подкрепени от три четвърти от всички народни представители, но са подкрепени от две трети от тях, то те се разглеждат и приемат отново не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Текстовете, които не са подкрепени от две трети от всички народни представители, ще се смятат за отхвърлени и няма да бъдат включени в проекта за трето гласуване.
И накрая, между второ и трето гласуване на проекта бе предвидено да не се правят предложения по одобрените на второ гласуване текстове. След второто гласуване Комисията по конституционни въпроси ще представи текст за трето гласуване, в който ще могат да се предлагат само редакционно-технически поправки. Третото гласуване в пленарна зала ще е поименно гласуване на законопроекта в цялост. Законопроектът ще е приет на трето гласуване, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако не е достигнато високото квалифицирано мнозинство, то законопроектът се подлага на (трето) гласуване, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители не по-рано от два (6 април догодина) и не по-късно от пет месеца (6 юли 2024 г.).
В заключение, промени в Конституцията до края на настоящата година може да има само ако конституционното мнозинство се е разширило отвъд 168 народни представители. Но ако мнозинството не достига три четвърти, а постига само две трети, то най-оптимистичният вариант за приключване на процедурата е преди Великден догодина (5 май 2024 г.).
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш