Пренасянето на костите на цар Самуил в България би било важен жест на добросъседство от гръцка страна

През 971 г. патриарх Дамян търси убежище в Средец - временна столица на Българското царство след византийската окупация на Велики Преслав

От години в общественото пространство се повдига въпросът за пренасянето на костите на цар Самуил в България. Както е известно, те са открити от проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. при археологическото проучване на базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Бележитият владетел умира на 6 октомври 1014 г. и е погребан в любимата си резиденция, укрепеният островен град Преспа. Преди години проф. Божидар Димитров предложи тленните останки на Самуил да бъдат поискани от Гърция (те се пазят в Солун) и положени в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. В този знаков храм беше създаден своеобразен царски пантеон, като символично беше положена по шепа пръст от гробовете или лобните места на средновековните ни владетели Кубрат, Аспарух, Ивайло, Георги I Тертер и Михаил III Шишман Асен.

Мястото на костите на цар Самуил несъмнено е в България, на която той отдава цялата си енергия и държавническа мисъл. Днес свързваме великия владетел най-вече със старопрестолния Охрид, но в драматичния си жизнен път владетелят е свързан силно и с днешната ни столица София. Нещо повече, напълно възможно е средновековният Средец да е родният град на Самуил и неговите братя. Древната Сердика, включена в български предели от кан Крум през 809 г., е център на голяма област (комитат), а по времето на цар Петър (927-969) неин управител е комит Никола. Бащата на Комитопулите („синове на комита“) Давид, Мойсей, Арон и Самуил, е „българин родом“ (да припомним Битолския надпис на неговия внук цар Иван Владислав!) и близък родственик на владетелския дом - Крумовата династия, най-вероятно братовчед на цар Петър. Както пише авторът на Българския апокрифен летопис от XII в., Самуил произлиза от „същото царско коляно“. За Анна Комнина, потомка на българската династия по майчина линия, прародител на Самуил е „българският василевс Кромос“!

През 971 г. в резултат на агресията на киевския княз Светослав Игоревич и перфидното ромейско коварство източните български земи със столицата Велики Преслав са окупирани. Цар Борис II (969-971) е пленен, отведен в Константинопол и детрониран. Император Йоан Цимиски не е в състояние да окупира цяла България. Западните u области остават свободни - именно западните области, а не само историко-географската област Македония. В свободната територия както Охрид, Преспа, Битоля, Скопие и т. н., така и Средец, Щипон (Ихтиман), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Ниш, Видин, Белград (днешната сръбска столица, през Средните векове град с българско население), обширни земи на север от Дунав... Българското болярство избира наместничество, което да управлява страната от името на пленения цар Борис II и неговия брат и съуправител цар Роман. Както може да се съди от един израз в хрониката на Йоан Скилица, властта е поверена на синовете на комит Никокал като най-близките в онзи исторически момент роднини на династията.

Каква е ролята на Средец/София в събитията? Изключително показателен е фактът, че при византийската окупация на източните български земи през 971 г. българският патриарх Дамян търси убежище именно в Средец! Фактът, че новото седалище на патриарха е именно Средец (факт, изрично подчертан от самия Василий II Българоубиец в грамота за Охридската архиепископия от 1019 г.!) прави града временна столица на царството. Според традиционния български политически модел от онази епоха наместничеството е утвърдено от т. нар. Народен събор, в който църквата е играела важна роля. Показателно е също, че през 986 г. Арон, по-големият от двамата оцелели Комитопули (Давид и Мойсей загиват още през 976 г.), резидира именно в Средец. През 978 г. избягалият от византийски плен цар Роман (978-997), синът на цар Петър, избира за своя резиденция Скопие. Промяната е свързана с фронтовата позиция на Средец, а по същата причина седалището на патриарха се мести последователно във Воден, Мъглен, Преспа и най-накрая в Охрид. И все пак Средец запазва водещи позиции е очевидно е една от „василиите“ (резиденциите) на българските царе и при по-късни събития.

През лятото на 986 г. Василий II нахлува в България и обсажда Средец - обстоятелство, което само по себе си свидетелства за ролята на града в държавата. Българите оказват твърда съпротива, като персоналната заслуга в случая очевидно е на Арон. Самуил, който по това време предприема поход към Тесалия, бързо се насочва към Средец. Българските действия принуждават Василий II да потегли назад към Пловдив и Одрин. На 17 август 986 г. в прохода Траянови врата ромеите търпят и унищожително поражение, подобно на онова на император Никифор от войските на Крум през 811 г. Известният византийски поет Йоан Геометър, съвременник на събитията, възкликва: „Истър (византийското име на р. Дунав, като олицетворение на българите) грабна короната на Рим...“ В своя Битолски надпис цар Иван Владислав (1015-1018) отдава победата на цар Самуил и своя баща Арон. Както отбелязва епископ Михаил Деволски, българските войски са командвани от Самуил, Арон и самия цар Роман.

Византийското правителство е принудено да промени тактиката и привлече Арон. Скоро обаче Самуил и цар Роман разкриват действията на по-големия брат. Уличен в съглашателство с противника, Арон е екзекутиран със семейството си в Разметаница (в района на Бобов дол, Дупница и Радомир) през юни 987 г. Мястото му в Средец най-вероятно и поне за няколко години е заето от Самуил. Разбира се, по-късните събития свързват „силния човек“ в тогавашна България с Преспа и Охрид и е така до смъртта му на 6 октомври 1014 г. Средец обаче остава със статут на царска резиденция. Най-вероятно през 989-990 г. Самуил организира освобождаването на източните земи с Велики Преслав, Плиска и Дръстър именно от Средец. Когато през 1000-1002 г. Василий II овладява повторно земите на север от Балкана, значението на Средец, съответно и грозящата го византийска заплаха, нарастват. През 1003-1004 г. „блесва звездата“ на прочутия Кракра, наричан по традиция „Пернишки“. Центърът на управляваната от Кракра област обаче явно е Средец, а Перник е най-близката крепост - убежище при ескалация на военните действия. През 1002 г. Самуил нахлува дълбоко във византийската територия, атакувайки Одрин, като и този път най-вероятно започва похода си именно от Средец.

Цар Самуил е свързан със Средец/София и чрез друг важен акт - пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от „великата Рилска пустиня“ именно в този град. Любимият български отец се превръща в „средецка слава“, както го величае патриарх Евтимий. Това става през 992 г. при тогавашния български патриарх Герман - Гаврил. Мощите на светеца са положени първоначално в базиликата „Света София“, дала през ХIII-ХIV в. днешното име на съвременна ни столица.

Уви, съдбата на костите на цар Самуил все още остава нерешена. Идеята да бъдат погребани отново в „Св. Ахил“ не хармонира с мястото на великия владетел в историята, включително в общата ни история със съвременната държава Северна Македония - обща за един народ, който днес е в две държави. Без да е канонизиран от църквата, за нашия народ той е свята личност и мъченик. Според един византийски автор от ХIII в. “... оня прочут Самуил и досега е в устата на българите...“ Културната и обществената значимост на сакралните личности е довела до практиката техните мощи да бъдат пренасяни в столични и други големи градове, за да бъдат достояние на повече поклонници. Предаването на костите на цар Самуил на България би било важен жест на добросъседство от гръцка страна, а мястото на саркофага на великия владетел безспорно е в базиликата „Света София“ - древният храм, пред който гори вечният огън за падналите за България.