Както мразим крадците и убийците, така да мразим и киберпрестъпниците, призова Бойко Борисов (обзор)

Ниските заплати отблъсквали експертите да работят за държавата

Чужди държави искали да ни пазят от онлайн атаки

“Трябва ни обществена нетърпимост и както мразим крадците и убийците, така трябва да мразим и хакерите”. Това обяви премиерът Бойко Борисов по време на форум за киберсигурност, организиран от Съюза за стопанска инициатива. От думите му се разбра, че властта поема курс към безкомпромисна война срещу хакерите след атаката срещу НАП, при която бяха източени данните на милиони българи. За престъплението са обвинени трима души, работели във фирма за киберсигурност. Премиерът обаче призна, че борбата ще е трудна, тъй като добрите специалисти избират да работят не за държавата, а за частния сектор, тъй като там заплатите са в пъти по-големи.

“В държавната администрация има таван на заплатите. В ГДБОП разликата в заплатите в сравнено с частния сектор е в пъти. Ние плащаме по 1500 лв. В частния сектор заплатата на подобни IT-специалисти са от 10 000 лв. нагоре. В същото време, когато претърпим хакерска атака, казваме, че държавните институции са уязвими”, обясни Борисов. И разказа, че на конкурс за работа в сектор “Киберпрестъпност” - ГДБОП се явявали 100 човека, но като разбирали каква е заплатата, оставал само един. Борисов съобщи, че с финансовия министър Владислав Горанов обсъждат да се променят правилата и да се направи така, че на няколко души да се дават високи заплати и те да пазят цялата държавна система от хакерски атаки.. Борисов обяви, че имало предложения от чужди държави да се грижат за киберсигурността ни, но “разговорите започвали от стотици милиона долара, а и цялата информация трябва да минава през техни машини.” Затова той каза, че разчита на помощ от гражданите, бизнеса и от организациите за киберсигурност. Според него въпросът е обществото да впрегне специалистите да работят в полза на държавата. “Редно ли е вместо да ги дадем за пенсии и заплати, да вадим стотици милиони и да защитаваме системите от няколко човека. Те се знаят, тъй като в мрежата не е толкова анонимно, колкото хората от по-старото поколение си мислят. Ако няма неприязън към тези хора, ако това се счита за модерно и колко е готино да си хакер и ние се отнасяме с такава толерантност към тях, нищо добро не ни очаква”, обяви Борисов. Той даде и за пример, как преди време бил спипан хакер, който искал да демонстрира, че голяма банка у нас не е защитена. Пред очите на финансовия шеф, интернетспециалистът успял за минута да прехвърли 1 лев от неговата сметка към своя. Заради опасностите от хакерски атаки, Борисов обяви, че е загрижен как ще се опази един от суперкомпютрите в Европа, който ще бъде у нас.

Вътрешният министър Младен Маринов:

Продължават атаките срещу институции

“Продължават опитите за хакерски атаки в държавни институции, те са неуспешни благодарение на бързата ни намеса”, каза вътрешният министър Младен Маринов. Според него хакерството се превръщало в мода сред младежите. “Ние гледаме романтично на хакерството, като на едни млади хора, които доказват своите способности. Аз ги гледам по друг начин - това са инструменти, оръжия на организираната престъпност, на терористични организации, на тоталитарни държави”, каза и Явор Колев, шеф на “Киберпрестъпност”-ГДБОП.

Цацаров настоя за по-тежки санкции

Главният прокурор иска промени в Наказателния кодекс

Нелегалното използване на търговска информация, придобита чрез компютърни престъпления, да се криминализира и това да стане с промени в Наказателния кодекс. Това предложи главният прокурор Сотир Цацаров, който участва във форум “Киберсигурност и злоупотреба с търговска тайна и търговски марки”, организиран от Конфередерацията на работодателите и индустриалците в България.

“Трябва да има ново дефиниране на изпълнителните деяния на компютърните престъпления, на цялата използвана терминология с цел привеждането им в крак с времето”, посочи главният прокурор. Той настоява и да се завишат и санкциите за такива престъпления. Като даде за пример, че според сега действащото законодателство наказанието е лишаване от свобода до 2 години и глоба до 3000 лв.

По думите му разследването на теча на данни от НАП е показало, че компютърната информация е стока, която се предлага на пазара в обеми и на цени, каквито не сме предполагали.

До хакерската атака с НАП държавата подценяваше този проблем, коментира и заместник главният прокурор Иван Гешев по време на форума. “Ако до преди две-три години за една банка е била атакувана по този начин по две-три, четири пъти на ден, за някои банки и други търговски дружества, се стига до няколко хиляди атаки в момента в България”, каза Гешев.

Владислав Горанов, министър на финансите:

По-високи заплати за държавни IT експерти

Финансирането на дейностите, свързани със звеното за киберсигурност, ще бъде от бюджета. Има два сценария за допълнителен капацитет от скъпо наети IT служители, които да консултират отделните звена как да поддържат по-голяма кибер сигурност. Единият е свързан с осигуряването на по-високи възнаграждения в Държавната агенция “Електронно управление” (ДАЕУ), в която лимитиран брой хора да бъдат с много по-високи възнаграждения, адекватни на пазара.

Другото, върху което работим и тече дебат в българския парламент, е възлагането на “Информационно обслужване” да поддържа критичните инфраструктури и големите системи и да се превърне в интегратор на големите държавни системи.

Така по модела в Австрия, в Германия - една голяма държавна компания ще носи отговорност не само за изборите, както в последните години е традиция, но и по отношение на поддръжката на критична инфраструктура.

Кирил Домусчиев, шеф на КРИБ:

Днес крадците обират през интернет

Днес крадците крадат през интернет. Вчера открихме голям завод, но сме притеснени за нашите разработки и ноу хау бизнесът е подложен постоянно на рекет, който идва както от България, така и от чужбина. Затова ние настояваме да се предприемат мерки, за да може кибер рекетът да стане все по-рядко явление. Поздравявам прокуратурата и Министерството на вътрешните работи за бързото разкриване на едно много сериозно престъпление, каквото е изтичането на данните на 5 милиона българи от Националната агенция по приходите.