През 2017 г. „екологът” баламосал държавните институции да не приемат превантивните мерки, не били „природозащитни”

Смъртоносният брак на африканската чума с българското прасе е станал възможен със свидетелската благословия на „еколога” Тома Белев и бившия земеделски министър Румен Порожанов, показа разследване на „Труд”.

Навлизането на заразата можело да бъде ограничено и дори спряно, но натискът на „екологичните” организации и лично на Белев, бездействието на Порожанов, както и това на вицепремиера Томислав Дончев, довели до сегашната бедствена ситуация. Това съобщиха пред вестника депутати от Комисията по земеделие в Народното събрание.

На 14 септември 2017 г. комисията заседава, за да разгледа внесените от „Обединени патриоти” промени в Закона за лова и опазването на дивеча.

Основната корекция е в член 54. Идеята е той да се измени така, че за 1 г. да се дадат правомощия на тогавашния земеделски министър Румен Порожанов „да променя сроковете за ловуване, регулиращи числеността на дивечовите запаси”. Целта е при риск от зараза, министърът да издава заповед за намаляване на популацията на дивите прасета, които са основен преносител на африканската чума, тогава настъпваща от Румъния към българската граница.

„В комисията се появи Тома Белев - от ГЕРБ го бяха поканили като експерт. Той започна да обяснява как тези мерки ще доведат до унищожаване на природата. Неясно защо пред колегите от ГЕРБ надделя неговото мнение и по-късно в пленарна зала това си пролича”, разказаха депутати, присъствали на заседанието. Те добавиха, че сега Белев трябва да бъде попитан как точно е опазена природата, след като ще се избият стотици хиляди домашни и диви прасета.

От стенограмата на заседанието се вижда, че категорично в подкрепа на промените са от Обединени патриоти и БСП. Колегите им от ДПС също са „за”, но под условие, докато от „Воля” са твърдо против. Като гости там са нелегитимният председател на Асоциацията на парковете в България Тома Белев и Николай Петков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) - и двете организации членуват в коалицията „За да остане природа в България”.

„Няма лимити и граници в самото определение, поради което Ви предлагаме да преосмислите дали има необходимост точно за нуждите на борбата с африканската чума по свинете да се прави тази промяна, и то в този є вид, с тези формулировки”, казва Белев. А Петков от БДЗП обяснява, че промяната можела да се отрази на лова на птиците и да застраши тяхната популация.

Аргументите „за” са на вносителите от „Обедини патриоти”.

„Това е проблем и ще унищожи не само дивите свине на територията на Република България, но и питомните и ще доведе до сериозна криза”, заявява Александър Сабанов от ОП. Той добавя, че според данните от Румъния огнищата на африканската чума се придвижват към река Дунав с 15-20 км на месец.

„Нека не правим грешки, както направихме с птиците. Птичият грип тази година през февруари (2017 - б.а.) си го направихме сами, защото нямаше превантивни дейности”, казва Сабанов. Той припомня, че птичият грип е дошъл от Унгария чрез внос, като не са спазени санитарните изисквания и сега птицевъдите няма да могат да развиват бизнес.

Заместник-министърът на земеделието Атанас Добрев подкрепя идеята.

„Рано или късно според експертите тази чума ще стигне нашите граници. В момента се събира генен материал от най-добрите ни стада, който ще се замрази, защото като дойде чумата на територията на България, не дай си Боже, това ще унищожи целия питомен бранш свиневъдство, който по изчисления е за над 2,5 млрд. лв. Това означава, че България няма да има нито едно животно и не знаем кой после ще подпомага финансово бранша.”, предупреждава Добрев.

Депутатката от „Воля” Кръстина Таскова заявява, че е „против”.

„Трябва да направим извънредна комисия и да преценим точно кога и какви ще бъдат сроковете за този ловен сезон, ако толкова са застрашени свинете”, казва Таскова.

В крайна сметка Комисията по земеделие приема промените, но впоследствие в парламента те са отхвърлени - според депутати от комисията, причината е натискът на „зелените”.

„Преди 2 г. „еколозите” и някои членове на нашата комисия постъпиха безхаберно. Те не искаха да повярват, че само това е начинът да ограничим африканската чума. Така в зала този член отпадна”, заяви вчера пред „Труд” депутатът от БСП и член на комисията Йордан Младенов.

Той припомни, че през 2018 г., когато африканската чума вече е на границата, все пак поправката е била приета, но вече е било късно (виж карето).

Младенов каза още, че въпреки рисковата ситуация Централният епизоотичен съвет, ръководен от вицепремиера Томислав Дончев не е провел заседание по проблема. Такова бе свикано едва миналия понеделник - 29 юли 2019.

А дори след одобряване на законовите корекции, тогавашният министър на земеделието Румен Порожанов не се е възползва от новите си правомощия да издаде заповед за ограничване на популацията на дивите прасета. Това отново е заради натиск от „екологичните” организации, според които промяната ще позволи поголовно избиване на дивеча - нещо, което не е вярно. Вместо това от МЗХГ правят ограда по границата с Румъния, която да спирала дивите прасета от северната ни съседка.

През 2018 г. за ролята на „зелените” обяснява и депутатът от ОП Александър Сабанов: „Този закон миналата година го предлагахме да влезе. Тогава под давление и разяснение на Тома Белев част от колегите от ГЕРБ се отказаха и не ни подкрепиха на първо четене”.

Пред „Труд” вчера Сабанов бе категоричен, че са допуснати много грешки в превенцията срещу африканската чума (виж карето).

А докато заразата се разпространява в цялата страна, „еколозите” вече критикуват държавата, че не е взела мерки. Сега прокуратурата е на ход - тя трябва да се поинтересува каква е ролята на „природозащитниците” за бедствието.

Депутатът от ОП Александър Сабанов пред „Труд”: Допуснати са грешки

Много грешна беше мярката на Румен Порожанов по поречието на Дунав да се обособи 10-километрова буферна зона със забрана за отстрел на диви свине. Сега се вижда, че точно в този район заразата се разпространява най-много.

Логиката на Порожанов беше, че ако с лов се гонят прасетата и сред тях има заразени, те ще тръгнат по цялото поречие. Относно изградената ограда - аз съм от Силистра. Местните ловни дружинки са ми казвали, че по нея не са виждали следи от преминаване на прасета, така че вероятно е имало някакъв ефект, но недостатъчен.

Народният представител от БСП Йордан Младенов пред „Труд”: Беше повлияно на МЗХГ

Законовите промени бяха одобрени с голямо закъснение през 2018 г. Беше изпуснато времето, когато можеше да има по-добра организация и координиация между МЗХГ и ловците. Позицията на „еколозите” повлия на МЗХГ. „Зелените” си помислиха, че едва ли не искаме да избием целия дивеч. Оградата също не беше много ефективна, трябваше да има по-сериозни съоръжения и контрол.

Съмнения за вируса и в Южна България

Появиха се съмнения за първи случай на африканска чума в Пловдивска област. Взети са предварителни лабораторни проби на място от две диви прасета, отстреляни на 40 километра от Пловдив, които показват наличието на африканската чума по свинете. От Агенцията по храните коментираха за „Труд”, че пробите от Националната Референтна Лаборатория ще излязат днес.

Областната епизоотична комисия в Пловдив заседава вчера след информацията за случая и се очаква да дадат допълнителна информация за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на опасността от африканска чума по свинете в района.

Във Видин: Ромска махала под обсада заради заразата

Ромският квартал във Видин „Нов път” от вчера прилича на пропускателен пункт на Берлинската стена.

Полицаи проверяват денонощно колите на входа и изхода на махалата. Въведени са драконовски мерки за проверки заради африканската чума по свинете, открита в квартала. Колите минават през сламена полоса с дезинфекцираща течност, която се опреснява през 2 часа от пожарникарски екипи, защото веществото се изпарява от жегата.

Хората в колите се проверяват по адресна регистрация дали са жители на махалата. Вътре се извършва евтаназия на прасетата, тъй като ден преди това бяха открити случаи на чума в две, отглеждани в домашни условия.

„Животните се умъртвяват чрез спринцовки, а след това ще бъдат загробени. По наши сведения става дума за между 50 и 100 прасета, тепърва ще установяваме точната цифра”, обясни пред „Труд” шефът на Областната дирекция по безопасност на храните Адриян Данков.

По думите му от вторник започва да се извършва проверка в 10 километровата зона, където има 15 населени места, която включва взимането на кръвни проби от животните. „Към 30 юли нямаме сведения за заразени животни”, уточни още Данков.

В опасна близост до ромската махала Нов път се намира свинефермата на Димитър Неков с 3 900 прасета. Той е задължен на всеки 7 дни да представя проби от животните, обясниха от БАБХ. Самият Неков вчера отсъстваше от фермата и не беше открит за коментар.