Фънки: Музиката бива хубава и лоша, жанрове няма!

След като сложих токчета, разбрах горките жени

Мога да се разплача от добре изпечено прасенце и уиски

Сръбското „Добро утро, пиянице” е от любимите ми парчета

- Фънки, за поредна година си в журито на популярното шоу „Като две капки вода”. С какво този формат е по-специален за теб, защото ти си журирал и в други тв-предавания?

- Най-вече с това, че „Капките” е едно забавно предаване и в него нещата не са строго професионални, а е повече веселба. Много хора ми казват: „Ама, ти вече не си толкова зъл!” Викам им: „Нормално е, защото първо предаването не е само музикално, като „Мюзик Айдъл” и „Гласът на България”, а тук става въпрос за съвсем друго нещо и гледаш дали човек се справя с образа, а не е важно да пее толкова добре.

- Коя според теб е най-силната имитация досега?

- Има много добри неща и ми е трудно да избера, но като цяло мога да кажа, че Дичо се справя много добре, Стефан Илчев също, а Мария (Илиева - б.а.) е направо страхотна. Тя се справя с всичко, което є се падне - много е талантлива тази жена, много глас е дал Господ.

- Знаем, че не харесваш песента „Кекс” на Папи Ханс, както и „Антилопа” на Тита. Участието им в тазгодишното издание успя ли да промени отношението ти към тях и песните им?

- Ами, аз искам да кажа, че нямам отношение лично към тях, но специално тези две глупости наистина не ги харесвам. Също така ненавиждам например това парче, как се казваше - „Бяла роза зад ушите”. Не я мразя тази жена - певицата, тя не е виновна, но песента не мога да я понасям. Не мога обаче да отрека, че Папи Ханс много се старае - танцува, мъчи се момчето... А Тита я знам от 13-годишна и още тогава беше много добра певица.

- В „Като две капки вода” участва и Петя Буюклиева, която е твоя състудентка от Консерваторията. Успява ли тя да покаже целия си потенциал в това шоу?

- Петя пее ужасяващо- има гласище, а не глас. Ние наистина се познаваме отдавна, както се вика пред мен мина животът є и при нея няма празно. Винаги оценявам качествата є, но в шоуто є се падат все трудни неща, как да прави например Тита, която също си пее, но парчето което трябваше да изпълни е голяма боза.

- Според теб, защо все още нямаме световна, или поне европейска звезда в музиката?

- Е, ниско е нивото, имаме и добри певци, както е Марето Илиева и т. н., обаче нема как да направят нещо, защото България е една малка брънка в големия синджир. Аз винаги съм казвал, че не сме кой знае колко талантливи и да не се лъжем, че имаме безброй талантливи изпълнители. Певец като Ерос Рамацоти за жалост нямаме тук и у нас няма как да стане, защото нещата са други и си трябват много пари. Румъния например е огромна държава, вадят големи пари и затова там им се получава.

- С фолкзвездата Константин още ли сте толкова близки приятели?

- С Коцето сме си много близки. Той е великан за мене, не съм очаквал, че ще срещна такъв човек в живота си, много готин агент - страшен! Ние, като сме заедно никога не си говорим за музика, но той много добре знае какво слушам аз, както и аз знам той какво слуша и изпълнява, това обаче не е важното в нашите отношения. Не мога да скрия, че има и негови неща, които Коце ми пуска и ми харесват, например новата му песен е много готино парче. Освен това, той има един много стар хит - „Черна роза” и като го слушаш няма как да отречеш, че в него има много чувство, вокалното изпълнение е много трудно и той използва доста сложни орнаментики. По принцип хубавото си е хубаво, независимо какъв стил е. До ден-днешен едно от любимите ми парчета е сръбско - „Добро утро, пиянице”. Ако се заслушаш в инструментала - то са едни унисони, едни чудеса от храброст, все едно Чик Кърия свири вътре. С най-голямо удоволствие го слушам и направо шапка свалям и на тази жена, която го пее прекрасно. Музиката се дели на хубава и лоша, а не на жанрове.

- Коцето спортува много активно, покрай него има ли шанс и ти да започнеш да ходиш на фитнес?

- О, не, аз не съм първа младост, а Коцето е спортист. На моята възраст съм изпуснал влака...

- Виждала съм те, че се появяваш с рокля на участия с твоята група „Черно фередже”, а токчета слагаш ли понякога?

- О, да, имам и токчета и съм излизал с тях на сцената. С „Черно Фередже” на един втори февруари излязохме облечени като жени и така си свирихме, ето виж ги (Фънки изважда два чифта обувки с близо 10-сантиметрови токчета и гордо ги показва- б.а.). Тогава разбрах горките жени, много е красиво с токчета и аз обожавам жени на висок ток, обаче след това направо щях да се разрева - не можех да ходя, толкова много ме заболяха краката от тях. Преди имах идея да забраня на жените да ходят с ниски обувки, обаче вече не съм така краен. Вярваш ли ми, че след това участие в „Мазе”, където свирихме на токчета и после трябваше да продължим с второ участие при Геша и ходих бос до там, защото не можех даже да помисля да се обуя, това е е…и трагедията.

- Ти имаш славата на най-строгия член на журито в „Капките”. А какво може да размекне Фънки и кога ти се е случвало да плачеш?

- Аз не съм строгият член, аз съм реалният човек, или обективният член, не знам как да го нарека точно. Да речем Хилдето - тя е много чувствителна, слънчева жена и се притеснява примерно от това, че участниците са є колеги и сега как да им каже, че не е било много добре. Докато на мен въобще не ми пука, даже да участва мама, но ако вземе да бреца като кобила ще я намачкам и нея. Също така на мен не ми се е случвало да плача, аз не съм толкова чувствителен. Как да ти кажа, аз не рева много, но както казва моят приятел Пламен -може би мога да се разплача от добре приготвено печено прасенце… Ядеш и плачеш - майко, майко… Сигурно и хубаво уиски може да ме разплаче.

- Денис Ризов е разкривал за теб, че си супер щедър с приятелите си и дори си давал целия си хонорар от чужбина, за да ги почерпиш. А кой е най-хубавият подарък, който на теб са ти правили?

- О, да ти кажа аз не съм по подаръците - имам си всичко, за мен най-важно е отношението на хората и това да имаш приятели. За мен най-хубавият подарък е като дойдат 1000 човека на рождения ми ден и да се забавляваме, както си знаем.

- Актьорът Иван Ласкин беше един от най-близките ти приятели. Какъв човек беше той за теб и какво не знаят хората за него?

- Това е много гадно, че си отиде толкова рано, но Божа работа... Аз това казвам, че докато ние вършим простотии - Шефа седи горе и умира от смях и се готви да щракне кандилото на който трябва да си ходи. Ванката си замина рано, което е много неприятно, тъй като ние сме и семейни приятели и Алекс също ни е много близка. По принцип има едно такова мнение, че Иван е грубиян, че е не знам си какъв, но аз не мога да кажа такова нещо, защото за мен той никога не е бил такъв. За мен Иван си беше един някак си скрит, но голям романтик, или огромен романтик и си беше вътрешно, като едно дете. Страхотен човек, направо обожаваше Алекс и ние имахме много гут тайм тогедър (хубаво време заедно - б.а.). Хората няма как да разберат каква е душата на Иван, защото не го познават, но той беше много над нещата.

- Какви са най-важните неща за един човек, за да е успешен и на теб какво ти е помогнало най-много?

- Не бих казал, че съм успешен, защото толкова години вече блъскам като идиот и нищо не съм постигнал. Моите приятели, с които почнахме едно време - чехи, румънци и унгарци, с които се запознахме, като направихме „SME” през 90-те години, днес вече са много напред. Тогава те също тръгваха да правят бизнес, но сега за тях нямам думи - те отдавна са милионери и правят убийствени неща.

- А ти не си ли милионер?

- Ха-ха. Какъв милионер - погледни ме какъв гащник съм, пълен нещастник. Карам боклуци коли - трагедия, направо да не говоря. Тези приятели от чужбина, те са вече - пиу, чао, но такава ни е държавата и това е положението. Аз съм тотален песимист за нещата у нас. Когато културата е в мазето, нормално е всичко в страната да е така.

- Не си ли мислил да заминеш да живееш в чужбина?

- Eдно време имах възможност да направя това нещо, но не го направих, защото съм тъпо копеле, за което безкрайно съжалявам. Сега вече е твърде късно, но когато работих в Скандинавия, можех да остана в Дания. Тогава бяха други времена, тук беше рокендрол и беше пълно с приятели, с които се забавлявах страхотно. Просто съм леке, което не можа да вземе решение, не знам дали щях да прокопсам там, сигурно щях да съм същото л…о, но явно съдбата ми е била да си стоя у дома.

- Тази седмица бе концертът на Лени Кравиц, организиран от СМЕ. Кои други големи звезди планирате да доведете у нас?

- Концертът на Лени беше уникален, направо нямам думи и продължи над два часа. Тази година ще правим още много концерти - на Стинг, Том Джоунс, Ерос Рамацоти, Сара Брайтмън, Майкъл Бубле, „Дийп Пърпъл”, Лара Фабиан… Концертът на Том Джоунс вече е почти напълно разпродаден. За Стинг няма какво да говоря, а Майкъл Бубле също е много интересен артист. На фестивала „Hills of Rock” това лято сме поканили и „Гарбидж”, освен всички други групи. В нашия нов клуб „Music Jam” ще пее „Евърласт” и планираме да направим много интересни събития и афтър партита.

- Българските или световните звезди са по-претенциозни и кои от изпълнителите, на които сте организирали концерти не бихте поканили отново?

- Зависи, в това отношение няма родни и световни. Значи, колкото си по-голям нещастник и по-надолу в стълбицата, толкова повече претенции имаш. Забелязал съм, че на най-големите не им пука въобще и затова са големи. Имам зад гърба си към 700 концерта и ми е трудно да отговоря на въпроса, кои не бихме поканили отново, но до ден-днешен си спомням отношението на „Ийст севънтийн” - много невъзпитано и несдържано, а ти правиш всичко за тях да им е точно. Ако се замисля сигурно ще извадя и други кирливи ризи, но сега се сещам за тях.

- Какво мислиш за биографичния филм за Фреди Меркюри и „Queen”?

- Фреди е много талантлив и голям, няма какво да си говорим - ама бил гей, не ме интересува какъв е, ако ще да е динозавър. По принцип на тези въпроси нарочно не обичам да давам отношение, но филмът за Фреди и този с Лейди Гага, който е една любовна смрадлива история са голяма трагедия. Казват, че актьорът и филмът за „Куин” били -уау, но няма такъв филм, за мен беше пълна трагедия. Може би, защото аз съм свидетел на това, което правеше групата, а този филм е направен за някакви хора, които хабер си нямат за какво става въпрос. Не само Фреди, но и Браян Мей беше направен лошо, затова избягвам да говоря на тази тема.

- Любима мисъл?

- Нямам, но за мен най-важното в този живот е само едно - не се взимай на сериозно. За мен вземеш ли се на сериозно и трагедията е пълна - ставаш тотален глупак.

 

Нашият гост

Известният музикант, промоутър и шоумен Димитър Ковачев-Фънки е завършил Музикалната академия в един випуск с Георги Христов, Веселин Маринов, Петя Буюклиева, Нели Рангелова, Ирина Флорин и други. Кариерата му стартира като вокалист на група „Ера”, след това е свирил и в групите - „Монолит” и „Sheky and the Boody Boys”. Днес е басист в „Проджект Стенли”, както и в „Черно фередже” и китарата продължава да е една от най-големите му страсти. През 1991 година с близкият му приятел Иван Несторов - Амебата основават промоутърската фирма „София Мюзик Ентърпрайсис”. Благодарение на тях родните меломани успяха да видят и чуят на живо звезди, като „Аеросмит”, Стинг, „Куин” с Адам Ламбърт, „Роксет”, Шаде ,„Скорпиънс”, „Джудас Прийст”, Ян Гилън, Роджър Уотърс, Iron Maiden, Кайли Миноуг и много други.

Коментари

Задължително поле