Фердинанд си пали камината със статия на Михайловски

Като френски възпитаник, писателят е отрицател на монархията и апологет на републиката

Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета

Селяните сърдито се премятат от крак на крак

Стоян Михайловски днес е малко познат. Сещаме се за него на 24 май с химна "Върви, народе възродени…" Това е само едно от творческите му постижения. Михайловски е сред най-интересните български писатели.

Роден през 1856 г. в Елена, той е син на книжовника Никола Михайловски. Градчето е прочуто със своята "Даскалоливница", която подготвя учители през Възраждането. Бащата обаче решава да направи от момъка повече от обикновен даскал. Праща го в Цариград, където завършва Френския султански лицей.

Стоян продължава с юридически науки в Екс ан Прованс. Събитията около Освобождението прекъсват образованието му. Дипломира се през 1883 г. и работи като съдия, адвокат, чиновник и преподавател във Висшето училище, сегашният университет.

"Сцени от парламентарния живот в България" е първото съчинение на Михайловски. Става дума за оная обител на демокрацията, която Константин Иречек описва така: "Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара."

Като френски възпитаник, Михайловски е отрицател на монархията и апологет на републиката. Заради статията "Потайностите на българския дворец" е осъден и подложен на гонения. Княз Фердинанд се гаври с писателя. "Еднъж го настига пред самите порти на двореца. Стоян го съглежда, хуква да бяга, за да не го поздрави", разказва очевидецът Добри Ганчев.

"Bon jour, bon jour, господин Михайловски!", маха с шапката си князът. "Стоян бяга, като да го гонят триста турци. Отподире смях от княза, от свитата, от случайните минувачи", свидетелства бай Добри.

За Михайловски монархията, деспотизмът и тиранията са еднояйчни близнаци. "Книга за българския народ", неговата мастерпиеса, доказва тезата на автора. Един паша наставлява как се управлява държава. С развратна политическа класа, при която простолюдието тъне в невежество.

"Психофизиология на държавното разбойничество в България" дискутира същата проблематика. Статията излиза във вестник "Ден" на 23 декември 1903 година. Фердинанд нарежда да запалят камината с нея.

В историята на българщината има работи, които поразяват съвестта и слисват разсъдъка. Българинът винаги е бил управляван от художниците на гнета, от теоретиците на злотворството, от протомайсторите на мамилото, от не знам какво властителско франкмасонство, безстидно в своите посегателства, безжалостно в своите светотатства.

У прабългари, у нови българи - се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза? На тези питания нито прабългаринът намираше, нито новобългаринът намира отговор. И охкаше първият, и охка вторият в съзнание, че техният повелител е винаги бил техен развратител и гонител.

И разоряваха и опустошаваха. Тогавашната рая - раята на православните сатрапи, раята на онези Асеновци и Шишмановци, които не бяха може би татари, но бяха втатарчени - тогавашната рая бе едно грозно сбирище от опросели и оголели клетници.

И когато османлиецът нахлу в българско, тези клетници се съюзиха с него, помогнаха му да сгази тяхната българска управа, помогнаха му - често думаха: "Всяка друга власт, каквато и да бъде, ще бъде по-добра от нашата!"

И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи - българските велможи и управници приеха мюсюлманството.

За агарянския хомот, за фанариотския ярем е излишно да говорим. Има една българска поговорка - многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност, - която гласи: "Турчин със сила и грък с книга - докараха ни до този хал!" В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги столетия.

Па ето ви и друга, още по-характерна подумка: "Да кажа криво, не смея от Бога, да кажа право, не смея от бея!" Каква горчивина в това подмятане, какъв плач в тая гавра!

Освободи се България… В кратко време епопеята се превърна във фарца.

Освобождението на българина не бе друго нещо освен промяна на самара.

Христогонителят агарянин бе заместен с християнстващ кесаджия. Захари Стоянов, тоя циничен родоначалник на свирчовщината, тоя прототип на всяка хищност и на всяко человеконенавистничество, се провикна еднъжки в Търново:

"Във всяка българска къща има бел хлеб, във всяка българска къща има тригодишно вино. Българският народ е много повилнел, защото е много заможен… Натоварете го с данъци - и ще го укротите! Той мирува, само когато му бъркаме в пазвата! Не бойте се, котката има девет души, българинът - двадесет и девет; няма да го осмъртите тъй лесно! Берии и тегоби доказват тегло у другите народи: у нас те са цер против теглото!"

Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладяват българина, за да му дадат дохаки, осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесно управляем.

Българино, великий търпеливецо, камата на еничарина, пищовът на деребея не можаха да те изтребят, ще оставиш ли да те усмъртят козните на половин дузина дворцови лакеи?

Не, това няма да стане, влечугите не сгазват, а биват сгазени.

„Виват республика!

Виват либертас!“ били влашки псувни

През 1911 г. се провеждат избори за Велико народно събрание. То трябва да промени конституцията, защото сме обявили независимост от Османската империя. Васалното княжество вече е царство.

Подкрепен от републиканския БЗНС, Стоян Михайловски е кандидат за високия форум. Негов политически противник е Антон Франгя от Прогресивнолибералната партия. Двамата се срещат на митинг в Нова Загора.

Агитатори са докарали селяни от близките села. Ръми ситен напоителен дъждец. Тълпата бърза всичко да свърши, та да се прибере докато пътищата не са се разкаляли.

Франгя се е сгушил до масата, приготвена за трибуна. Михайловски е извисил снага на балкона на родната къща на земеделския водач Стоян Омарчевски. Речта му тръгва от дълбоките корени на европейския парламентаризъм. Ето какво се случва според Иван Богданов, биографът на Българския Ювенал, както наричат Михайловски.

Минава час, минават два, Михайловски приключва най-после с историята на парламентаризма в Елада и Рим. След като говори половин час за "Магна харта либертатум", спира се надълго върху английския парламентаризъм и горещо го препоръчва на избирателите си от Новозагорска околия.

– Господин Михайловски, господин Михайловски, по-късо, по-кратко - отчаяно, вече за десети път, Стоян Омарчевски го дърпа за полите на редингота.

Но ораторът сърдито маха с ръка.

– Оставете ме - тръсва по едно време той глава към слисания Омарчевски, - аз зная какво правя. Народът трябва да чуе истината!

И като се обръща към навъсеното множество, продължава. Скоро навлиза в дебрите на френския парламентаризъм и дълго броди из тях.

– Поуките, какви са поуките? Защо революцията се разтвори в реставрацията и защо реставрацията погълна революцията? А ето защо…

Долу в един ъгъл на площада сред сивите ямурлуци бомбето на Антон Франгя вече лъщи под дъжда като динена кора. Но няма как, ще се търпи, ще се търпи до края. Селяните сърдито се премятат от крак на крак, плюят без нужда в калта и все по-яростно кашлят. Стотици остени заканително са се навели към балкона, но ораторът е далеч.

Най-сетне към пладне, след като се задъха, с чело, лъснато от пот и капки дъжд, ораторът се приближи до парапета, вдигна войнствено ръка и с последни сили извика яростно към навъсеното множество:

– Виват республика! Виват либертас!

Вместо ръкопляскания последва обща облекчителна въздишка. Множеството тежко се размърда. Франгя изведнъж вдигна глава, усмихна се ехидно, скочи ловко върху масата и като посочи към балкона, викна:

– Чухте ли му последните думи?

Множеството наостри уши.

– Той ви напсува на влашки!...

Антон Франгя печели изборите със замаха на гения, а Стоян Михайловски остава зад борда.

Коментари

Задължително поле