Боил Банов, министър на културата, пред „Труд“: Над 25 000 паметници на културата чакат статут

Снимка: Цветан Томчев/ Архив

Ще има ли повече пари за култура, ще спре ли разрухата на културното ни наследство и защо над 25 000 паметници на културата чакат статут от 70-те години. На тези въпроси отговаря министърът на културата Боил Банов. Той разкрива и амбициите си да помогне на творците от всички гилдии. Казва и, че няма да води премиера на театър.

- Министър Банов, каква е причината да търсите намесата на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС), нали имаме институт?

- Идеята е институтът за паметници на културата (НИНКН) да започне да ползва международно признати структури, работещи с ЮНЕСКО. Ще дам пример - Международния съвет за музеите (ИКОМ), Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС). Възнамеряваме да ползваме и наши структури в университетите, където има сериозен капацитет от преподаватели и студенти.

- Не е ли достатъчен ресурсът на института за паметници на културата?

- Има огромен обем от паметници на културата - архитектурни обекти, които имат предварителен статут. Т.е. някой ги е декларирал, Институтът е дал предварителен статут, но този статут сам по себе си е нищо. Той дава някаква охранителна зона, но не дава възможностите на нормалния статут за кандидатстване по програми, за намиране на средства за реконструкция, консервация и реставрация. И това е един от големите проблеми в нашата страна. Защо не е правено още при социализма, аз не мога да си обясня. Тогава е имало капацитет – институтът е бил огромен, имало е пари… Огромната част от тези обекти стоят още от 70-те години.

- Колко обекта чакат статут?

- Над 25 000 са с предварителен статут. Разбирате, че няма гаранция, че един такъв обект, деклариран през 70-те години, и до днес притежава някакви качества. На голяма част от въпросните обекти пък е даден по-нисък статут от заслужавания. Това е едно от големите затруднения в работата на Института за паметници на културата и съответно в нашата работа. Щом при социализма институтът не е успял да свърши работата, когато в него са работили петорно и шесторно повече хора, сега задачата е още по-нерешима.

- Колко човека работят сега в Института?

- 36. Има незаети бройки, но кандидати няма, защото заплащането не е добро. Механизмът за даване на статут е следният: Отива една група, прави заснемане и анализ на исторически и всякакви факти, преценява кое прави съответният обект уникален. Попълва се специален фиш. След това се попълва втори фиш. Цялата документация минава през съвет на Института за паметниците на културата и след това се прехвърля във върховния орган - Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности – СЕСОНКЦ. Работата по събиране на първичната информация, както и попълването на фишовете, би могла да се върши от университети и световни организации. Тогава в Института ще трябва само да прецизират събраната информация и да кажат своята решаваща експертна оценка.

- След като от 70-те години се изяснява статутът на толкова много обекти каква е гаранцията, че голяма част от тях вече не са разрушени и на тяхно място се издигат модерни сгради?

- Аз съм роден през 1971 г. В министерството съм от 10 месеца и разработвам механизъм да се случат нещата в едно обозримо бъдеще. Аз съм амбициозен човек и искам в рамките на година и половина – две този въпрос да съм го приключил. И ще го приключа. Това е положението. Който от 1970 г. не е свършил работа, да мисли защо нищо не е направил.

- Знае ли се колко от паметниците на културата се рушат?

- Ние ги виждаме. Виждаме такива паметници из цялата страна. Не са малко. Огромната част от тези рушащи се паметници на културата са частни. Общините и държавата намират начин да поддържат своите паметници на културата. За мен е важно първо да се реши въпросът със статута на паметниците на културата и да се спазват всички изисквания. Като сме решили проблема със статута и като сме оказали малко помощ на собствениците, ако не поддържат сградите, тогава по един по-простичък механизъм да влиза държавата, общината и да прави ремонтите. Собствениците, ако имат пари, ще платят, ако нямат – тогава губят имота.

- Необходими ли са законодателни промени, които да позволят по-бързото влизане на държавата и общините във владение на сгради, които са паметници на културата, но не се поддържат от собствениците им?

- Да, необходими са малки промени, защото в момента процедурите са доста тромави. В момента се изисква да се намерят всички собственици, а те често са по 15-16 човека. Нарочно крият някой, все го няма. Връчват се наказателни постановления, те започват да ги бламират с тезата, че въпросният липсващ собственик не е запознат, защото не е открит и постановленията падат. Трябва два пъти да си връчил постановления и те да са влезли в сила, за да се премине към процедура – общината или държавата влизат, правят ремонти и ипотекират за сметка на собственика. Процедурата така е направена, че всеки би могъл да се покрие. В Европа има примери на далеч по-точно разписани законодателни правила.

- В сряда заедно с председателя на комисията по култура в НС се срещнахте с творческите съюзи, които за пореден път поставиха въпроса за недостига на средства. Какви са амбициите ви, колко могат да се увеличат парите за култура?

- И на срещите, които правихме с европейските министри на културата и с министрите от Азия, ние поставихме въпроса на комисаря Тибор Наврачич. Културата като цяло и в Европа, и в света е недофинансирана. В отделни случаи е надценена, за да потуши конфликти, да сближи хората, но винаги е силно подценена по отношение на финансиране и на важността за достъп до култура. За съжаление в целия свят има един феномен – понеже образованието е задължително, в тази сфера се изсипва огромен ресурс. Културата е неразделна част от образованието, но понеже няма задължителен характер, там се минава с по-малко средства. Опитваме се и на европейско ниво да променяме това мислене. Колко успяваме е друг въпрос, но поне успяхме да променим говоренето по темата.

- Вежди Рашидов остави няколко нови галерии, Ларгото… Какви са вашите амбиции, какво ще оставите след министерския си мандат?

- Е, и аз искам да оставя галерии… Надявам се да оставя и ремонтирани сгради, свързани с културата. Надявам се да оставя оправена и работеща система в областта на културното наследство. Надявам се да оставя ясна и необратима тенденция за финансиране и чрез държавата на проекти във всички изкуства. Трябва да има среда за подпомагане на всички качествени и талантливи творци.

- Когато дойде министър от средите на художниците, на него разчитат именно тези творци. Когато министърът е режисьор, на него се уповават колегите му в театрите и киното. Какво ще направите за вашите колегите си?

- Не деля творците. Усилията ни са за всички. Стремим се да създадем реда и да осигурим по-добро финансиране и по-добро разпределение на финансирането. Стремим се да подтикваме хората да мислят, да правят проекти, да фантазират, да работят с перспектива и да създаваме среда, в която да знаят, че могат да получат подкрепа. Не деля изкуствата по никакъв начин. Преди интервюто имах среща с една голяма група кинодейци. Следващата седмица ще се видим отново. Работим много активно. Не приоритизирам нито една гилдия.

- С какво във сферата на културата ще изненадаме чиновниците от Брюксел по време на европредседателството?

- Те са видели не малко по отношение на културни събития. Със сигурност ги изненадваме с много сериозно лице и в съвременните изкуства, а не само с културно-историческо наследство. Със сигурност ги изненадваме с много млади таланти. Ползваме много наши таланти от училищата и вузовете по изкуство и култура. Това прави силно впечатление на делегатите. Като им разказваме, че имаме профилирани средни училища в областта на изкуството и културата, за тях това е много ново и различно. Впечатлява ги грижата ни за талантите още от детските години.

- В този смисъл не са ли ви странни билбордовете с баби в носии и баници, които рекламират българското европредседателство? Такава ли трябваше да е визията?

- Не мога да коментирам билбордове. Някой е проявил фантазия. Вероятно някой ще ги хареса, друг няма да ги хареса. Не ме занимава тази тема.

- А защо имаше толкова критики към проектите за европредседателството, които бяха класирани от министерството на културата? Основателни ли бяха те?

- Вероятно има много основание в критиките, но условията бяха твърде специфични. Подадени бяха огромен брой проекти, нямаше финансиране за толкова проекти. Трябваше да се избира един от десет проекта. Сама разбирате, че това е една заложена бомба. Хората не си даваха и сметка какви проекти се търсят. Едно от условията бе да се широкодостъпни, да не са част от това, което се случва, за да могат и гражданите, минавайки по улици, паркове и площади да виждат неща, които иначе не биха видели. Задължението в проектите беше и да няма продажба на билети, което ги прави много широки като комуникация и ги отваря много като естетика. Имаше прекрасни проекти, които бяха на много високо естетическо ниво, но в рамките на тази програма не можеха да свършат работа. Защото един приказен концерт за 200 души някъде не може да изпълни желаната функция – да го чуят много хора, да усетят нещо различно. Имаме достатъчно програми, по които тези интересни и смислени предложения могат да се реализират.

- Научиха ли се творците да пишат проекти, с които да усвояват евросредства и осъзнаха ли, че това е един сериозен ресурс за осъществяване на идеите им?

- Не всички са го осъзнали. Това е един от проблемите. Аз непрекъснато говоря за това и ги подтиквам. Вярно е, че трябва да има много фантазия, но тази фантазия трябва да се облича в реални проектни предложения, които са икономически обосновани. И това е пътят по който се движат нещата в цяла Европа. Тук все още твърде малко хора вярват, че като се занимаят с това нещо, ще бъдат оценени. Много хора пък се сърдят като не бъдат оценени. Аз съм вкарал целия ресурс, който е предвиден в рамките на бюджета за проектна дейност. Не съм отделил нито лев за друго. Имаме допълнителни средства от държавата за археология, консервация и реставрация, теренни проучвания…

- Археолозите май се ориентираха най-бързо…

- Археолозите са свикнали да работят по този начин. Всяка година на конкурс, показва обекта, казва на какво основание влиза в него, казва какви са очакваните резултати, бюджетира, отива да работи. Като свърши археологическото лято се отчита. С археолозите се работи много лесно. Те не идват просто с една идея – ще разкопая тук, защото може да излезе нещо. Те се базират на анализ, говорят за очаквани резултати.

- Кога актьорите в България ще започнат да получават по-високи заплати от тези на чистачките?

- Въпросът не е коректен. Идете в Националната опера и питайте какви са заплатите. Ще се изненадате. Отидете във филхармонията. Има сериозно повишение на заплатите в много от институтите, не само в София.

- А ако отида в един театър в областен град?

- Нещата са много различни. Има театри, които са с високи нива на заплащане, със сериозно допълнително материално стимулиране. Има други театри, които изпитват затруднения. Но далеч не могат да бъдат поставяни всички под общ знаменател.

- От какво зависят заплатите?

- От много фактори. Зависят от мениджъра, от пространството, в което се намира даден театър. Например в Смолян е построен по времето на Живков един огромен театър, който през зимата по никакъв начин не може да бъде отоплен, нито да бъде поддържан. И как да съществува трупа? В Смолян говорим за обективни обстоятелства. Има обаче места, където проблемите се дължат на мениджърски грешки. Казва някой: „Аз искам да играя стационарно“. Хубаво е, че искаш да играеш стационарно ,ама трябва да се интересуваш и от приходите за театъра.

- Заведохте ли вече премиера Бойко Борисов на театър?

- Не, няма и да го водя.

 

Нашият гост

Боил Банов е министър на културата от м. май 2017 г. Завършил е „Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Следвал е и „Култорология” в СУ „Св. Климент Охридски”. 15 години е бил директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов” – Хасково. Зам.-министър в служебното правителство на Георги Близнашки, както и на Вежди Рашидов. Запален шахматист, участва и в турнири. Преди дни той представи идеята си част от дейностите по определяне дадена сграда дали е паметник на културата да се извършват от големи международни организации, като например Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС).

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта