Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Затварянето означава тежък финансов проблем и за здравната система

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя генерира доходите, които държавата облага, за да финансира здравната, пенсионна и другите публични системи.

Най-трудното на публичната политика е, че трябва да взема предвид всички системи - не само изключително важното мнение на лекарите, да речем, но и на икономисти, на гражданско общество, на работници, на предприемачи от всички сектори, на представители на науката и културата. Просто всички са граждани на тази държава, имат семейства, цели и надежди и решенията трябва да са оптимални.

Млади хора, които биха изкарали вируса относително леко и могат да работят, запазвайки самоуважение и поддържайки живота на семействата си, трябва да бъдат оставени да го правят. Затварянето означава тежък финансов проблем именно за здравната система, която ще бъде недофинансирана, но и залята от друга опасна заболеваемост вследствие на финансовия стрес от несигурността пред бъдещето, липсата на превенция и недолекуване на иначе лечими болести.

Локдаунът (затварянето на икономиката) няма да изкорени вируса, а опитът на драконовските мерки от Франция, Испания, Великобритания и Гърция показва, че дори може и да не забави чувствително разпространението му. А затварянето за произволно време, при липсва доказано изчезване на заразата, означава нови и нови локдауни след това, което вече излиза от рамките на посилното за което и да е стопанство.

Опасен проблем с COVID-19 със сигурност има и спешно трябва да намали натискът върху здравната система, но това трябва да стане не с локдаун, а с информационна стратегия и система за консултация от разстояние, както и с маневреност при процедури, които може да се извършват от разстояние. Лична отговорност, хигиена и дисциплина.

Насаждане на паника няма да реши сложния ребус, изискващ свръхусилия, координация между различни системи и организация на високо ниво. Истерията и паниката само ще затлачат проблема и ще размият отговорността, докато малки политически субекти ще се окажат с непропорционална тежест при вземането на такива исторически важни решения за цялото ни общество.

Ефектът обаче от затваряне сега би бил: здравният аспект на кризата да обостри допълнително икономическите u измерения, а хората и фирмите, притиснати между чука и наковалнята - без доходи, но с нарастващи сметки за ток, вода и парно - да са в невъзможност да обслужват задълженията си. И оттам кризата рязко да се превърне във финансова. Затова и мораториумът върху плащания по кредитите следва да се удължи - в противен случай ще има ръст на проблемните кредити. Дори банките да го продължат сами, ще се наложи да провизират вземанията, свивайки рентабилността си и влошавайки перспективите за растеж на икономиката ни.

Трябва да се избяга от омагьосания кръг: държавата затваря бизнес, налива пари, за да му „помогне” и задлъжнява впоследствие. Във времето това означава - разпускане на финансовата дисциплина, дългова спирала, увеличаване рисковия профил за публичен и частен сектор и неизбежно вдигане на данъците. С една дума: влошаване на инвестиционния и бизнес климат в страната през следващите години.

Фокусът засега в спасяване на работни места с програми като 60/40, превърнали се в 80/20. Но работни места има, защото има предприемачи, виждащи потенциал за печалба. Ако не се облекчат предприемачите, ако не се намали данъчна и административна тежест - предстои каскада от фалити. На теория малките фирми би следвало да са по-гъвкави и да могат бързо да приберат платната, очаквайки по-спокойни води. На практика обаче дизайнът на мерките приляга на снагата на големите компании, а малкият и среден бизнес, който формира над 90 процента от икономиката буквално се изправя пред исторически невиждана несигурност и перспективи.

Най-трудни за управление в икономически план се явяват очакванията. Ако няма ясна визия за това какво е кризата и как трябва да се управлява тя, ако няма яснота за фискална, данъчна и регулаторна рамка, то пазарните участници не могат да прогнозират, респективно появява се т. нар. режимна несигурност. Тя минира инвестиционния процес и доверието, а оттам стимулите са тежко потиснати.

Същото така, когато създаващият разпределяната стойност частен сектор и средната класа се гърчат - нередно е да се увеличават заплатите в държавната администрация (освен за хората на първа линия), нито сега му е времето за модернизация на армията, инфраструктурни проекти или надбавки със съмнителен ефект.

Туризъм, транспорт, култура, спорт, развлекателна индустрия, фитнес-зали, нехранителни магазини - зад всички тези бизнеси стоят реални хора, а всички заедно са и гръбнака на икономиката ни. Не може с лека ръка да им се забранява доход, поради наличието на риск. Такъв винаги ще има, но поддържането на живота не е даденост, а е вследствие на изключително комплексна верига от сътрудничество и взаимодействие.

Колкото се може повече от изкараното трябва да остане във фирми и хора, а държавата да направи място на създаващите стойност да създават повече. Данъчни облекчения и стимули, разсрочване на данъци и осигуровки, придружени с рязане на неефективни харчове, плюс облекчаване на регулаторни режими и административна тежест. Това е правилната посока като мерки към момента.

Един от големите ефекти на тази криза ще бъде насилствената дигитализация. Капитал - машини, пари, човешки ресурс и блага, които досега сме използвали за друго, сега ще бъдат насочени приоритетно към все повече онлайн решения.

С трепет у нас се чакат и парите от Европа. След като Унгария и Полша сложиха вето на бюджета на ЕС по дългосрочната рамка и на парите по спасителния план срещу пандемията, става очевидно, че в Съюза има тежки разломи. Макар предлогът да е „върховенството на право”, залогът всъщност са политиката по миграция, данъчната хармонизация в посока нагоре и послушанието на „малките” пред „големите”. Политически тектоника, която вероятно отслаби позициите на ЕНП при изключване на „Фидес” на унгарският лидер Виктор Орбан, засилвайки същевременно тази на Европейските консерватори и реформисти, към които той може да се присъедини. А това значи и по-голямо консолидиране на съперниците - ляво-прогресивните и зелените, от една страна, срещу консервативно-патриотичните формации, от друга, което си е цивилизационен сблъсък. Зеленизмът като идеология пропива все повече Съюза, а общият дълг, заложен в бюджета на ЕС, е смела крачка към социализма и размитата отговорност.

Кризата е тук, а държавата няма нужда от сланинка, както и вирусът показа. Отличната кондиционна форма увеличава шансовете да се оцелее. Ясните приоритети, орязване на неразумни разходи, съпричасност с лекарите и мерки за облекчаване на здравната система, без стопирането на всички останали системи - това са залозите пред които сме изправени днес.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи