България U20 срещу Русия на четвъртфиналите в Португалия

Бившият вътрешен министър Валентин Радев ще ръководи етичната комисия на ГЕРБ

Иде драма с паспорти и лични карти до 2021 г. Изтича валидността на над 4 милиона документи в следващите 2 години

В Словакия песимисти: „Левски“ е по-богат и по-опитен

Потвърдиха два случая на африканска чума по прасетата и в Търговищко Болестта е установена в семейно стопанство и на територията на ловно

Облагане при настаняване чрез платформата Airbnb

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 юли 2019

Спират пенсията в Турция, ако не обявиш, че си жив Българите подават декларация два пъти годишно

Борис Джонсън събрал 200 хиляди паунда под формата на дарения за кампанията му Общата сума през последната година е достигнала 702 хил. британски лири

Цветан Цветанов останал само с кредити след покупката на новия апартамент Премиерът и президентът трупат спестявания от заплати, семейството на Нинова си купило японска кола

Джошуа плаши със съд Руис

Председателят на „Боец” нападнал журналисти Човек на Цветан Василев ранил екип на телевизия

Приложение ни казва къде има ремонти Апликацията съобщава за катастрофи и спирания на вода или парно

Пускат армията в борбата с чумата Затягат контрола по границите

Наркобаронът Ел Чапо получи доживотен затвор

Уменията на работната сила спъват икономическия растеж Четвърт милион души у нас нито се трудят, нито учат

Официално изселилите се от страната българи през 2018 г. са били над 33 000, докато за целия периода 2010-2018 г. – над 227 хил. души.

Нарастващите разходи за труд са необходимост, но застрашават конкурентоспособността на българските стоки

Функционалната неграмотност остава проблем

Няколко интересни факта не бяха коментирани в предходната ми статия по темата за пазара на труда в България – активността на младежите на трудовия пазар, качеството на образованието, растежът на работните заплати през последните години и неравномерната конвергенция.

Трудово активни ли са младежите

Според скорошно проучване на Евростат приблизително 1 от всеки 6 млади жители на Европейския съюз (на възраст между 20 и 34 години) нито работи, нито учи или повишава квалификацията си. Данните за България са по-тревожни – тук делът е 20,9%, т.е. е по-висок. Това означава, че приблизително четвърт милион души не работят и не учат. Ситуацията е по-неблагоприятна при младите жени спрямо мъжете, като съответните дялове за страната са 26,2% и 15,9% при 20,9% и 12,2% средно за ЕС.

Според други данни на Евростат България се нарежда сред първите три страни в ЕС според относителния дял на ранно напусналите системата на образованието. 1 от всеки 6 младежи на възраст между 18 и 24 години, придобили средно образование, след това не продължава с висше образование или да се обучава професионално. За сравнение средната стойност на този показател за ЕС е 10,6%, а по-високи стойности от България се реализират единствено в Испания и Малта.

Ролята на образованието

Както в България, така и на равнище ЕС, степента на образование е позитивно свързана с възможността за намиране на работа и реализиране на по-високи доходи. Когато даден човек е по-образован и квалифициран и има желание да работи, вероятността за това се увеличава. В ЕС 83,4% от хората на възраст между 20 и 34 години с висше образование успяват да си намерят работа до 3 години след завършване, докато при хората със средно образование този дял е 65,8%. Разгледано по-общо, 85,5% от висшистите от същата възрастова група имат работа, докато при тези със средно образование делът е 76,8%. Според данните за първото тримесечие на 2019 г. в България съответно 73,1% и 58,4% от хората с висше и средно образование са заети. При тези с основно образование делът е 23,7%, а при хората с начално и по-ниско – едва 20,4%.

Оттук лесно следват няколко извода. Инвестирането в образование и професионално обучение има смисъл. Нещо повече – в България цената на тези услуги все още не е прекалено висока, въпреки че разходите за тях растат бързо през последните години. Това означава, че от допълнителното образование и квалификация може да се реализира висока възвръщаемост. Т.е. част от хората, които нито работят, нито учат, вероятно не могат да осъзнаят или не се замислят какво губят и какво печелят от това.

Немалък брой млади хора разчитат на своите родители или близки за издръжката си. Тоест техните основни нужди са задоволени от доходите, които получават даром. Същевременно започването на работа би означавало за тях повишаване на доходите, но при полагане на много повече усилия и значително свиване на свободното време. От краткосрочна гледна точка за тях е логично да изберат по-лесната алтернатива. С течение на времето това ги прави все по-зависими от работоспособността и склонността на други хора да им дават, а освен това те стават по-неспособни да се включат успешно на трудовия пазар.

Друг проблем е т.нар. функционална неграмотност, който се признава вече и от представители на министерството на образованието. Въпреки че формално имат някакво образование, хората не могат да разберат написаното в несложен текст или да изчислят на практика нещо, което им е необходимо в житейска ситуация. Това означава, че нивото на владеене на български език и математика не им позволява да извършват ефективно работа, свързана с четене или пресмятане, а от това страдат способностите им да придобият нови знания и умения. Така силно се ограничават възможностите им на трудовия пазар.

Този факт, както и тенденцията за влошаване на резултатите на учениците при международни сравнения, повдигат въпроса за качеството на образованието и по-конкретно на началното и средното. При висшето образование проблемите са не по-малко, но там възможността за обучение в чужбина е по-голяма. Така националното външно оценяване на учениците след седми клас през 2019 г. показва, че средният резултат по български език и литература е 53,06 точки, докато по математика е 33,62 точки от 100 възможни. Последното представлява постижение, което при нормален (а не силно занижен) критерий би означавало слаба оценка като цяло за випуска. От нея биха могли да се направят изводи и за системата като цяло.

Липсата на базовите познания по даден предмет означава, че в гимназиалния курс на обучение учителите би трябвало да предават не само предвидения материал, но и предхождащия го. Ясно е, че в общия случай резултатът от това няма да е позитивен. Тоест, след като в основното образование знанията по математика са недостатъчни, това означава съществено ограничаване на възможностите за избор след това.

Както посочих и в предходната статия, сериозен проблем е липсата на надеждна информация относно значителен брой хора. За тях е ясно, че са завършили определена степен на образование и не работят официално в страната. Възможно е наистина те да попадат в групата, на тези, които нито работят, нито учат. Друг вариант е те да работят в неформалната икономика в България. По-вероятно обаче е те изобщо да не са в страната, а да пребивават другаде в ЕС, където биха могли да работят. При завръщането си в страната те биха могли да пренасят част от спечелените доходи в наличност или да използват криптовалути и по този начин те да не се отчитат пред държавните институции и съответно по тях да не се плащат данъци и осигуровки.

Неравномерното сближаване

София не е България, но България трябва да стане като София според заплатите, доходите и заетостта на населението. Столиците почти навсякъде в ЕС са градовете и областите с най-високо икономическо развитие и в това отношение София не е по-различна. Все пак доходът според покупателната сила в град София е с приблизително 80% по-висок, отколкото е средният за страната, който включва и самата София. Според данните за покупателната способност на дохода на човек от населението обаче през 2017 г. София достига 92% от средната стойност за ЕС, т.е. по този показател жителите на града почти са достигнали желаното ниво на конвергенция.

Разбира се, тук трябва да се отчете фактът, че доходът на човек от населението е твърде обхватен индикатор. Например, той включва в себе си печалбите на фирмите, регистрирани в града. Всъщност крайното потребление на населението, дори според покупателната способност, все още е по-ниско от средното за ЕС, но все пак е значително по-високо от останалата част от страната.

Миграцията и заплатите

Според официалните данни на българската статистика през последните години се наблюдава повишаване на интереса към България като място за живеене и за икономическа активност. Така през 2018 г. броят на заселилите се в страната хора е достигнал почти 30 хил. души, докато през периода 2010-2018 г. той е на 169 хил. души. Официално изселилите се от страната обаче са значително повече – през 2018 г. те са били над 33 хил., докато за целия период – над 227 хил. души. Така отчетеното намаляване на българското население е общо с почти 59 хил. души.

Данните за напусналите страната обаче е възможно да подценяват реалната ситуация. Приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. позволи по-лесно пътуване, а отпадането на ограниченията пред българите да работят в ЕС повиши възможностите им да си търсят работа извън страната. Следващото преброяване би могло да покаже по-различни (по-неблагоприятни) данни от наличните. Междувременно част от българите, които са живели в чужбина, се завръщат, но тази тенденция не е масова.

Пример за по-масова обратна миграция беше периодът, когато Глобалната финансова криза вече бе засегнала ЕС, но все още не се беше проявила в България, но той продължи кратко. Все още качеството на икономическата среда в страната и работните заплати не са достатъчно високи, за да предизвикат обръщане на тенденцията.

Всъщност общият растеж на работните заплати в България през последните 5 години надхвърля 46,4%, като страната е сред водещите по този показател в ЕС. Въпреки това средната годишна брутна заплата през 2018 г. не успява да достигне 7 000 евро и остава най-ниската в ЕС. В началото на 2019 г. средната месечна заплата е приблизително 620 евро. За сравнение в Испания тя е над 3 пъти по-висока (1 876 евро), в Италия – почти 4 пъти по-висока (2 434 евро), във Франция почти 5 пъти по-висока (2 988 евро), а в Германия над 6 пъти по-висока (3 932 евро). Когато се отчетат различията в данъчното облагане на труда и в ценовите равнища, изоставането на България по отношение на трудовите възнаграждения спрямо посочените страни става по-малко, но все още значимо.

Ниската безработица и повишаването на заетостта и заплатите са показатели за подобряване на състоянието на трудовия пазар в България. Структурните фактори обаче като производителността, уменията и квалификацията на съществуващата работна сила и влошаването на образованието не създават предпоставки за реализиране на по-висок икономически растеж. Нарастващите разходи за труд са необходимост, но застрашават конкурентоспособността на българските стоки. Нещо повече – при по-неблагоприятна конюнктура от настоящата недостатъчната гъвкавост ще означава трудно приспособяване на икономиката, както се случи при предходната криза.

АКО ВИДИТЕ НЕЩО ЛЮБОПИТНО, НЯКОЕ НАРУШЕНИЕ ИЛИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СНИМАЙТЕ И ПРАЩАЙТЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ НА МЕЙЛА НА „ТРУД“ – trud@trud.bg и trudonline@gmail.com

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.