Търговската война на Тръмп

Резултатът ще е понижение на потенциала за растеж както на САЩ, така и на световната икономика

Новите мита върху стоманата и алуминия вече важат за Канада, Мексико и ЕС

Политиката не помага на производителите на автомобили

През март президентът Доналд Тръмп започна търговска война. Мащабът є тогава беше по-малък, тъй като от обхвата на нововъведените мита бяха изключени традиционните съюзници на САЩ – Европейският съюз, Канада и Мексико. Още тогава той предупреди, че е подготвил мерки и срещу посочените икономики, които вече влязоха в сила. Така при вноса на алуминий и стомана се налагат мита съответно от 10% и 25%, а освен това могат да бъдат повишени ставките при вноса на автомобили.

Прав ли е Тръмп?

Всъщност мерките на Тръмп не са съвсем без основание. Средната митническа ставка при търговията между Съединените щати и Европейския съюз е под 2%, като почти половината от стокообмена не подлежи на обмитяване. При останалите стоки митата варират от 3% при суровините до 30% при дрехите и обувките. В някои случаи митата при внос на едни и същи продукти са различни. Пример за това са автомобилите. Митото за внос на автомобили от ЕС в САЩ е 2,5%, докато при внос на американски автомобили в ЕС то е 10%. Според Тръмп това създава нечестно ценово предимство на европейските автомобили и понижава значително търсенето на американски коли в ЕС.

По този начин европейски автомобил, който струва 20 000 евро, например, след обмитяването в САЩ ще има цена от 20 500 евро, докато американски автомобил със същата първоначална цена след обмитяването в ЕС ще струва 22 000 евро. Тази разлика (от 7,3%) не е пренебрежима по размер и би могла да повлияе върху избора на потребителите между европейски и американски коли.

Автомобилният пазар е силно конкурентен и освен това колите са стока за по-дълготрайна употреба, която представлява немалка част от бюджета на потребителите. Покупката на нов автомобил по принцип би могла да бъде отложена във времето, което подсказва, че търсенето е по-скоро еластично. Покупката на конкретен тип автомобил може да бъде силно еластично, тъй като са налице много различни възможности. Според проучвания еластичността на търсене на автомобили спрямо цената им варира според класа им от – от 1,2 до 3,4 процента. Това означава, че при 1% повишаване (понижаване) на цената търсенето се понижава (повишава) с между 1,2% и 3,4%. Тоест при спад на митата в ЕС за американски коли до ставката, с която се прилага в САЩ, от 2,5%, това, при равни други условия, би могло да доведе до повишаване на търсенето им с между 8,8% и 24,9%. Това би означавало, че износът на автомобили от САЩ към ЕС може да се увеличи значително.

От друга страна в някои случаи облагането на някои стоки е по-високо в САЩ, отколкото отвъд Атлантическия океан. Митническата ставка по вагоните, внесени в САЩ от ЕС, е 14%, докато ЕС налага 1,7% мито на вагоните от САЩ. Дори при някои стоки митата са толкова високи, че на практика спират търговията. Например, митата при внос в САЩ на тютюн са 350%, а при фъстъците са 130%.

Нееднозначни ефекти

2223_1_205863Политиката на Тръмп при сегашните митнически ставки всъщност не помага на производителите на автомобили. Увеличените ставки върху стоманата и алуминия, които са основни суровини при производство на автомобили, повишават цените им. Освен това през април бяха наложени санкции върху руските производители на алуминий. Тогава, около месец след налагането на вносно мито от 10% върху алуминия, цената на този метал достигна $2 600 за метричен тон, най-високата стойност от шест години насам. Самият Тръмп твърди, че всъщност ефектът от налагането на митото е положителен, като според него цената на алуминия дори се е понижила в резултат от това.

В крайна сметка обаче себестойността както на американските автомобили, така и в останалите индустрии, които използват алуминия за суровина, се повишава. В краткосрочен период това всъщност ще доведе до влошаване на финансовите им резултати. Тоест тази политика на Тръмп временно стимулира печалбите на производителите на алуминий и стомана за сметка на всички индустрии, които използват техните продукти за суровина.

Какъв е моделът на Тръмп?

Търговската политика на Тръмп не може да бъде определена като последователна. Например, от една страна бяха предприети санкции срещу китайската технологична компания ZTE. След това решението беше преразгледано, с любопитна мотивация от гледна точка на САЩ - да се съхранят работните места в тази корпорация. Тъкмо след като финансовият министър Мнучин обяви, че търговската война с Китай временно спира, бяха обявени нови мерки, чрез които се налагат мита върху вносни стоки от тази страна на стойност $50 млрд.

Веднага след встъпването си в длъжност Тръмп спря преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и извади Съединените щати от Транстихоокеанското партньорство. Последното би създало правила и стандарти, с които дори Китай би бил принуден да се съобразява, въпреки че не участваше в него. Друг проблемен, според Тръмп, договор е Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) с Канада и Мексико. То не е отменено, но условията по него в момента се предоговарят, като това може да доведе в крайна сметка и до отмяната му.

Преди подписването на това споразумение около 2/3 от външната търговия на Канада и около три четвърти от тази на Мексико е със САЩ, докато около една четвърт от търговията на Съединените щати е с Канада и Мексико. Средната ставка по вноса в САЩ от Мексико е около 2%, докато при вноса в Мексико от САЩ тя е около 10%. Ясно е, че САЩ биха спечелили повече от улеснения достъп до мексиканския пазар и това действително се случи. Въпреки това преди подписването са изразени множество мнения против споразумението.

Ускоряването на икономическия растеж и на доходите в Мексико в резултат от споразумението допринесоха за по-висок износ от САЩ, което подкрепя създаването на работни места и в двете страни. Настоящите искания от страна на САЩ към Мексико обаче могат да променят коренно ситуацията. Част от тях са свързани с повишаване на заплатите в автомобилостроенето в Мексико до равнището им в САЩ. Това е еквивалентно на увеличаване с около 21 пъти, което очевидно е невъзможно. Така дори представителите на автомобилните компании от Съединените щати се противопоставят на тази идея, тъй като очакват тя да повиши себестойността на продукцията им по линия на доставките на компоненти от Мексико.

Искането към Канада също е трудно за изпълнение – условията по NAFTA да се предоговарят на всеки пет години. Това означава, че споразумението всъщност има краен срок, което ще води до несигурност по отношение на инвестициите и създаването на работни места.

Тарифните ставки по вноса на стомана и алуминий вече важат за Канада, Мексико и Европейския съюз. Те не се отнасят единствено за Южна Корея, тъй като за нея се прилага квота за размера на износа за Съединените щати. Това обаче е свързано с допълнителни разходи както за корейската, така и за американската митническа администрация, тъй като заради нея е необходимо да се наблюдават множество различни категории продукти и дали обемът им не превишава 70% от средната стойност за периода 2014-2017 г.

Като цяло периодите, през които в САЩ се налагат пречки пред външната търговия, се характеризират с по-бавен икономически растеж. Това обаче ще се отнася и за техните партньори и като цяло ще повлияе негативно върху глобалната икономика. Освен това се очаква засегнатите държави да отговорят, което допълнително ще влоши ситуацията. Световната търговска организация вероятно ще им позволи да реагират до размера на очакваните им загуби. Това може да се случи, ако аргументът за защита на националната сигурност не бъде приет.

Какви са перспективите?

Действията на Съединените щати обаче биха могли да са тактически прийом. Чрез временното повишаване на митата те демонстрират нагледно несъстоятелността на тази политика и всъщност показват на останалите държави какво не трябва да правят. На скорошната среща на лидерите на седемте най-развити икономики Тръмп заяви, че иска премахването на търговските бариери между САЩ и най-близките им съюзници. Всъщност това би означавало наличните споразумения за свободна търговия с участието на САЩ да бъдат променени. Както теорията, така и практиката на такива споразумения показва, че те насърчават търговията, но само в рамките на партниращите си държави. С всички останали страни обаче търговията се свива.

Ако САЩ успеят да предоговорят всички споразумения и това доведе до намаляване или дори премахване на митата, това всъщност би било позитивно както за тяхната икономика, така и за световната. Освен митата обаче друг важен елемент от търговската политика е предоставянето на субсидии при производството. Тръмп твърди, че те също трябва да бъдат премахнати, тъй като създават нечестни предимства за едни производители спрямо конкурентите им от други икономики. битката за премахването им може да бъде дори по-трудна, отколкото тази за митата.

По-песимистичният прочит на действията на Тръмп и неговата администрация обаче предполага следването на погрешни идеи относно ефектите от въвеждането или повишаването на митата. Той създава очаквания за ескалация на търговската война, която в крайна сметка би ограничила международната търговия към и от Съединените щати. В дългосрочен аспект това би понижило потенциала за растеж както на САЩ, така и на световната икономика.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари