В петвековното робство българският етнос се съхрани, а сега сами се погребваме

Криенето на истината сега е най-голямата опасност за страната ни

Изписал съм хиляди страници в журналистическата си кариера, но такова терзание не съм изпитвал - да описвам как милата България загива. Нещо повече - ние българите се самоубиваме. Печелили сме величави победи, губили сме войни, а великите сили са орязвали изконни български територии. Но това, което става днес, се нарича национално самоубийство. Зная, че ще бъда обвинен в национален нихилизъм, но такава е жестоката действителност. Преди 30 години наброявахме 9 милиона и планирахме 10. А сега сме под 7. Нещо повече - само преди три месеца управниците отказаха да се извадят от избирателните списъци живущите в чужбина, защото ако това бе направено, щеше да се окаже, че сме около 6 милиона.

Но и това не е всичко. Миналата година се оказа, че сред новородените през 2017 година деца от българския етнос са малцинство в сравнение с общия брой на бебетата от другите етноси. Но Националният статистически институт крие жестоката истина, дава само обобщени данни за новородените. В началото на настоящата година ни сервира ново шикалкавене, в пресата се появи съобщение за рекордно ниска раждаемост през м.г., но без да се сочи точният спад, имало проблеми със съществуващия сега регистър. Все пак се даде някаква цифра - по здравната каса изплатените пътеки за раждания са 53 543. А в същото време броячът в здравното министерство сочеше още по-ужасна цифра на новородените - 47 496. И пак липсват данни за етническата принадлежност на новородените.

Истината е ужасяваща - в петвековното робство българският етнос се съхрани, а сега сами се погребваме. Защото сме глухи и слепи за настъпващото национално бедствие. Защото виждаме, че голяма част от българите живеят в бедняшко притеснение и не остават средства за отглеждането на деца, все повече стават семействата, които отглеждат по едно дете.

Нашите политици не осъзнават грозящата ни опасност, продължават да говорят за нея като за проблема здравеопазване, за проблема корупция, за проблема ниско заплащане. Не, мили събратя, става дума за демографски проблем, за демографски погром, който много скоро може да доведе до изчезване на нацията, на България. Нямам никаква предубеденост към децата от останалите етноси. Но може ли някой да предположи как ще се развият нещата след примерно три-четири десетилетия, когато вече сред възрастните български граждани тези от другите етноси ще станат болшинство? Това и Господ не може да предвиди.

Едно е повече от ясно - криенето на истината за демографския срив сега е най-голямата опасност за България. По същество официалните институции крият, че този срив се отнася само до българския етнос, в дебелото годишно издание на Националния статистически институт няма разграничаване на раждаемостта по етноси, всичко е дадено вкупом. Именно това е дебелашко криене на истината.

Братя българи, ние не само намаляваме, ние се сгромолясваме. Защото сме на първо място по най -малка продължителност на живота в Европа. Средно годишно у нас умират 110 000 български граждани, а се раждат два пъти по-малко деца. Ето откъде идва демографският погром - от високата смъртност и много ниската раждаемост.

Но още един фактор оказва влияние - годишно около 15-20 000 хиляди млади българи, при това най-способните, най-талантливите, напускат страната ни и малцина от тях се завръщат.

Питам се защо управляващите не осъзнават, че нацията ни е изправена пред пропастта. И си отговарям - защото ще трябва да се признае пълната несъстоятелност на така наречения преход към демокрация. Помните ли какъв бе девизът на прехода? Ще ви го припомня - „разграждане и ликвидация“. Този девиз бе изпълнен и преизпълнен - осъществи се пълно разграждане и пълна ликвидация на българската икономика, на социалните придобивки, на здравеопазването, на културата, че и на спорта. И всичко тава бе изпълнено с огромно настървение, което се превърна в дивашко разграбване.

Но първо да продължим темата за параметрите на днешното ни пропадане, а след това ще се върнем към „престъпния социалистически режим“ според трактовката на нашия парламент в един по-предишен състав. Сега на глад са обречени два - три милиона българи в свободна България. Употребявам понятието глад в обобщения му смисъл, в смисъла на мизерия. В такова положение са не само болшинството от пенсионерите, но и много млади хора с висше образование, които получават заплати под 1000 лева. Можеш ли с такъв доход да се ожениш или омъжиш, да се сдобиеш със свой дом, или да плащаш наем от 400 - 500 лева? Не, не можеш, затова поемаш към богатата чужбина.

Ето ги и най-важните икономически показатели. Брутният вътрешен продукт на глава от населението през изминалата 2018 година в Европа е бил 30,900 евро, а у нас - 7,800. Следователно ние сме изкарвали четири пъти по-малко отколкото другите европейци. Това е голата истина, такова е нашето дередже, казано на народен език, ние сме най-бедните в Европа.

Именно икономическите показатели определят нивото на демографските - нашата бедност поражда крайно ниската ни раждаемост. На всичко отгоре трябва да имаме предвид, че демографският срив се отнася само до българския етнос. Връщаме се към темата за обедняването като първопричина за демографския ни срив. Няма как да не се запитаме откъде ни сполетя това обедняване, нали се сдобихме с демокрация. Излиза, че е било псевдодемокрация, а под нейното прикритие - тотално разграбване и самопогребване. Последователно и усърдно сме закопавали собствената си държава. Как стана така, че с идването на демокрацията разорихме страната си, която в икономическо отношение бе първа на Балканите, а в развитието на електрониката изпреварвахме едни от най-напредналите страни в Европа? Оказва се, че преходният период към демокрация се е превърнал в период на тотален спад, защото неговото кръщение тръгна в погрешна посока - и разграждането бе осъществено, и ликвидацията бе извършена. Сякаш над страната ни мина невиждан смерч. Само, че този смерч не бе за час или за ден, а се вихри с години. Този смерч гилотинира повече от 4000 предприятия и кооперативното селско стопанство. Селяните получиха обрат­но земите си, но не знаеха какво да ги правят, нямаха и техника да ги обработват, а времето на сърпа и мотиката вече бе отминало. И се юрнаха към градовете, започна обезлюдяването и загиването на българското село. В същото време страни като Полша, Унгария и Чехия запазиха селското си стопанство и ни изместиха от руския и европейския пазар, където ние бяхме сред първенците.

Знаете ли какво е сега положението с българските храни, с храната на народа? Към 80 на сто от млякото, сиренето, кашкавала, месото и зеленчуците, които консумираме, е от внос. Но не е само това - тези храни са некачествени, а някои са и вредни. И още - те са доста по-скъпи. Ето откъде идват нашите беди, от къде идва нашата криза. Болниците са препълнени, но там пък има недостиг на медицински сестри, защото най-добрите от тях отиват в чужбина.

Ето и някои данни за този упадък. Преди 25-30 години сме имали 18 милиона овце, а сега са 1 милион и 300 хиляди. Разликата е убийствена, толкова е драстична, че не подлежи на коментар. Но един смешен коментатор по телевизия „Европа“ ни разправя за умрели животни по социалистическо време и размахва някакъв документ. Каква наглост! Сигурно са умрели, че то и хората умират. Но този миличък коментатор и дума не обелва за многомилионното ни животновъдство, което бе ликвидирано от адептите на престорената демокрация. Нито за организирания мор на овце и кози в Странджа заради някакви щурави европейски наредби, без нито едно животно да бе умряло от измислената чума. А когато се пръкна истинската чума, африканската, се оказахме съвсем неподготвени. И започна голямото клане и голямото пропищяване на хиляди стопани. Това стана благодарение на хилавата ни псевдозащита на северниата ни граница, макар да се знаеше какъв мор върлува в Румъния.

Разгромът на индустрията и селското стопанство бе маскиран идеологически, но по същество се превърна в невиждано грабителство. Питам се всеки божи ден как можахме така бандитски да разнебитим българската електроника, която процъфтяваше с над 100 000 специалисти и квалифицирани труженици. Как разтурихме Старозагорския електронен комплекс, Кремиковския металургичен комбинат, химическите комбинати в цялата страна, обувните и текстилните заводи, стотиците и хиляди предприятия на тежката и леката промишленост. Много градове, които процъфтяваха с по десетина големи предприятия, сега нямат никаква индустрия и бързо се смаляват.

Продължение четете в следващ брой