Чуждите инвестиции са твърде малко

Според предварителните оценки приходите от чуждестранни туристи през миналата година са нараснали с 24 млн. евро.

През 2019 г. текущата сметка отбелязва рекордно положително салдо

Очакванията са за ръст на приходите от туризъм

Вносът намаля с 1 млрд. евро, но данните може да бъдат коригирани

Българската народна банка публикува официално предварителните данни за платежния баланс до края на 2019 г. За съставянето на тези статистически данни, които отчитат трансакциите между местните лица и останалия свят, се използват множество източници на информация, както и се правят оценки. Информацията за всички статии в баланса не е налична по едно и също време и поради това подлежи на ревизии. Това са причините за наличието на отделна група в баланса, наречена „Грешки и пропуски”. Колкото е по-голяма е стойността є, толкова по-вероятно е данните в останалите групи да не са съвсем прецизни. Обобщен показател за случилото се през годината е промяната на валутните резерви - когато те нарастват потокът от чуждестранна валута към българската икономика надвишава този, който е изтекъл извън нея.

Текущата сметка на платежния баланс представя търговията със стоки и услуги, както и първичния и вторичния доход. През 2019 г. тя отбелязва рекордно положително салдо в размер на 5.9 млрд. евро, което е 9.7% от брутния вътрешен продукт. Салдото се повишава спрямо предходната година с 2.9 млрд. евро, като през 2018 г. е било в размер на 5.4% от БВП. За съпоставимост на данните за 2019 г. е използвана прогнозата на БНБ за номинален БВП в размер на 61 092 млн. евро.

След Глобалната криза в Европейския съюз се въведе процедурата по макроикономически дисбаланси. Един от показателите за наличието на такива е салдото по текущата сметка. При ситуация на дефицит средно за последните три години той не трябва да надхвърля 4% от БВП, докато при излишък той не трябва да е по-голям от 6% от БВП. Средната стойност на салдото по текущата сметка на България за последните три години е в размер на 6.2% от БВП и по този начин надхвърля горната граница от 6%. Следователно, ако се потвърдят тези данни, Европейската комисия може да реши да засили наблюдението на страната по отношение на дисбалансите и да направи допълнителен анализ на факторите за тази висока положителна стойност.

По принцип големият излишък по текущата сметка се свързва с повишаване на конкурентоспособността на икономиката, което обикновено се получава при подобрена бизнес среда, значителен обем инвестиции, относителна стабилност на цените, редки промени в нормативната уредба и понижаване на разходите за правене на бизнес. През последните години обаче не са проведени съществени реформи, които да допринесат за благоприятно развитие на тези фактори и затова подобна висока стойност на излишъка по текущата сметка е трудна за обяснение. Затова е възможно бъдещите ревизии на данните да покажат по-различна ситуация, когато е налична по-актуална и точна информация.

Търговията със стоки и услуги отбелязва рекордно положително салдо от 3.9 млрд. евро (6.4% от БВП), като пречупва тенденцията към влошаване спрямо предходните години - съответно 4.4% от БВП за 2017 г. и 3% от БВП за 2018 г. Нарастването на износа на стоки и услуги на годишна база е 1.2 млрд. евро, което е по-бавно от промените през 2018 г. (увеличение с 1.7 млрд. евро) и 2017 г. (увеличение с 4.1 млрд. евро).

Основният фактор за повишеното салдо е спадът във вноса на стоки и услуги с близо 1 млрд. евро спрямо предходната година, като толкова значително намаление не се е наблюдавало от 2009 г., когато се разрази Глобалната криза. Като цяло за периода от 2010 г. до 2019 г. намаление на вноса е имало само през 2015 г., но то е незначително в размер на 50 млн. евро. През останалите години се наблюдава едновременно повишение както на износа, така и на вноса. За българската икономика е характерно, че износът има значителен вносен компонент - т. е. производството на стоки за износ изисква да се внесат суровини, материали и т. н., за да се осъществи това производство. За сравнение вносът през 2018 г. се повишава с 2.3 млрд. евро, а през 2017 г. нараства с 4.2 млрд. евро.

Такова намаление на вноса изглежда трудно съвместимо с развитието и на други макроикономически величини. Например, според експресните оценки на Националния статистически институт, които се използват за предварителните данни за БВП за 2019 г., съвкупното потребление се увеличава с 3/2 млрд. евро. Следователно се наблюдава едновременно значително нарастване на потреблението, увеличение на износа и спад във вноса, което не е характерно за българската икономика и създава очаквания за корекция в данните при следващи публикации от страна на НСИ и БНБ, най-вероятно в посока повишаване на вноса.

Туризмът представлява основен елемент от износа на услуги. Предварителните данни за туризма обаче се базират на оценка. Според тях приходите от туристи, посетили България през 2019 г., са 6.3% от БВП и при 6.8% от БВП през 2018 г. Все пак промяната спрямо предходната година е положителна в размер на 24 млн. евро въпреки оценките за по-слаб летен сезон поради фалити на някои туроператори и пренасочване на част от потоците към дестинации с по-добро съотношение между цената и качеството на услугите.

Първичният доход, който отчита заплащането за използването факторите за производство между различните икономики, също допринася за повишаване на салдото по текущата сметка. От дефицит в размер на 650 млн. евро през 2018 г. се достига до излишък от 15 млн. евро, през 2019 г. Основната причина за това е намалението на изплатените доходи от преки чуждестранни инвестиции с 600 млн. евро към собствениците им в чужбина - от 1.4 млрд. евро през 2018 г. до 0.8 млрд. евро през 2019 г. в резултат най-вече от политиката на ниски лихви.

Вторичният доход нараства с 50 млн. евро на годишна база. В тази група попадат паричните преводи от работещите в чужбина към техните семейства и близки. Оценката за размера им през 2019 г. е 1.2 млрд. евро, което е с около 21 млн. евро повече от 2018 г. Другият основен компонент на тази статия са приходите от еврофондове с краткосрочен характер, които се запазват непроменени през 2019 г. и са в размер на 1.4 млрд. евро, което е очаквано развитие.

Втората основна група трансакции формира капиталовата сметка. Салдото по нея през 2019 г. е в размер на 954 млн. евро (1.6% от БВП) и се подобрява с 352 млн. евро спрямо предходната година. Една от статиите на капиталовата сметка дава представа за приходите по по-дългосрочни проекти, свързани с европейските фондове, които през 2019 г. достигат 723 млн. евро (1.2% от БВП) и се увеличават с 220 млн. евро спрямо 2018 г. Въпреки това обаче се наблюдава по-бавно от очакваното усвояване на средствата предвид приближаващото изтичане на програмния период.

Третата основна група е финансовата сметка, чието развитие дава негативни сигнали. През 2019 г. от българската икономика са изтекли инвестиции в размер на 4.1 млрд. евро (6.7% от БВП), т. е. с 2.2 млрд. евро повече, отколкото през 2018 г. С най-голяма промяна в тази група са т. нар. други инвестиции, като изтичането им се повишава приблизително с 2.2 млрд. евро - от 0.7 млрд. евро през 2018 г. до 2.9 млрд. евро през 2019 г. Кредитите, отпуснати към чужбина, нарастват с 1 млрд. евро, докато получените от чужбина заеми намаляват с 330 млн. евро.

Преките чуждестранни инвестиции в България през 2019 г. са приблизително 630 млн. евро (едва 1% от БВП) спрямо 537 млн. евро през 2018 г. (също около 1% от БВП). Нито относителният им дял в БВП, нито нарастването им могат да окажат съществено въздействие върху икономическия растеж. През 2019 г. преобладават дълговите инструменти в размер на 947 млн. евро, докато дяловият капитал намалява с 400 млн. лв., което не може да се разглежда като показател за подобряване на структурата им. Ниските ПЧИ в страната подсказват за проблеми в бизнес средата, които изискват реформи и намаляване на регулаторната тежест. Инвестициите, които участват в БВП, намаляват в номинално изражение по предварителни данни, което се явява проблем пред дългосрочния потенциал на икономическия растеж.

Отрицателно салдо в размер на 3.3 млрд. евро по „Грешки и пропуски” е показател за недостатъчно доброто качество на обявените данни. При следващите ревизии голяма част от тази сума трябва да се разпредели по останалите статии и може да доведе до много сериозна промяна в тях, като силно засегнат вероятно ще е вносът. Ако се направи съпоставка през 2019 г. със стойностите им в предходните години при първоначалното обявяване на данните, се забелязва, че грешките са били значително по-малки. През 2019 г. обявените грешки и пропуски за 2018 г. са в размер на -987 млн. евро, за 2017 г. първоначално са обявени в размер на -123 млн. евро, за 2016 г. 222 млн. евро, а за 2015 г. 798 млн. евро.

Валутните резерви през 2019 г. намаляват с 560 млн. евро, което означава, че повече финансови средства са напуснали страната, отколкото са влезли в нея. За съпоставка, през 2018 г. валутните резерви се увеличават с 1.4 млрд. евро.

Като цяло развитието по текущата сметка на платежния баланс може да се оцени като положително, тъй като излишъкът по нея нараства през последните години и се регистрира повишаване на износа на стоки и услуги. Опасения поражда обаче състоянието на финансовата сметка. Преките чуждестранни инвестиции са незначителни и е необходимо да се направят реформи за привличането им. Потоците от инвестиции са изключително важни за всяка икономика и въпреки увеличаването на кредитния рейтинг на българската държава изглежда, че доверието към нейната икономика не се повишава. Голямата стойност на грешките и пропуските предполага бъдещи ревизии на данните както за платежния баланс, така и вероятно за брутния вътрешен продукт, които вероятно ще се отразят и върху изводите от този анализ.

Коментари

Задължително поле