До края на август се очаква здравното министерство да пусне за обществено обкъждане два нови варианта на здравноосигурителен модел. От ГЕРБ уверяват, че няма да има вдигане на вноските, а всеки българин ще може да избира дали да си направи застраховка, или да доплаща от джоба си скъпоструващи процедури и консумативи, които НЗОК не поема. По темата за хроничния недостиг на средства в НЗОК, за контрола и плюсовете и минусите на двата нови варианта за здравноосигуряване разговаряме с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, който е и зам.-председател на здравната комисия в НС.

- Г-н Иванов, на 25 юли здравният министър Кирил Ананиев представи пред коалиционния съвет идеите си за промяна в здравноосигурителния модел. Кое налага промяната?

- Моделът, който бе създаден в началото на демокрацията вече не работи и се опорочи. Доказателство за твърдението ми е, че нито пациентите са доволни , нито лекарите. Освен това много лечебни заведения продължават да трупат дългове, а някои болници вече са пред фалит. С развитието на медицината за голяма част от т.нар. нелечими заболявания се намират форми на лечение, непрекъснато навлизат нови диагностични апарати, както и лекарствени форми. Всичко това поставя въпроса доколко можем да си позволим да въвеждаме и използваме тези нови съвременни диагностични методи, а също така и съвременните терапевтични модели. Системата, които имаме в момента – НЗОК като единствен стълб на финансиране на здравеопазването не може да отговори на потребностите и изискванията на българските граждани.

- По какъв начин двата варианта, които предлага министър Ананиев ще помогнат за решаването на проблемите на пациентите?

- Не съм присъствал на срещата с министър Ананиев и не познавам детайлите на неговите предложения. Ще изряза лична позиция по двата варианта за промени в здравноосигурителния модел. Първият е надграждащ, със застрахователни дружества, а вторият е за създаване на нови каси. Занимавам се с проблема от 2006 г. По това време здравноосигурителните фондове можеха да заемат съвсем реално място в здравеопазването. Подчертавам, че има огромна разлика между здравно застраховане и здравно осигуряване.

- Каква е разликата?

- При застраховането има реализация на медицинска услуга след настъпване на събитието, т.е. след настъпване на заболяване от различен характер. При здравното осигуряване философията е коренно различна. Там се работи в посока предотвратяване на събитие, акцентът е върху профилактиката. Ще дам пример – ако при профилактика се установи, че пациентът има хипертония, веднага се пристъпва към лечение, за да не се стигне до хипертонична криза, или инсулт. За мен ликвидирането на здравноосигурителните фондове беше грешка. Те можеха да се превърнат във втория осигурителен стълб в здравеопазването. Така от една страна щеше да бъде разбит монопола на НЗОК, а от друга – фондовете щяха да поемат функциите на корекционни и контролни органи. Те щяха да са и втори източник на финансиране в здравеопазването.

- Заради недостига на средства ли се налага в крайна сметка промяната в здравноосигурителния модел?

- Здравноосигуритерната вноска е 8 % и не е променяна от 2005 г. Оттогава клиничните и диагностичните пътеки се увеличиха, а вноската остана същата.

- Защо не вдигнете здравната вноска вместо да имитирате промени в осигурителния модел, които не водят до демонополизация на касата?

- Подобна мярка ще реши проблема за кратък период от време. Повишаване на вноската не е кардинално решение, защото и парите, и контрола са в ръцете на една институция – НЗОК. За да се премине към каквато и да е друга система първо трябва да се въведе електронното здравеопазване, за което се говори още от 2001 г. Всяко правителство говореше за него, вече сме на прага на реализацията му. След като се въведе всеки гражданин ще има своя здравна карта, свое електронно досие. Всеки ще знае какво му е правено и ще може да провери дали нещо не е надписано на негово име. По този начин и гражданите ще могат да упражняват контрол.

- Това, от което всеки българин далеч повече се интересува е кога неговите пари за здраве ще са наистина негови, персонални.

- Солидарният модел, който имаме в НЗОК не може да бъде персонализиран. Защото философията на този модел е, че парите на здравия, отиват за болния. Богатият дава повече пари от бедния. За да запазим системата и за да няма трус, ние трабва да запазим здравната каса, която е фундаментът, който гарантира здравето на всеки български гражданин. Надграждащият елемент на системата ще са застрахователните дружества или нови каси. Това означава, че всеки ще си плаща в касата и ако иска ще си плаща и застраховка, която е персонална.

- Медици вече предупредиха, че предстои орязване на основния пакет, който плаща касата, както и че той ще осигурява само най-евтино лечение с генерици. Истина ли е това?

- Никой няма да си позволи орязване на клинични пътеки. Може да има само преобразуване на част от тях – няма проблем част от пътеките в болничната помощ да преминат в доболничната. Ще дам пример – при травма в коляното често се налага опериране на менискус. В частната болница оперират минискуса и до вечерта, довиждане. В държавната болница трябва да лежиш минимум три дни. Тази клинична пътека може да мине в доболничната помощ и ще се спестят пари. Що се отнася за медикаментозното лечение, в Европа над 70 % от страните в болничната си номенклатура ползват генерични препарати. Те не отстъпват по нищо на оригиналните препарати. Разликата е само в цената. Не смятам, че когото някой се лекува с генерици, той се лекува лошо. Всеки препарат след 7 години може да се произвежда от различни фирми и става генерик. Въпросът не опира до генериците, а до правилното лечение на нозологичната единица.

- Оставаме с впечатлението, че промените ще са за сметка на пациента, чиято здравна вноска ще остане същата, но ще получава по-малко услуги и ще бъде лекуван с евтини медикаменти.

- Няма да се съглася с твърдението ви. Вече казах, че вноската не се е променяла вече 13 г. Няма да мога да изброя през тези години колко нови клинични пътеки са се появили. Ще дамам пример само с лечението на Хепатит С. България беше сред първите държави, която въведе препарата за лечение на Хепатит С. Ще дам пример и за новите молекули. България стои на едно от челните места на страните, които използват такива молекули за лечение на редки заболявания. В България през тези години се въведе и ПЕТ скенер. Виждате, че онкологично болните могат да използват тази апаратура, а едно изследване на нея струва 2 000 лв., които се плащат от касата. Мога да дам безброй примери, при които касата покрива скъпоструващи изследвания и операции. Не смятам, че българския пациент получава лошо здравеопазване. Ако живеете в Англия, където живеят много наши приятели, за да се срещнете с лекар специалист ще ви се наложи да чакате не по-малко от три месеца. А за да си направите планова операция да се запишете в листата на чакащите и да останете там не по-малко от три месеца. А в България никой не чака за планови операции три месеца. Ако имате такъв случай, моля да ми кажете, за да се заема с него.

- Каква е гаранцията, че застрахователните дружества или фондовете, в които ще плащаме допълнително за здраве няма да селектират пациентите според финансовото им положение или здравния статус?

- Още когато се създаваха здравоосигурителните фондове в уставите им беше записано, че нямат право да правят подбор нито по пол, нито по възраст, нито по финансови възможноти т.е. Че нямаш право да избираш хората. Ако се случи подобно нещо те ще бъдат санкционирани или ще им бъдат отнети правата и няма да могат да извършват тази дейност.

- И в момента който иска може да отиде и за си направи здравна застраховка. Тогава какво е новото в предлаганите два варианта на здровноосигурителния модел?

- Още нямаме представена изчистена визия за демонополизацията на касата. Когато я имаме, очакваме тя да бъде поставена на обществен дебат. Добре би било на него да седнат представители на всички политически партии и хората, които разбират от здравеопазване. Добре е да се направи стратегия за следващите 20 г., която да бъде следвана от правителствата. Не е добре всяко ново правителство да налага своите виждания и критерии.

- Вие защо говорите за демонополизация на касата след като нищо ново няма да се случи? И сега има здравни застраховки...

- Демонополизацията на касата би могла да се случи, когато се създаде надграждаща или нова система. Не можем да се откажем от здравната каса отведнъж. Това ще бъде груба грешка. Населението по никакъв начин и в нито един миг не бива да остане без здравна грижа. Ако направим втора каса ще трябва първо да преразпределяме пациенти и второ пари. И тогава системата ще изпадне в трус. Здравната система не е динамична, тя е изключително консервативна и трябва да бъде променяна бавно. Нека да видим какво точно ще се случи и да нсе бързаме да оплакваме нероденото дете. Нека първо здравното министерство да каже как точно вижда демонополизацията на касата и тогава ще можем да кажем кое ще е по-добро.

- А застрахователите или фондовете ще могат ли да контролират здравните грижи?

- Ако правим надграждане на системата с електронната здравна карта, когато ти си внесъл, примерно 100 лв. в касата и тя извършва дадена услуга и ти имаш и фонд и в него са влезли 20 лв., а 80 са останали в касата при разплащането ще има възможност фондът да контролира и парите. По този начин контролът ще бъде осъществяван от две независими институции – каса и здравноосигурителен фонд. Т.е. те взаимно ще се контролират.

- Същото отнася ли се и за застрахователните дружества?

- Там събитието се заплаща от застрахователя. Ако имате добра застрахователна полица, настъпвайки събитието НЗОК ти дава всичко по основния пакет. Ти обаче казваш: Моят застраховател ми дава възможност да си избера екипа, дава ми възможност да бъда в персонална стая с индивидуален пост и искам да бъда опериран лапароскопски.

Нашият гост

Доц. д-р Лъчезар Иванов е роден на 13 август 1962 г. в София. Завършил е Медицинска академия в столицата. Второто му висше образование е по специалност “Медицински мениджмънт”. Завършил е политическа школа във Вашингтон, САЩ. Четвърти мандат е депутат от ГЕРБ в НС.