Не импровизирай! Измислено е!

Не се подвеждайте по заглавието. Онзи стар виц, за който може би се сещате, в случая служи само за референция. Към представянето на приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС, което направи министър-председателят Бойко Борисов пред членовете на Европейският парламент в Страсбург вчера. Което, нека бъдем честни, премина съвсем по български.

В режисираната и предварително подготвената си част с гордото балканско достойнство, а в импровизираната си ... с “вие за кого ме мислите, бе ей”. Неподправеният свойски стил на премиера със сигурност направи впечатление на тези евродепутати, които бяха избрали да следят историческото изказване. На живо или от кабинетите си в необятният комплекс на Страсбургската крепост на европейската демокрация (или бюрокрация, ако сте чак такива скептици).

Трябва да признаем, че дисциплината в законодателното събрание на ЕС е претърпяла еволюция след скандал, който им вдигна шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер преди половин година, когато се представяха заключенията на малтийското председателство на ЕС и в пленарната зала имаше, пряко сили, 30 представители на европейските избиратели и данъкоплатци. Люксембургският “първи европеец” направо си излезе от залата – малтийският премиер Джоузеф Мускат изглеждаше като препариран. Тогава!

Сега, по преценка от камерите, ”ние ги докарахме” над 100-ина (от 735), че и повече, за да чуят европейския глас на България, в лицето на премиера Борисов. Колоритна личност като държавник, за разбиранията на... всеки.

Най-вече хората ангажирани в ЕП със симултанния превод на всички европейски езици на коментарите на Борисов в отговор на изявленията на представителите на парламентарните фракции. На които, по протокол, премиерът дори не е длъжен да отговаря. Колко години минаха?! Но нейсе! Да обясняваш 11 години по-късно защо, как и кое работи, вече е смешно. Ще търпим, явно! Споменът за Румяна Желева, видимо е отшумял!

Иначе, всеки европейски политик в подобен дебат ще търси начин да изпъкне или да запише точка за своето “политическо семейство”, от където и да идат, не е ли ясно?! Не е необходимо да си вадим кирливите ризи, за да им отговорим. Не че сумарно проблемите, с които битува българското общество, не са важни. Или не засягат Европа по всякакъв начин. Или не трябва да се обсъждат, там, защото не намират реална почва у нас. Просто не му е моментът в тази ситуация. Което се видя, или ако предпочитате чу, през превода на отговорите на премиера, с които преводачите в ЕП изпаднаха в явен ужас.

За последните, на теория, всяко излизане от утвърдена и заучена европарламентарна реторика, се превръща в управление на подемна единица и дишаха тежко, горките! В крайна сметка, речта е предварително преведена на всички 23 официални езици на съюза и съгласувана; политиците си говорят своето; циркът свършва и преминаваме към следващото; на всеки шест месеца. Освен този път!

Разбирайте, уважаеми, колкото и неистов възторг да е предизвикал сред някои маси премиерът с гордото си изявление, че той е по-зелен от “зелените” в ЕП, че е “побеждавал над 10 пъти на избори” (две трети от идеологическите опоненти на ЕНП, които го слушат) и че “още като полицай” е бил “избран за кмет на София”, заради доказано свършената работа в борбата с организираната престъпност, на всеки един от познатите на автора езици, репликите му звучаха хаотично и безпочвено. Особено в контекста на изявлението за “приоритетите ни” с което започна дебата. Но нейсе!

Всъщност причината за този коментар, е това което последва в пленарната зала на ЕП, след като България представи приоритетите си за следващите шест месеца като председател на Съвета на ЕС. Несъмнено сте гледали новините снощи! Накрая Бойко Борисов, “червената лейди” (простете ако изляза далтонист) Лиляна Павлова и свитата сгънаха сергията, снимаха се за спомен от този ден, с който беше подръка, и вероятно начело на цялото българско евродепутатство, напуснаха залата в посока задължителния коктейл.

За да се захване най-накрая ЕП с основната си тема за деня: Бъдещето на Европа, в контекста на “Брекзит” - с главния преговарящ на ЕК Мишел Барние, ирландския премиер Лео Варадкар и кой ли не още?! Освен “председателите” на съюза.

Отново не ме тълкувайте грешно! Протоколът на ЕП за “представяне на председателство” си е същият второ десетилетие – първа точка от дневния ред на конкретната сряда от първия месец, в който дадената държава поема отговорността, идва избран политик да разкаже. Просто, нали?! Защо действащият председател на Съвета на ЕС не участва в този дебат, който се води от министър-председателя на Ирландия, и е фундаментален за бъдещето на ЕС, не разбирам. Но явно не е нужно, според ЕС.

Но оставаме коректни

За да не смятате, че коментарът е издребняване, Лео Варадкар в речта си за бъдещето на ЕС, покрай правилата на митническия съюз след излизането на Великобритания от ЕС, все по-належащата нужда от създаване на обща европейска отбранителна политика и армия, допълнителното разчупване на изборните правила в държавите-членки, спомена и Западните Балкани. Вярно, с едно изречение, но пък в контекста, че Ирландия, която отбелязва тази година 45 години от присъединяването си към ЕС, най-добре разбира, как надеждата за членство в ЕС може да даде реален тласък на една държава да се откъсне от пътя на конфронтацията. Две на нула!