Повдигнаха обвинение на шофьора, правил дрифт пред Народното събрание

Рефер отсъди дузпа след обещание

Бербатов към Моу: Купи защитници

Задържаха системен нарушител в горите край разложко село

Министър Вълчев: Ефектите от образованието и възпитанието са едни от най-важните за развитието на обществото

Съдят анестезиолог заради смърт на пациент

Сидеров обсъдил с премиера Борисов предложението за оставка на Каракачанов Идеята ми е за заздравяване, а не за разрушаване на управляващата коалиция, поясни лидерът на "Атака"

Ново земетресение от 5,1 по Рихтер е регистрирано в Йонийско море

Ердоган: Турция очаква първи доставки на газ през газопровода „Турски поток“ през 2019 година

Столичната община ремонтира улици с 10 млн лв. Обновяват участъци в Нови Искър, Кремиковци, Подуяне и Сердика

Голяма част от популярните испански курорти са под вода заради бури (ВИДЕО)

Хейли потвърди брака си с Джъстин, стана Бийбър в инстаграм

Горя БМВ на голмайстора на „Монтана”

Пуснаха срещу парична гаранция механика, прострелял бившата си

Камион с дърва се обърна от мост в Свищов Инцидентът станал край местността „Паметниците“, няма пострадали

Топекспертът по безопасност на движението Алекси Кесяков пред „Труд“: Разведете се със скоростта по пътищата, когато сте зад волана

Когато става дума за катастрофи, на много хора им липсват първите седем години

Независимо от кампаниите, от новите закони и правилници, всекидневно по пътищата на България продължават да загиват хора, а други остават с тежки последствия за цял живот. Причините са най-различни, има ги в статистиките. Но като че ли забравяме една важна брънка – възпитанието от най-ранни години. Точно за него и за „семейното начало“ в отношението към движението по пътищата разговаряме с Алекси Кесяков.

– Г-н Кесяков, винаги сте казвали, че безопасността на движението е преди всичко възпитание. Но каква е ролята тук на родителите в отношението и възпитанието на децата?

– Колко трудно се отглежда човек, от раждането, първата дума, първата крачка, детската градина, първи клас, средно образование, първа работа и т. н. и колко лесно това най-ценно и скъпо творение на природата изчезва от света поради някаква причина, най-лесно от пътнотранспортни произшествия. Колко много любов, колко много човешки грижи се полагат за израстване на новия човек. Може ли някой да каже колко пъти основно майката, зарежда детето с говор, докато то произнесе първата дума, десет хиляди, сто хиляди, един милион, може би и повече? Колко пъти се правят опити за да се направи първата крачка? А по-късно как се обучава и пази детето от опасностите, да не се задави, да не падне, да не се изгори, да не се пореже, да не изпие химикалите, да не падне от балкона, да не бръкне в електрическия контакт и т.н. редицата е без край. А как ги учим да се пазят от опасностите в пътното движение? А фамилията знае ли ги тези опасности и тя самата пази ли се от тях? Някой ще каже -.е, каква е разликата в опасностите?

– Каква е разликата?

– Разликата е огромна. Движението по пътищата се осъществява в други условия, коренно различни. Условия на движещи се многотонажни механични средства с високи скорости, условия на огромни по размер кинетични енергии, условия, при които грешките винаги се наказват с различни по размер удари. А човешкото тяло има гранична поносимост на удари, над която лесно се поврежда, чупи се, смачква се, къса се, срязва се и др.

– Но освен катастрофите има и други травматични инциденти с пострадали хора. На тях като че ли обществото гледа по друг начин. Така ли е?

– Нарушенията на правилата за движение имат масов характер. Към тежките пътнотранспортни произшествия се проявява значително по-голяма търпимост. Те често се приемат едва ли не като нещо неизбежно. Ако някой мъж обаче прободе жена си с кухненския нож, нещата са ужасни, ако някой друг удари с чук по главата малкото си дете, нещата са още по ужасни, но ако същите тези хора катастрофират и нанесат същите повреди на жената и детето, то ще бъде нещо друго и се приема по-леко от обществеността. Но и в двата случая става дума за едно и също нещо- загуба на човешки живот. Каква е разликата за близките и фамилията, за обществото по каква причина човекът е загинал- човекът го няма!

– Но нали все говорим за култура на безопасно участие в движението по пътищата, но като за нещо абстрактно. Тя не е ли част от големия проблем- културата за здравословен начин на живот?

– Да. От тази гледна точка жертвите на пътнотранспортните произшествия са проблем на общественото здравеопазване, защото става дума за преждевременна смъртност, за инвалидност и продължително боледуване. В класификацията на причините за жертвите на пътнотранспортните произшествия на първо място стои скоростта, тя винаги присъства в тежестта на последствията от катастрофата, следва неспазването на предимство, управление след употреба на алкохол, отклонение на вниманието, но това са крайните констатации непосредствено преди катастрофата, а мотивите, за да има това поведение примерно водачът преди катастрофата, не са известни. Може би те се крият в голямата неграмотност по отношение на процесите и опасностите в движението по пътищата, в навика да се правят нарушения без да се свързват с живота, здравето и свободата на човека.

– Когато човек седне зад волана, той се преобразява, много често поведението му няма нищо общо с нормалното. На какво се дължи това?

– В движението по пътищата се наблюдава едно специфично явление. Явление при което любовта между хората, грижата за хората, защитата за семейството и личното здраве се отместват по някакъв начин на заден план и отстъпват лидерството на емоциите, на адреналина, на егото, като откъсват човека зад волана от действителността, при което той забравя за себе си, за това че неговото тяло е лесно наранимо, забравя за близките си, забравя за основната цел на всяко пътуване– да се достигне до там, за където е тръгнал. И когато говорим за безопасност на движението, можем единодушно да заявим, че никой не иска да загива, да се наранява, да убива други хора, изобщо да катастрофира. Но животът показва друго, че много неискащи да катастрофират, катастрофират, загиват и убиват, защото имат поведение несъобразено с техните възможности и с конкретните условия за движение.

– Какво трябва да се промени?

– Животът след катастрофата е нещо, което човек нито си е представял, нито е желаел, но за съжаление и от катастрофата като всяко събитие, случило се във физическия свят, няма връщане. И в същото време наблюдаваме как необмислено хората нарушават правилата за движение, избират режими за движение, които няколкократно надвишават техните възможности, и изпадат в ситуацията на пеперудата, която се стреми към пламъка, докато го достигне и изгори. Така е и в движението, нарушава, нарушава, бърза, юрка, докато хлопне портата на катастрофата. Ежедневно събитията по улиците и пътищата отнемат човешки животи, осакатяват и трайно нараняват много хора и въпреки това, промяната я търсим предимно извън нас като участници в движението. Трябва да се променят законите, да се повишат глобите, да му бръкнем на българина в джоба, за да му дойде акълът, контролът да се измени, убийците да отиват за много години в затвора, дупките да се премахнат и всичко тава е правилно, но докато чакаме тези неща да се изменят, трябва ли да загиваме? Не, но трябва да се пазим, да си променим отношението към движението по пътищата като рисково и опасно, където човек много лесно може да пострада. Колко години трябва да минат, за да осъзнаем, че в движението по пътищата трябва да се пазим от опасностите, както бихме се пазили от мечка, бясно куче, голяма змия, разярен бик и какво ли още не, или ще чакаме естествено да минат 20 поколения жертви на катастрофите, за да започнем като кучетата да лаем по автомобилите?

– Имат ли значение първите седем години?

– Във веригата на зареждане на новия човек със знания и умения, необходими за да общува в обществото, семейството е първият възел. Без активната роля на семейството ще продължаваме да казваме, че му липсват на човека първите 7 години. Но когато става дума за движението по пътищата, вече на много хора им липсват тези първи седем години. Понякога не само не обучаваме децата на безопасно движение, а им показваме как може да се движим опасно, да бързаме , да нарушаваме и т.н. Голяма част от тежките катастрофи са били предотвратими, но някъде по веригата от събития е допуснато кинетичната енергия да смачка човека.

– Как изглеждат катастрофите, при които член от семейството убива или наранява хората, които най-много обича?

– Ще дам няколко примера. Баща зад волана, късно вечерта към 23.00 часа по второкласен заснежен път, губи управлението, навлиза в отводнителната канавка и се обръща по таван на пътя. На място загива возещото се в автомобила детенце на 6 г. Баща зад волана в първите дни на пролетта, към 19.00 ч. на около десетина километра от селището, където живее, изпуска управлението на собствения си автомобил, преобръща се на таван в намиращата се до пътя нива. На място загива синът му на 16 години. Баща зад волана, неправоспособен и под въздействието на алкохол, движейки се по второкласен път, изпуска управлението на автомобила си и се блъска челно в насрещно движещия се автомобил. На място загива пътничката на предната седалка на 15 години, дъщеря на водача. Баща зад волана, бързайки при мокра настилка, на ляв завой загубва управление над автомобила и го забива в крайпътно дърво.Загива бащата, а по късно и дъщеря му. Има още десетки и стотици подобни случаи.

Какво е сбърканото? Може би скоростта е била по-висока, дистанцията малка, а може и водачът да си е отклонил вниманието от разправия с децата. Скорост, разсейване, дистанция, удар и последствия. Но какво забравихме? Може би забравихме, че децата трябва да превозваме като кристални сватбени чаши.

– В такива случаи сме свидетели на някакво странно поведение на хората. С какво си го обяснявате?

– Ужасни трагедии, ужасни последствия. Прекършени съдби.Унищожени надежди и перспективи. Унищожени години любов и обич. Действието на всяка цена много често тотално се обезсмисля. Любовта и обичта между хората тук губи битката с емоциите и стремежа да се направи невъзможното, да се кара над възможностите, без да се държи сметка на опасностите. Но в движението тези неща не се забелязват. Човек натиска газта и забравя за устойчивостта и за своите възможности. Много хора, които не могат да прескочат летвата, когато е на 1 метър височина, непрекъснато се опитват да прескочат летвата на 2 метра и падат, падат в пропастта. Любовта между хората в движението по пътищата някъде изчезва, някакви други чувства надделяват, тя е сляпа. Може би трябва да се постараем да я издърпаме от храстите и да я поставим зад волана.Любовта няма да я извикаме само с глоби, трябва и друго нещо, повече познания за опасностите, повече знания и умения за запазване на живота и здравето.

– Какво е вашето послание към читателите на “Труд”?

– В Шведската стратегия за пътна безопасност е записано, че “между раждането и смъртта има живот. Двете не зависят от нас, но как да си живеем и пазим живота зависи”. Към всички читатели се обръщам с молба: “Разведете се със СКОРОСТТА на движение по пътищата, когато сте зад волана. Обичайте повече семейството си, пазете и обучавайте децата си”.

 

Нашият гост

Инж. Алекси Кесяков е секретар на консултативната комисия по безопасност на движението. Завършил е Техническия университет в София. Работил е като научен сътрудник в Института по криминология по проблемите на движението. Бил е началник на КАТ – направление „Пътна полиция“. Един от най-добрите експерти у нас по пътна безопасност.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Топексперт. За първи път чувам за такова животно. Може би сме на това дередже, заради „топ“,“мега“,“гига“ длъжностите които не мисля, че имат практическо покритие. А иначе отговорите му са като по учебник- клиширани без особенно съдържание. За да се оправи манталитета трябва по-скъпо обучение вкл и на инструкторите. По-строг контрол вкл и на инструкторите. Застраховката да е обвързана с водача, а не с превозното средство и да е скъпа в началото за новите водачи с цел хората сами да се стараят да спазват правилата за да не им излиза скъпо следващата година…и и и.

  2. 80% ОТ ШОФЬОРИТЕ СА ДИВИ,ПРОСТИ И НЕВЪЗПИТАНИ,ПРИ ТОВА НЕ САМО КОГАТО СА НА ВОЛАНА,А ВЪОБЩЕ В ЖИВОТА!НА ДЕСЕН ЗАВОЙ НАПРИМЕР, БЕЗ НИКАКВА ВИДИМОСТ ЗА НАСРЕЩНОТО ДВИЖЕНИЕ, ДИВАКЪТ СЕ ИЗНАСЯ ВЛЯВО,ПРАВИ СЕ НА ЕМЕРСОН ФИТИПАЛДИ,ЗА ДА СЕ“ГМУРНЕ“ В ЗАВОЯ.ДИВОТИЯ ОТВСЯКЪДЕ…

  3. Пич, не си въобразявай, че това е литературен кич.От чуство за Трудово уважение не давам определение…!!! Будь здоров, дерзай…!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.