Възходът на китайското кино Би Ганс очарова Кан с мрачен трилър

Румен Петков: Каквото за Цецка, това и за Цецко. Ръководство на БСП и г-жа Нинова, обслужват интересите на ГЕРБ

Мотористи дариха детско ортопедично легло на болницата в Търново

50 човека са арестувани по време на простеста на „жълтите жилетки“ в Париж

Конгресът на ВМРО преизбра Красимир Каракачанов за председател на партията

Дананг – филиалът на рая Във виетнамския курорт мостовете са интернет сензация, а рибарските кошове - атракция

Националният съвет на АБВ-Младежи номинира петима като кандидати за евродепутати

Проф.Венцислав Вълчев е новият ректор на Техническия университет -Варна

Виктор Юго бил сексуален ненаситник На 83 години правел любов по осем пъти на ден

Хиляди излязоха на протест в Лондон заради Брекзит

Зам.-министър Ваня Колева подава оставка по искане на премиера Борисов

Представиха зехтин от маслинови дървета на над 1500 години на изложение в Търново Продуктът е мощен антиоксидант и се ползва освен в кулинарията, но и като лекарство

НАСА показа големия метеор над Берингово море

Съдиите в Търновско правораздават в тесни стаи, в Елена се отопляват на твърдо гориво 15 съдебни служители работят в едно помещение в Окръжния съд в Старата столица

Цецка Цачева: Съвестта ми е чиста, не желая създалото се напрежение да се пренася върху работата на правителството Премиерът е приел оставката й

Честито бебе, татенце! Радвай се, че е за последно! Родилка хока лекар - оказва се, че е синът на шефа

Казват, че най-голямата благословия е да дариш живот. Всяка жена пази в себе си спомена от появата на тъй дълго носената и чакана с вълнение рожба. Но има един момент между началото на раждането и първото проплакване на бебето, когато в душата на родилката се преплитат страх, безпокойство, неистова болка, объркване и щастие – всичко в едно. В такива случаи бъдещата майка често прави изказвания, за които в момента “не є пука”, но след време се сеща с усмивка. Най-смешните неща, казани от българските жени по време на раждане, са споделени от сайта “Майко мила”.

„Тази трябваше да я приспим“
Елена Доксева: По време на секциото, което беше със спинална упойка, в стремежа си да се разсейвам, започнах да плямпам вицове и за капак попитах доктора: “Вярно ли е, че гинеколозите се възбуждат от облечени жени????”, при което чух анестезиологът отстрани да прошепва: “Тази трябваше да я приспим…”

Когато не те интересува с чий син разговаряш:
Виктория Чапанова: Докато бях с 8 см разкритие и контракции, оставаха минути до раждането, наднича някакво докторче и ми се хили… Викам му… “ Ти какво се хилиш?! Не те познавам, ама адски ме дразниш! За пръв път ли виждаш жена да ражда?” “Ауу, аз съм тука…. (завеждащ някакъв май, нямах нерви да го изслушвам)”…. “Ако ще да си и синът на шефа на болницата, разкарай ми се от очите!” Продължава да се хили …. Оказа се, че наистина е синът на шефа! После малко ме беше срам как съм реагирала, ама не беше много професионално да се подиграва на родилните ми болки.

Да забравиш, че раждаш заради крампа на крака
Аделина Харизанова: По време на третото раждането ми се схваща кракът. Изведнъж родилните болки ми се сториха песен! Почти се изправих и викам: “Пазете се, ставам!”
А те – “ама къде ставаш, главата излезе??” Аз, крещейки, им обясних, че умирам от болка от схванатия мускул и ставам да го раздвижа!
Докторът (приятел на баща ми): “Миличка, легни си – като родиш три дни ще ти масажирам крачето!” И след минута бебето излезе!

Да отложиш раждането, защото ти се спи
Габриела Илиева: Отивам месец преди термина. Те си говорят: “Пригответе я и я карайте към родилното, че ще ражда!”. А аз: “Не, няма да раждам! Идвам за друго, терминът ми е след месец. Тръгвам си! Ще дойда сутринта, като се наспя.” Те: “Още една луда. Какво спане бе, РАЖДАААШ!…” 5 часа по-късно. Боли, но толкова ми се спи, че заспивам между контракциите. Сменят се екипите. Едните към другите: “Вижте, тя заспива, а бебето излиза. Дръжте я будна”. Аз: “Абе, я ме оставете бе, СПИ МИ СЕЕЕ!”

След 20 часа купон в родилното има светлина в тунела
Велизара Николова: И аз зараждах по-рано от термина. 20 часа купон, защото моят не го свърташе вече в корема и нададе вой. Спука се мехурът и ми изтекоха водите в 12 часа през нощта, като по учебник. Завлякоха ме насила в болницата, та там поне поспах. След една банка окситоцин разкритие нула. Оня дзвер реши, че всъщност не му се излиза, объркал се бил. Седи си кротко и не мърда. След 3-та банка окситоцин и цялата фармакопея поне разкритие получих. Айде, започваме раждане, отказаха ми секцио, отказаха и скалпел да ми дадат. Дори отказаха да отида до работата и да си изработя пациентите, записани за деня. Та, дърпай, бутай, някак си се докара човекът до родовия канал и там като магаре на мост – ни напред, ни назад. Тогава единият от докторите изцепи: “Абе, светнете му една лампа на тоя, белким види светлина в края на тунела!” Изкараха го най-сетне, може пък лампата да помогна, и акушерката ми го показва с думите: “Виж какво хубаво бебе!” Моята реакция: “Я марш оттук!”

LioLio: Тъкмо съм родила и звъня на мъжа ми: “Честито, стана татко! Радвай се, че ти е за последно.”

Специализант
към родилка: Знам как се чувстваш мила

Ивон Теофилова: Бисерът от мойто първо раждане го изтърси един специализант. Държи ми ръката момчето и съчувствено ми нарежда: “Спокойно мила, знам, знам как се чувстваш”… Как да му реагираш на този?! Две години след това, като постъпих да раждам второто, ме познаха, още ме помнеха как съм му крещяла: “Я марш оттука, че ще ти избия зъбите, беее, ти ли знаеш как се чувствам!!!”

На път за болницата да си провериш пощенската кутия за сметки
Павлина Самоковлиева: Около 1 ч през нощта е и с мъжа ми сме решили, че е време да тръгваме (второ раждане и повече от час регулярни контракции). Слизайки по стълбите на входа, се спирам и проверявам пощенската кутия!?!? Да не би случайно някоя сметка да са ни пуснали по нощите!

Баща, присъствал на раждане:
Като започнат най-големите болки, не може да си много полезен

Въпреки че вече е прието, все още не много българи присъстват на раждането на децата им. Допитахме се до баща, решил да присъства на раждането на първото си дете в Англия. 34-годишният Георги И. от София споделя, че го е направил, защото обича жена си: “Считам за нормално да съм до нея в труден момент”. Пред “Труд” разказва, че е бил спокоен: “За мен да присъства таткото на раждането е най-нормалното нещо, та нали се ражда твоето дете. Лошото е, че когато започнат най-големите болки, таткото не може да е много полезен с нещо, освен да държи ръката на жена си.”

Не успял обаче да присъства на появата на второто му детенце. “При него ми се стори, че не е добра идея, тъй като това може да изнерви персонала и да им попречи да си свършат работата на спокойствие, а и ме дразни мисълта, че го комерсиализират и искат да се плаща допълнително. Изобщо тук в България не е прието да се присъства на раждането и смятам, че те приемат по-скоро като натрапник”, разказва Георги.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

    1. Това става за книга, да си я четат в родилните… На мен никак не ми беше смешно. Още повече, че смях за сметка на болката на друг е меко казано неморално. Ама мнооооого меко!!!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.