Теорията как се печели търг с Нобел за икономика

Професорите от Университета Станфорд - Пол Милгръм и Робърт Уилсън печелят Нобел за развитието на теорията за аукционите и откриването на нови типове търгове.

Професорите Пол Милгръм и Робърт Уилсън са лауреатите за 2020 г.

Двамата изследователи се опитват да предскажат каква ще бъде крайната цена на аукцион

Традиционно Нобеловите награди в различните области на науката се връчват в края на годината. В тази статия ще представя накратко приносите на лауреатите на наградата по икономика, които са ги направили достойни за това престижно отличие.

През настоящата година това са професорите от Университета Станфорд - Пол Милгръм и Робърт Уилсън, за развитието на теорията за аукционите (търговете) и откриването на нови типове аукциони. Всъщност наградата е учредена от Централната банка на Швеция в памет на Алфред Нобел. Ползата от работата на двамата учени не е само теоретична. Благодарение на техните открития са реализирани ползи не само за продавачите и купувачите на определени обекти, но и за данъкоплатците.

На практика винаги стремежът е да се продава на този, който предложи най-голяма цена, или да се купува от този, който иска най-ниска цена. Понастоящем на организирани аукциони всеки ден се случват огромен брой сделки за астрономически суми. Търгуват се всякакви неща - предмети за домакинството, произведения на изкуството, антики, финансови активи, полезни изкопаеми и енергийни ресурси. Обществените поръчки се организират по този начин.

Като използват теорията за аукционите двамата изследователи се опитват да разберат евентуалните резултати от прилагането на различни правила за наддаване и да предскажат каква ще бъде крайната цена. Анализът се усложнява от обстоятелството, че наддаващите действат стратегически, като използват цялата налична информация. Те отчитат факта, че познават самите себе си, както и преценяват спрямо това, което вярват, че знаят останалите участници.

Робърт Уилсън развива теорията за обектите с всеобща стойност - такава, която предварително е неизвестна, но в крайна сметка е една и съща за всички. Пример за това е бъдещата стойност на радиочестотите или залежите от полезни изкопаеми в определен участък. Той показва защо рационалните купувачи предлагат по-малко пари от най-добрата си оценка за такава стойност. Те се опасяват от т. нар. “проклятие на победителя”, което означава да платят твърде висока цена и да понесат загуба от това.

Пол Милгръм формулира по-обхватна теория за аукционите, която разглежда не само всеобщи, но също и индивидуални стойности, които се различават за отделните купувачи. Той анализира стратегиите при наддаване при множество добре познати типове аукциони, като показва, че даден формат би донесъл по-високи очаквани приходи за продавача, когато всеки наддаващ научи повече за оценките на останалите участници в този процес.

С течение на времето обществата се опитват да разпределят все по-сложни обекти сред потребителите, каквито са слотове на летища или радиочестоти. Заради тях Милгръм и Уилсън разработват нови типове аукциони за определяне стойността на множество взаимосвързани обекти едновременно съобразно интересите на обществото вместо постигането на максимални приходи. През 1994 г. американските власти първи прилагат един от техните видове аукциони за продажба на радиочестоти за телекомуникационни цели.

Множество други държави следват примера им впоследствие. В резултат от това честоти и други природни ресурси са разпределени чрез аукционите, разработени от двамата икономисти и техните сътрудници.

Парите от наградата всъщност едва ли са особено важни за тях двамата. В дейността им като консултанти по какъв начин да наддават на аукционите, които самите те са разработили, фирмата на Милгръм рекламира услугите си. Чрез нея той съветва наддаващите за радиочестоти, електричество и разпродажба на активи при процедури по несъстоятелност.

Един от клиентите на фирмата, голям телекомуникационен оператор, следва съветите на екипа му в аукцион за честоти и успява да постигне най-добрите условия в историята на Федералната комисия по комуникации. Те спестяват почти 1,2 млрд. долара за покупката на лицензии в сравнение с две други големи компании, които получават сравним спектър от честоти по същото време на същия аукцион. Консултираната от него фирма използва тактика да наддава на стъпки от 750 млн. долара, които са най-големите в историята на аукционите за радиочестоти. Този ход предизвиква по-късно съответната комисия да промени правилата за следващите аукциони.

Естествено Милгръм получава премия за успех, която е дял от направените спестявания. След това той съветва и част от най-популярните търсачки в интернет относно аукционите им за реклами.
Теорията и практиката на аукционите възникват заедно. Всъщност търсенията в практиката водят до нова теория, която на свой ред изисква нови институции. Така в началото на 90-те години на 20-ти век търсенето на мобилни комуникации кара американското правителство да използва аукциони за разпределение на радиочестотите при даване на лицензии на телекомуникационните оператори. Преди това на Федералната комисия по комуникации (ФКК) е било позволено по закон да използва или административни процедури, наричани шеговито “конкурси за красота”, или лотарии. Тези методи се оказват съвсем неподходящи в множество сложни казуси, което е за сметка на данъкоплатците и крайните потребители на услугите.

Алтернативата се оказва използването на аукциони при избора на кого да се даде лицензията. Всъщност още през 50-те години Роналд Коуз, който също е лауреат на Нобеловата награда за икономически науки, твърди, че основополагащият принцип за разпределение на такива обекти трябва да бъде лицензиите да се дават на фирмата, която най-ефективно ще ги използва. Най-добрият начин да се идентифицират такива фирми е чрез конкурентно определяне на цената.

През 1994 г. ФКК провежда аукцион, който представлява едновременен многокръгов аукцион (ЕМКА). Това е полезен формат, при когото за отделните лотове се наддава едновременно, като предоставя възможност на участниците да се прехвърлят между лотовете. По този начин се ограничават възможностите за договаряне между тях и за различни тактики. Такива са предлагане на по-ниска цена, отколкото е оценката на участника, с цел избягване на проклятието на победителя, друга е предлагане на достатъчно висока цена (според участника) малко преди затварянето на аукциона, така че да осигури победата, или подаването на заблуждаващи сигнали към останалите участници относно възможностите на наддаващия.

На посочения аукцион американското правителство получава 20 млрд. долара, което е два пъти повече от предварителните очаквания. Това привлича значително медийно внимание и стимулира други правителства да използват подобни процедури. Така през 2000 г. в Обединеното кралство на аукциона за честоти за 3G мобилни мрежи правителството получава 34 млрд. долара. ЕМКА става доминиращ формат при продажбата на радиочестоти по целия свят и негови варианти се прилагат в Канада, Финландия, Германия, Индия, Норвегия, Полша, Испания, Швеция и др. На тези аукциони се генерират стотици милиарди долари за правителствата.

Един от най-впечатляващите примери за значението на тази теория се случва през 2017 г. Тогава “едновременно” се изкупуват честоти от ефирните телевизии и се препродават на мобилните оператори. Същевременно честотите от ефирните ТВ се препакетират по начин, който позволява да не се препокриват една друга, което би навредило на качеството на услугите. За покупката на честотите се дават 10 млрд. долара, докато препродажбата им носи 20 млрд. долара, което означава 10 млрд. долара печалба заедно с още по-голям потребителски излишък (разликата между ползите за потребителите и платеното от тях).

Първата процедура представлява търг, т. е. метод за избор на доставчик, който се инициира от купувача. Той се печели от участника, поискал най-ниска цена. Той е за определяне на цената, при която съществуващите ефирни телевизии се отказват от правата си за използване на отдадените им честоти. Втората процедура представлява аукцион (организира се от продавача и се печели от купувача, предложил най-високата цена).

През 2017 г. чрез търга се преустановява излъчването на 14 канала, което струва 10,1 млрд. долара. При последващия аукцион се продават 70 MHz честоти за безжични комуникации за 19,8 млрд. долара и така остава свободен спектър от 14 MHz. По този начин се генерират почти 10 млрд. долара за данъкоплатците, освобождават се честоти за бъдеща употреба и евентуално се увеличават ползите за обществото като цяло.

Тези аукциони позволяват на практика икономическите и компютърните науки да се обвържат. Сложността на процеса на разпределение е изключително висока, така че изисква създаването на нови алгоритми. Това се отнася най-вече за препакетирането на спектъра от честоти, което включва решаването на множество проблеми. За тази цел се ангажират и екипи от компютърни специалисти, които да изградят и оптимизират необходимите алгоритми. Същевременно Милгръм и Уилсън трябва да докажат, че предложените от тях аукциони трябва да позволяват решаването на проблемите в разумни срокове чрез наличните алгоритми.

Така използването на подобни типове аукциони изискват използването на комбинация от най-новите развития в информационните технологии и икономическата наука. Примери за това са различни приложения за споделени услуги, основани на блокчейн технологията криптовалути и т. н. Така от икономисти и компютърни специалисти се изисква да създават институции и алгоритми, които създават стимули за полезно за обществото поведение и освен това да са използваеми в реално време от хора, които не се нуждаят от специално обучение за това.

Като цяло Нобеловата награда за 2020 г. е пример, че икономическата наука се развива в посока, която позволява достигането на практични решения, носещи ползи за различни групи от обществото, чиито интереси обикновено не съвпадат.

Коментари

Задължително поле