Мургавата част от нацията е призвана да спре демографската катастрофа

Българите отказват да създават потомство и дезертират зад граница

„Труд news“ извади на светло, че се стопяваме до пет милиона. Бавно и полека в мъртвото вълнение на демографска катастрофа. Повтаря се драмата отпреди столетие. Тогава след войните даваме около 290 000 жертви.

Сега не воюваме, но за последните десет години населението е намаляло с близо 845 000 души. Българите отказват да създават потомство и дезертират зад граница. Сухопътният Шенген не може да ги спре.

В тази бедствена ситуация мургавата част от нацията има историческа мисия. Пословично плодовитите цигани са призвани да се напънат още. Много повече деца трябва да проплачат в техните гета. Само в столицата те са над 60, жизнено важно е да станат филиали на „Майчин дом“.

Прародината на циганите е Северна Индия. От V–VІ век започват да се разселват, дълго скитат из Пакистан, Афганистан и Персия. По нашите земи проникват през Анадола между ХІ и ХІІ столетие. Винаги е била тайна бройката на това чергарско племе.

Защото се размножава под път и над път

След Освобождението циганите са консолидирани северно от Владайската река и вдясно от днешния бул. „Княгиня Мария-Луиза“. Там, където е трамвайното депо „Банишора“. Георги Каназирски-Верин, хронист на някогашна София, описва гледката:
„Стотина малки бараки, фантастично облицовани с газови тенекета, с врати от амбалажни сандъци съставляваха прочутата тогава циганска махала. По средата имаше малка двуетажна паянтова полусрутена къщичка, в която живееше „царибашията“ или циганският цар. На празното място пред къщичките се излежаваха циганки и циганчета с разноцветни шалвари, които тичаха подир минувачите, за да изпросят една пара…“

„Дълги години – продължава Верин – софиянци протестираха, че на такова видно място се търпи тоя квартал, но поради „изборни съображения“ (циганите се използваха от всички правителства) никое правителство не се решаваше да вдигне тоя квартал.“

Първи надушва далаверата забравеният днес Никола Сукнаров. Той експлоатира непреодолимия стремеж на ромското братство към урните. Съвременникът Добри Ганчев свидетелства:

„Интересен за времето общественик е този Н. Сукнаров. Дарби големи няма, нито красноречие. При все това води тълпите. Качества на демагог за времето големи. Едър, снажен, красив мъжага. Широко хубаво лице, обрасло с кестенява брада. Всякога засмян, приветлив, ласкав. Добряк, услужлив, внимателен, разположен към всекиго. Никаква гордост. Леснодостъпен дори и за циганите. Беше научил от езика им няколко думи, с тях ги командва на изборите.“

Петко Каравелов обаче е късоглед политик

На 20 февруари 1901 г. идва на власт негово правителство. Първата работа на новия кабинет е да изготви „Закон за изменение избирателния закон“. В документа има поправка за премахване на циганския вот.

Дотогава глава I, член 4, алинея 6 и 7 забраняват да гласуват "съдържателите на блуднишки домове и просяците". Сега е добавено: "в това число и циганите, които нямат постоянно местожителство, а така също и ония, на които семействата се занимават с просия".

Дебатите в парламента са крайно ожесточени. Вътрешният министър Михаил Сарафов предлага лустрацията да е на религиозен принцип. От избирателно право да бъдат лишени всички цигани нехристияни. Селският трибун Янко Забунов и писателят Тодор Влайков са категорично против дискриминационния член.

Решаващ се оказва американският опит. „Още няколко думи ще кажа за осветление – вдига пръст Каравелов. – Ако американският народ не допуща нито един китаец да се засели в Съединените щати, то аз мисля, че желателно е да не се допущат и у нас циганите чергари да се преселват в България. Нямаме нужда от избиратели на една ниско културна нация.“
Петко Каравелов сам си пише двойка по история на американската демография. Благодарение на гъмжилото от китайци е построена инфраструктурата на страната. Грандиозната железопътна линия „Юниън Пасифик“ например, която свързва източния със западния бряг.

Освен това китайците, като циганите, щедро хвърлят семето си. Затова днес американците са над 300 милиона!

Домораслият ни закон е гласуван на 31 май 1901 г.

Депутатите приемат без право на вот да са „съдържателите на блуднишки домове и просяците, в това число и циганите нехристияни, както и всички ония цигани, които нямат установено местожителство“. От 96 души кворум 90 вдигат ръка „за“ и само 6 „против“.

Рестрикцията "нехристияни" е премахната през 1923 г., изискването за „установено местожителство“ обаче остава. Целият член е заличен в избирателния закон чак през 1937 г.

Циганите могат да се реализират пълнокръвно само в справедлив обществен строй. Това се случи след историческата промяна на Девети септември 1944 година. Фундаменталният труд „Циганското население в НР България по пътя на социализма“ документира:

„Социалистическата революция в България, революционните промени във всички сектори на живота, бурният подем на нашата икономика и култура, специалните грижи на Партията, мероприятията на народната власт и активната дейност на Отечествения фронт събудиха творческите сили на циганското население...“

Специална програма разсели мургавите между белокожите. В кварталите „Младост“ и „Люлин“ издигнаха снага многоетажни блокове с двоични апартаменти. Населени на принципа „българин до циганин и циганин до българин“. Целта беше през панелната стена българите да слушат как циганите правят деца. И ето, че през 1985 г. стигнахме близо девет милиона. Оттогава насетне вървим стремглаво надолу. В сегашния критичен момент е нужна спешна намеса на мургавото братство. Призвано да спре демографската катастрофа на нацията!