Станишев: Гласоподавателите не припознават БСП като алтернатива

„Тойота“ и „Хонда“ изтеглят около 6 млн. коли заради дефектни въздушни възглавници

Започват обучения в Търново за виртуален маркетинг на занаятчийски продукти FairDeal Това е първата по рода си платформа

Директорът на АДФИ: Не мога да кажа дали разликата в тълкуването на Закона за хазарта отговаря на нормативите или не

Общината в Сливен: Не участваме в съвместни проекти с фондация на зам.кмет

Лъчо от „Скандау“: Бащинството не ме промени

Общо 35 години затвор за машинистите по делото „Хитрино“

КПКОНПИ установи конфликт на интереси на главния архитект на Благоевград

Борисов приема фенове на „Левски“ в петък

Задържаха айтозлия, откраднал косачка

Алиша Кийс с първо турне от 7 години насам

Гл. комисар Ивайло Иванов: Четирима са обрали бензиностанцията в Казичене, без насилие и оръжия

Фон дер Лайен: ЕС ще бъде лидер в изменението на климата и защита на данните

Трима са задържани за обира на казиното в Борован

Луиджи Ди Майо напусна лидерския пост в италианското движение „5 звезди“

Трябва ли инвеститорите да бръкнат в джобовете си заради две банки?*

Снимка: Архив

През следващите шест месеца две от най-големите банки в Европа вероятно ще поискат около 20 млрд. евро свеж капитал. Трябва ли инвеститорите да извадят тези пари?

Непосредствено след кризата от 2008 г. подобна новина едва ли би направила впечатление някому. Между 2007 и 2014 г. емитирането на права от 20-те водещи световни банки (17 от тях европейски) набра почти 300 млрд. евро според финансовата платформа Dealogic. Това не беше добра сделка. В много от случаите инвеститорите изгубиха пари. От 2007 г. насам банковият индекс MSCI за Европа е загубил около половината от стойността си.

През последните година-две със затихването на нуждата от капитал и понижаването на оценките набирането на средства от страна на банките почти секна. През миналата година емитирането на права от водещите 10 бе на стойност едва 8 млрд. евро. Но през 2017 г. ще станем свидетели на нова вълна. Италианската УниКредит вече даде сигнали, че ще набере 13 млрд. евро, като гласуването на плана от страна на акционерите бе насрочено за изминалия четвъртък, докато Дойче банк се очаква да потърси около 7 млрд. до началото на лятото.

Акционерите изглеждат ентусиазирани. Акциите и на двете институции се облагодетелстваха от по-оптимистичните пазарни изгледи за сектора през последните седмици, покачвайки се с около 50 процента от ноември насам (макар и да остават под нивата, когато за последно са търсили средства от пазара – УниКредит през 2012 г., а Дойче банк през 2014 г.). Дойче банк спечели и от изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ, както и от двойните очаквания, че финансовите регулации ще се облекчат, а икономическите политики, като например намаляване на данъците, ще подсилят бизнеса. Допълнителен тласък даде и уреждането през декември на обвиненията от американските власти за нарушения с ипотечни ценни книжа преди кризата от 2008 г. Постигнатата сделка за 7,2 млрд. долара разсея най-големия облак, надвиснал над банката.

УниКредит също се подпомогна сама, като инвеститорите аплодираха решимостта на плана й за капитализация и преструктуриране, обявен в средата на декември. Тя орязва 14 000 работни места, разпродава 17,7 млрд. евро лош кредитен портфейл и закрива една четвърт от клоновете си.

Макроикономическите условия и за двете банки се облекчиха – в Италия политическото брожение се уталожи и на най-слабите банки ще бъде предоставен спасителен пакет в размер на 20 млрд. евро, докато при Дойче банк има по-добри перспективи за основния й инвестиционен бизнес, фиксираната доходност, валутните и стоковите продукти.
Както УниКредит, така и Дойче банк в момента се оценяват на около една трета от балансовата стойност на нетните си активи, докато преди няколко месеца тази стойност беше едва една четвърт. За страничния наблюдател тези две европейски институции имат доста сходни черти – най-големи банки в съответните държави, отдавна недолюбвани, но най-сетне на път да си възвърнат част от популярността сред инвеститорите.

Този паралел обаче е неверен. Това са две много различни банки и още по-различни инвестиционни казуси.
УниКредит е сравнително проста институция за корпоративно и дребно банкиране. Подобно на останалите италиански кредитори тя пострада от двойната рецесия и е затънала в необслужвани кредити (почти 80 млрд. евро в края на септември 2016 г.). Но решението вече се задава. Жан-Пиер Мюстие, енергичният нов главен изпълнителен директор, предприе решителни ходове и агресивни разпродажби на активи преди декемврийския план за капитализация и преструктуриране.

Дойче банк въпреки уреждането на спора със САЩ и новооткрития пазарен оптимизъм е изправена пред дълъг списък от предизвикателства. Главният изпълнителен директор Джон Крайън прекара на поста вече 18 изтощителни месеца. Задава се още един наследен правен проблем, касаещ скандал с „огледална търговия“ в Русия в размер на 10 млрд. долара. Но най-сериозна може би е зависимостта на Дойче банк от области в инвестиционното банкиране, затруднени от по-строгите регулации.

Във всички случаи ще му бъде трудно да излезе на пазара преди февруари, когато УниКредит търси от инвеститорите толкова много. А месеците след това ще бъдат наситени с политическа несигурност предвид изборите в Холандия и Франция и непредсказуемостта в първите стъпки на новия американски президент.

Ако инвеститорът трябва да избира, трудно можем да си представим, че би спрял избора си на Дойче банк.

*Текстът е публикуван със съкращения

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.