Според прогнозите на ООН, населението на България ще се срине наполовина до 2080 година в сравнение с 1990 година. Но това не е най-песимистичният сценарий, посочва се, че през 2100 година в България може да живеят едва 2.18 млн. души.
Миналата година британското списание „Икономист” написа, че през 2050 година населението на България ще се е свило с 39% в сравнение с 1990 г., „Балкан Инсайт” посочи, че през 1988 г. населението на България е било 8,9 милиона, а в наши дни е 6,9 милиона, което означава спад с повече от 22%.
На фона на тези заключения и статистики, които в последните години звучат все по-притеснително, най-логично би било в предизборните програми на абсолютно всяка партия, която се стреми към присъствие в парламента и управлението, ограничаването на демографския срив да е пръв приоритет.
Преглеждайки програмите обаче, не виждаме това да е посочено в почти никоя от тях. В някои акцентът е зелената икономика, в други високите технологии, доста застъпено при повечето е правосъдната реформа и укрепването на правовата държава, включително промени в НПК, дори в Конституцията, при всички има доста за икономическо развитие, растеж, финансова стабилност. Само в програмата на една единствена партия като приоритет е посочено: „Задвижване на законодателни и административни промени с цел по-лесно отглеждане на деца в биологично семейство. Мерките целят ограничаване на демографския срив...”
Обидно спрямо българския избирател е, че за толкова години политиците и партиите, за които водещ е бракът, семейството, отглеждането на повече българчета, са буквално единици. И не просто са единици, а все по-често сред лозунгите на устремилите се към властта се прокрадват тези, че НПО-тата трябва да имат по-решаваща роля при взимането на решения, касаещи бъдещето на децата, а българските ценности, включващи сключване на брак, създаването на традиционно семейство, възпитанието на децата, биват осмивани или игнорирани.
Ако на нашите политици им е толкова трудно да измислят стимули, насърчаващи раждаемостта, никой няма да им се сърди, ако просто копират програмата на министър-председателя на Унгария Виктор Орбан.
През 2015 г., след последната мигрантска вълна към Европа, когато либерално настроени политици твърдяха, че преселниците ще спомогнат за преодоляване демографската криза, Орбан обяви, че вместо да вкарват хора от Африка и Азия в Унгария, унгарците просто трябва да „създадат повече унгарци”. Отвсякъде валяха упреци, че това е краен популизъм, който не работи. Но резултатите не закъсняха. Само за няколко години се удвои броят на сключените бракове, повиши се раждаемостта, наполовина секна тенденцията на естествено намаляване на населението. Орбан въведе пакет от мерки, наречени CSOK, които улесняват сключването на брак и насърчават раждаемостта. Част от мерките включват: безлихвени заеми, данъчни облекчения от държавата, субсидии за коли за големи семейства, освобождаване от данък върху доходите нa жени, кoитo са отгледали най-мaлкo четири деца. А в края на миналата година Унгария реши да предоставя и безплатни инвитро процедури в притежаваните от държавата клиники, за да може още повече да се повиши раждаемостта.
„Ако искаме унгарски деца, а не имигранти, единственото решение е да харчим колкото се може, повече в подкрепа на семействата и отглеждането на деца”, нееднократно е заявявал унгарският премиер. Простичка, но пределно вярна мисъл. Защото всичките помпозни призиви и протести за съдебна реформа, стремеж към финансово развитие, напъните за промяна на този или онзи закон, напъните за извоюване на повече права за разни малцинствени групи, всичко това губи всякакъв смисъл, ако след 50 години няма да има българи, върху които да се приложат старателно написаните и прокламирани с комсомолски план предизборни програми.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш