Балет "Арабеск" навършва половин век

Преди точно половин век във времена на права вяра в работническата класа и приципите на Марксизма и Ленинизма, се създава една от най-съвременните и "западни" трупи за експериментален танц - балет "Арабеск". Днес трупата продължава да е еталон и авторитет в своята област. В репертоара си има над 100 постановки. След реформа през 2010 г. вече не е самостоятелен балет, а е под шапката на Музикалния театър. От 2000 г. директор на трупата е хореографът Боряна Сечанова. "Труд" има някои въпроси към нея, включително и по отношение на това как ще бъде отбелязана кръглата годишнина.

- Г-жо Сечанова, как ще отбележите 50-ата годишнина от създаването на "Арабеск"?

- Нашата идея е да направим не юбилеен спектакъл, а цял юбилеен сезон. Всеки месец ще имаме поне по едно събитие, свързано с годишнината на Арабеск.

Откриваме сезона на 30 септември и 6 октомври с премиерния спектакъл "Ромео и Жулиета".

Октомври ще направим вечер, посветена на Маргарита Арнаудова, жената, която от балетно студио превърна "Арабеск" в балетен театър. Тя е дългогодишен директор, цели 20 години е лице на "Арабеск". В тази вечер ще има филм за нея, ще възстановим спектаклите "Нестинарка" и "Болеро".

Ноември е Месец на младежите - вечер, в която ще покажем наградените неща от конкурса за хореография върху българска музика на името на Маргарита Арнаудова. Този конкурс се порвежда на четири години.

Декември сме го нарекли Месец на класическите постановки. Ще покажем "Вива ла класика", "Кармина Бурана" и "Лешникотрошачката".

Януари е Месецът на Мила Искренова - ще възстановим нейни спектакли ("Тъй рече Заратустра", фрагменти от "Дневникът на Дракула") и най-новата й премиера - "Сидхарта". Този спектакъл ще го изиграем и през януари, а след това ще направим едно турне с него в Пловдив, Стара Загора и Бургас.

Март месец ще бъде мой. Може би ще покажем отново "Пандора".

За април водим преговори да дойде един невероятен испански хореограф - Начо Дуато. Ние го поканихме за един определен спектакъл и той се съгласи. Оказа се обаче, че този спектакъл е много скъп и не можем да си го позволим. Сега ще започнем преговори, за да видим за какво ни стигат средствата.

- В какъв смисъл "скъп"?

- Всичко е скъпо - авторски права, костюми, декори. Цените са нормални. Просто заплащанията в България не са съизмерими спрямо европейските.

Май месец ще има българска програма. Ще повторим "Нестинарка", защото пък имаме двоен празник - и 110-годишнината на композитора Марин Големинов. Ще включим емблематични български произведения, като например "Герман" с хореограф Антония Докева. Този спектакъл е като визитка за България. Ще изпълним и една миниатюра, която аз съм правила по народна музика - "Лудо вино".

А юни месец искаме да направим една специална вечер, която сме нарекли "Среща на поколенията". И с това ще завършим сезона.

- Каква е идеята на тази "Среща на поколенията"?

- Смятаме да ги съберем на сцената. Тоест ще направим нещо специално, в което ще танцуват и легендите на "Арабеск". През трупата са минали изключително известни имена, като почнем от създателите Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Румяна Маркова, Антония Докева, Георги Михов - много хора има, които наистина са били емблеми. Днес са живи и здрави, възрастни са за балет, но са в една прекрасна възраст между 60 и 70 г. и изглеждат чудесно.

- По какъв начин се субсидира в момента балет "Арабеск"?

- От 2010 г. "Арабеск" не е самостоятелна балетна трупа, а е част от Държавен музикален балетен център, тоест ние сме заедно с Националната оперета. Субсидира се като всички театри - определена сума на продаден билет.

- Въпросът ми е с Музикалния театър делите ли някакви приходи и разходи, как точно действа тази финансова шапка?

- Общо взето ние не можем да се сравняваме с един оперетен спектакъл по приходи, защото оперетата е много популярно изкуство. Но пък от друга страна, ние сме по-малко на брой. Ако в един оперетен спектакъл участват 80 артисти, с оркестър, хор, балет, солисти, то ние сме 20. Така че има някакво равновесие.

- Имате ли перо за нови спектакли?

- По принцип от доста време за нови спектакли се кандидатства с проект в различни сесии на министерството, на столична община. Общо взето през последните години не сме имали възможност от резервите на театъра да направим нов спектакъл. Последният спектакъл, за който наистина имахме финансовата свобода, беше "Пандора", но тогава получихме много солидна сума от един холандски фонд.

- Тоест, всичко, което правите, е по проекти?

- Да, всичко. И "Ромео и Жулиета" е по проект - 50 на 50 средствата идват от Столична община и Министерството на културата.

- Премиерата в Музикалния театър е на 30 септември, но спектакълът вече е игран извън София. Имаше ли успех?

- Да, направихме две предпремиери - в Пловдив и на Аполония. Видяхме реакциите на публиката. Много е странно, защото един и същи спектакъл го играхме на две коренно различни места. В Пловдив в Античния театър има такова невероятно разстояние между публика и сцена, докато в Созопол зрителите са съвсем близо. И на двете места изглеждаше прекрасно, и на двете места публиката хлипаше в един момент, защото се получи много емоционален спектакъл.

В Пловдив беше по-скоро като съвместна продукция с Пловдивската опера, защото те изсвириха партитурата на живо.

- В Музикалния театър не може ли да се направи "Ромео и Жулиета" с жива музика?

- Пак казвам - това е скъпо.

- Музикалният театър има оркестър, те не може ли да го изсвирят?

- Не може. Техният репертоар е много различен, все пак разликата между Прокофиев и оперета е много голяма. Така, както примерно един класически танцьор трудно може да изиграе модерна хореография и обратно. Нашият състав, който не поддържа палцова техника, въпреки че са брилянтни изпълнители, не могат да се качат на палци в момента. Всичко е въпрос на специфика.

- Какво ще кажете за новото поколение танцьори в "Арабеск"?

- Много често ми задават въпроса защо съм избрала "Ромео и Жулиета" за откриване на юбилейния сезон. Аз казвам, че не съм го избирала специално заради откриването, а съм го избрала заради тези прекрасни младежи, които в момента са част от балет "Арабеск". И защото имам Жулиета и имам Ромео.

- Кои са те?

- Виктория Петрова и Филип Миланов. Това бяха артистите, които ме вдъхновиха. Разбира се и всички останали - всеки от тях намери своето уникално място. Меркуцио - блестящият Васил Дипчиков, дойката - Даниела Иванова, примабалерината на Арабеск, падре Лоренцо - звездата на "Арабеск" Асен Наков, вече от другото поколение, Ангелина Гаврилова - майката, Тибалт - Ервин Есен, едно чудесно момче, което дойде от Кърджали преди 3-4 години. Тези хора са двигателите на този спектакъл. Разбира се, и невероятната музика на Сергей Прокофиев. Искам да отбележа и сценографията на Иван Токаджиев. Нещо, което даде атмосфера на спектакъла.

- Кой е автор на костюмите?

- Костюмите са на Николина Костова-Богданова. С нея сме работили в "Кармен". В кармен самата идея беше да е като ревю, и тя си беше в стихията. А тук костюмът е минималистичен, но мисля че се получи много феерично. Един истински класически спектакъл.

С това отговарям на въпроса ви за младежите. Те са двигателите на танцовото изкуство. Колкото и да звучи парадоксално, наистина най-младото поколение е това, което вдъхновява нас, хореографите. Повечето от артистите в "Арабеск" вече не са с традиционното класическо образование. Имам прекрасни артисти, които са завършили "Танцов театър" в НАТФИЗ, други са от новата специалност в балетното училище - "Съвременен танц", имам дори хора, които са танцували различни неща. За две години общо взето ние ги подготвяме да влязат в концепцията и визията на "Арабеск".

- Това не ги ли прави много разностилни?

- Прави ги, точно това е хубавото. "Арабеск" не е ансамбъл. "Арабеск" е сбор от индивидуалности.

- Планирате ли да възстановите наследството на Маргарита Арнаудова? Има ли някакви пречки пред това?

- Ние не желаем да възстановяваме цялото й наследство. Има спектакли, които са били емблеми за своето време. Такъв спектакъл е "Пролетно тайнство". Той е заснет невероятно добре от Националната телевизия. За щастие в архива има заснет първия спектакъл на "Арабеск" от 1968 г. "Франческа да Римини" (създаден специално за "Арабеск" от румънския хореограф Василе Марку, музика П. И. Чайковски - бел. ред.) Изобщо много от спектаклите на "Арабеск" са заснети. Сред тях е и последният спектакъл на Маргарита Арнаудова, игран в Народния театър - "Корен дълбоко в небето". Заснет е уникално, прекрасно е заснет! Така че, наистина, те не са загубени.

- Смятате ли да организирате някакви прожекции на тези шедьоври?

- Имахме преговори, които не довършихме, поради смяна на ръководството в телевизията, но се надявам че новото ръководство няма да ни откажат да продължим преговорите. Бяхме в архива на БНТ и изгледахме записите - наистина има уникални неща. Нашето желание беше всеки месец да се показва по един стар спектакъл.

Така че няма нужда да възстановяваме цялото наследство на "Арабеск", защото го има като фонд.

- През 2007 г. казвате следното в едно интервю: "До 5 години "Арабеск" няма да го има". Десет години по-късно как ще коментирате?

- А, да! Е, няма го "Арабеск". Това се случи още 2010-а, между другото. Ако го помислим така. Общо взето разликата между това да бъдеш самостоятелен балетен театър и да си част от една институция е голяма. Много трудно се борим за да остане името ни. Разбира се това зависи до голяма степен и от ръководството на Държавен музикален театър. Ние сме, как да го кажа... все едно някой да ти дойде на гости в къщата и да си остане там. Едва през последната година вече започваме да се усещаме като част от тази къща. Особено първите години беше страшно, защото те искаха нашата трупа да влезе в техни спектакли. Което е абсурдно! Ние сме друга естетика, не сме оперетен театър. Много сложно беше, много.

Арабеск беше единственият независим балетен театър. И бяхме толкова горди от този факт. Дори съставът на Националната опера не е независим. Сега и ние не сме.

- Все още ли искате да се отделите?

- Разбира се, няма нищо по-хубаво от това да можеш да правиш собствената си политика, а не да се съобразяваш. Аргументът, че нямаме сграда и няма къде да представяме своите спектакли, може да бъде оборен. За съжаление в България в момента всички състави обслужваме сградите си. Не се мисли за трупата като за мобилна трупа. А ние можем навсякъде да играем. Можем да пътуваме, защото сме малка трупа. Да, наистина трябва да направим премиерата някъде и плащането на наем за сцената изисква допълнително финансиране. Но не е невъзможно.

Трудно е у нас. Няма условия за професионално израстване на музиканти, танцьори. Обучението започва от най-ранна възраст - 10 г., а в момента като че ли танцът е повече като хоби. Много малко хора му отдават живота си. Той нито е добре платен, чергарска професия е.

- Как би могло да се подобри положението на танцьорите?

- Трябва да има политики в тази посока. Талантливите млади хора по някакъв начин да се подпомагат. Иначе всичко, което е много талантливо, изтича. И затова имаме танцьори в много от големите трупи по света.

- Какви са причините за това изтичане?

- Имаш 10-15 години на сцената и искаш да видиш различни хореографи, различни страни - това е добрата причина. А другата причина е, че тези хора не можем да ги задържим в България с доходите, които им предлагаме.

- Колко е заплатата на един танцьор?

- Минималната е колкото минималната заплата, тоест 460, а максималната - 700 лв.

- В София трудно може да се издържаш с тези пари.

- Затова казвам, че трудно може да се каже, че професионално се занимават. Те всички работят и на второ място - преподават, имат школи. Човек трябва да живее някак. Не че в чужбина живеят по-лесно, танцьорите и там не са особено високо платени. Но все пак това движение ги стимулира.

- Смятате ли, че има отлив от интереса към "Арабеск"? При социализма беше трудно човек да си намери билети за спектакъл на "Арабеск". Хората се редяха на опашки, а сега салоните едвам се напълват.

- Това е по две причини. Първо, защото сега има избор - различни спектакли, театри, гостуващи трупи. Първият театър, който навремето се появи като алтернатива на "Арабеск" - "Амарант", просъществува много кратко.

Има и друго нещо: салонът на Музикалния театър има 700 места. Това е прекалено много за репертоар от типа на Съвременен танцов театър. Много сме пътували и сме гледали чужди постановки - залите за съвременен танц са с между 200 и 300 места.

- Тази седмица бяхте удостоени с Почетния знак на София. Какво е за вас тази награда?

- Много се радвам, защото това е едно признание за мястото на "Арабеск" в София. Щастлива съм - наградата ще остане в архива на трупата.

- Как виждате себе си като хореограф през следващите 10 г.?

- Мисля си, че този въпрос може да го зададете на младите хореографи, когато дойдете да ги интервюирате през ноември - Филип Миланов, Асен Наков - той вече е в една средна възраст, напоследък много работи и Ангелина Гаврилова.

- А за вас лично?

- 10 години са много време за динамиката, с която се развиват нещата.