Зарина Филева, директор на училище „Увекинд“, пред „Труд“: Работа и резултати, а не стачки, носят престиж на учителя

Матурите след 7 клас вредят на децата здравословно и ментално

С наближаването на 15 септември проблемите в българското образование започнаха да изплават на повърхността. От Министерството на образованието изведнъж установиха, че между 2 и 4 хиляди учители не достигат – с две думи, хора няма. От друга страна синдикатите се сетиха, че у нас вече никой не уважава професията на учителя и заплашиха, че ще вдигнат 91 хиляди преподаватели на протест, ако съгражданите ни рязко не се изпълнят с респект към българския даскал. „Труд“ се поинтересува как изглежда ситуацията през погледа на един собственик и директор на училище в частния сектор - Зарина Филева.

- Заради изтичането на кадри, ниските заплати и недостатъчния престиж на професията в последно време, от Министерството на образованието биха камбаната, че в България има недостиг на между 2 и 4 хиляди учители. Този проблем засяга ли и частните училища?

- Естествено, че ги засяга. Трудно се намират качествени учители. Нашата професия за съжаление е „застаряваща“ - очаквам, че в следващите години ще стане още по-трудно да се намират учители, защото повечето от тях ще се пенсионират. А за да дойдат млади хора, трябва не само да им се обещават повече пари, а да се работи върху промяна на обществената нагласа към образованието и възвръщането на доверието на родителя в учителя. Важно е също тези млади хора да се образоват целенасочено и модерно, за да се постигне по-добро качество в преподаването. За да получават те удоволствие от работата си, трябва да разполагат с повече свобода и да разгърнат потенциала си.

- Какви учители най-трудно се намират?

- Най-трудно се намират учители по физика, математика и информационни технологии. По езиците и... май по всичко!

- Липсата на достатъчно квалифицирани преподаватели неминуемо ще доведе до спад в качеството на образованието в следващите години. Възможно ли е този проблем всъщност да засили „позициите“ на частните училища - тоест, очаквате ли прилив на ученици?

- Да, рухването на системата работи за нас. Все повече хора се обръщат към частното образование, защото то е по-качествено и отговаря на очакванията и изискванията на родителите.

- Министър Красимир Вълчев коментира, че един от механизмите за справянето с кадровия дефицит е да се увеличат заплатите на учителите. Това как ще се отрази на заплатите на учителите в частните училища?

- Мога да говоря само за нашето училище - ние се опитваме да поддържаме заплатите винаги по-високи от тези в държавния сектор, а условията за работа са много по-добри, поне в „Увекинд", не знам дали това важи и за останалите частни учебни заведения. Мисля, че в общ план покачването на заплатите на учителите в държавния сектор ще доведе и до качване на таксите в частните училища.

- След национална дискусия за висшето образование, организирана от „Труд“ през юни, в парламента бяха внесени законови промени, които да регламентират възможността до 20% от хорариума да се води от изявени представители на бизнеса и практиката. Роди се и подобна идея за средното образование. Според вас приложима ли е и има ли нужда от подобни промени?

- Би било страхотно хора с различни професии да влизат при децата и да им преподават от време на време, но в дългосрочен план това няма да помогне. Ценни са хората, които се преквалифицират и започват да работят с душа и сърце като учители. Те внасят свеж полъх и нова гледна точка в учителстването.

- От следващата година влизат в сила промени в матурите след 7 клас и учениците ще бъдат изпитвани върху материала по български и математика за 5,6 и 7 клас. Какво мислите за това ново изискване? Ще затрудни ли учениците?

- Мисля, че външното оценяване след 7-ми клас във всяка от неговите разновидности вреди на децата здравословно и ментално, но това е тема на много дълъг разговор.

- Все пак, бихте ли пояснили защо смятате че матурите след 7-ми клас са вредни?

- Защото децата са поставени под ужасен натиск от обществото и родителите си, и то на 13-годишна възраст. Форматът на изпита е абсолютно неподходящ, понеже е създаден, за да служи на нечии интереси - за подготовката се налагат частни уроци и т.н. Схващането че изпитите след 7 клас проверяват само способността да се усвои и възпроизведе едно ограничено, а и в голяма степен ненужно знание, вече е позиция на голяма част от обществото ни. Трябва да се говори и за това, че с две години подготовка за кандидатстване (6 и 7 клас), а после и още една година в интензивно изучаване на чужд език, ние ги лишаваме от възможността да се развиват в областта на хуманитарните и точните науки или на изкуствата и, когато станат в 9 клас, насреща имаме едни отчуждени и уплашени от тези области на познанието деца. Погледнато в перспектива това ще лиши и обществото ни от хора, които имат култура и познания в тези области.

- В края на юли Франция стана поредната държава, в която на учениците беше забранено да ходят на училище със смартфони. Какво е вашето отношение към тази идея? Приложима ли е в България?

- В нашето училище мобилните телефони са забранени до 8-ми клас. Децата ги предават на съхранение на влизане в училище и си ги вземат, когато си тръгват. Естествено децата могат да ги ползват, ако са необходими за часа. Понякога те търсят информация, свързана с учебния час, в интернет или пресмятат с калкулатора. По-големите ученици могат да си ги ползват в междучасията.

- Само 9 частни училища получават субсидия за 2018 г. Вашето не е сред тях. Какви са аргументите частните училища да могат да кандидатстват за поддръжка от държавата?

- Темата със субсидиите също е доста дълга. Аз мисля, че тези пари се полагат на родителите, а не на училището. Има различни начини, които би могла да избере държавата - ваучери, данъци. Ние не искаме тези пари да влизат в училище, защото автоматично ставаме отговорни за тях. Ставаме зависими от държавата - кога ще ни ги изплатят, дали ще е навреме. Веднага започна да се говори как трябва да си намалим таксите.

- В новия закон за образованието се предвижда като условие за получаване на субсидия училището да подсигури безплатен прием за 20% от учениците. Това условие би ли затруднило финансово вашето училище?

- В „Увекинд“ и сега имаме близо 20% стипендианти. За нас това обаче е въпрос на избор. Но ние сме голямо училище и можем да се справим. Но нещата стоят по съвсем различен начин, ако става въпрос за една малка детска градина с 20 дечица...

- Кои са най-тежките проблеми, с които се сблъскват частните училища в България?

- Проблеми дал бог, но най-много ни притеснява липсата на свобода в преподаването и планирането. Ако искаме да сме иновативни, не можем да влезем в тези рамки.

- „Увекинд“ е сред 6-те училища в България, които предлагат дипломи на Международния бакалауреат (International Baccalaureate Diploma). Това какво предимство дава на децата?

- От седем години сме оторизирано IB училище. В България вече има няколко такива училища, но „Увекинд“ е единственото, което работи в две програми - 6-10 клас и 11-12 клас. Това, че децата завършват не само с българска, а и с международна диплома, е само едно от предимствата да членуваме в международни организации. Всъщност най-важното е че имаме възможност да споделяме и ползваме най-съвременните програми и методи на работа. Учителите ни са част от световната учителска общност и свободно черпят от чуждия опит и споделят своите идеи с другите. Същото е и с децата. Когато общуват с връстници от други IB училища, нашите ученици работят и говорят така, сякаш споделят една класна стая с ученици от произволна страна по света. Това е и гаранцията за добро образование - учители, които работят като колегите си по света и деца, конкурентни на своите връстници.

- Синдикат „Образование“ обяви, че 91 000 учители са готови са излязат на протест с искане да бъде запазен престижът на професията. Според вас кои са факторите, довели до уронването на авторитета на българския учител?

- Мисля, че престиж на професия се търси с работа и резултати, а не със стачки!

- Разбрах, че във вашето училище децата се обръщат към учителите си на малко име. Това скъсява ли дистанцията и не намалява ли авторитета на учителя?

- В нашето училище децата ни говорят на „ти“ и на малко име. Авторитет се гради с любов и доверие, а не със страх.

- Като директор как се справяте с агресията сред подрастващите? Има ли такива случаи и в частните училища?

- С агресията се борим с любов, разбиране и много работа с децата. Най-важно е разбирателството с родителите. Ако то не съществува, стигаме до изключване.

- Всяко училище има по-малки или по-големи проблеми с дисциплината. Вие как решавате вашите?

- Не обичам много думата дисциплина. Май всеки има различна представа какво точно означава тя. Справяме се с въвеждането на много правила, с говорене. Но децата не са роботи и имат нужда от свобода.

- Кои са по-големи калпазани - децата в предучилищна възраст, в прогимназията или в гимназията?

- Според мен най-трудни са децата в 5-7 клас. Хем порасват, хем още не го знаят. Но пък са много сладки.

- Вярно ли е, че учениците в частните училища са по-разглезени от възпитаниците на държавните?

- Не мисля, че учениците в частните училища са по-разглезени. При нас има деца на много мотивирани родители, които знаят какво искат за децата си. В държавните училища има деца от богати семейства, които често парадират със заможност.

- Каква е практиката във вашето училище - имате ли решение на проблема с тежките учебници, които всяко българско дете носи всекидневно с риск от гръбначни изкривявания?

- При нас децата си носят чантите в понеделник и ги връщат в петък. Така не им се налага да носят тежки раници. Ако в училище започне да се работи върху умения и разбиране, може би изобщо няма да има нужда от толкова тонове хартия ежедневно. Учебникът за съжаление е „свещената крава“ на българското образование.

- Каква препоръка бихте дали на родителите, които искат да вложат пари в образованието на децата си, но нямат големи финансови възможности. Ако трябва да избират, дали да вложат спестяванията си в началното образование, в прогимназията, гимназията или във висшето образование на детето си?

- Не мога да дам препоръка - всеки етап в образованието е важен и подготвя детето за следващия.

- Във връзка със затлъстяването на българчетата – ние сме на 5 място в света, каква е правилната политика на училищата?

- При нас учениците получават здравословна храна и умишлено няма откъде да си купят „джънкфуд“ - дори е забранено да се внася такава храна в училище. Родителите също много държат на правилното хранене. Другото, което е много важно за правилното развитие на децата, е спортът.

- Намирате ли връзка между музикалния вкус и успеха на учениците?

- Слушането на чалга за мен е проява на изключително лош вкус. При нас е забранена и учениците го знаят. Не можем да ги контролираме какво правят след училище. Надявам се, че вкусът се изгражда и че бидейки интелигентни хора, ще имат силата да се изправят срещу чалга света.

- От каква възраст едно дете трябва да започне да изучава чужди езици?

- Децата трябва да започват езици възможно най-рано! Това развива мозъците им и им помага в живота.

- Препоръката на Европейската комисия всяко европейче да изучава два задължителни чужди езика според вас разумна ли е?

- Напълно разумна е. Убедена съм, че всяко съвременно дете задължително трябва да знае поне 2 езика, освен майчиния.

Нашият гост

Зарина Филева е немски възпитаник. Завършила е Немска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1997 г. с колежката си Юлия Пчеларова основават първо частна детска градина “Увекинд”, а впоследствие и начално училище, прогимназия и гимназия. От седем години училището става оторизирано в системата на Международния бакалауреат (IB) училище. До днес Зарина Филева и Юлия Пчеларова са съсобственици и директори на създаденото от тях училище с изучаване на немски и английски език “Увекинд”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта