Олигархията атакува новите кадровици на Темида, както ефрейторите „юркаха” новобранците в миналото

Залогът е ясен – новият Съвет има рядката възможност в следващите пет години да избере и тримата първи в правосъдната система – главен прокурор и председателите на двете Върховни съдилища

Макар времевата дистанция, при която току-що завършилите средното си образование младежи с уплах очакваха повиквателните заповеди за постъпване в редиците на Българската народна армия да става все по-голяма, подходът за респектиране на „новобранците” далеч не е забравен и продължава да се възпроизвежда и в наши дни. При това, далеч отвъд стените на някогашните казарми. Парадоксалното е, че в ролята на „старите кучета” напоследък се опитват да влязат най-големите противници на казармата от времената на зрелия социализъм, сред които и такива, чиито родители са успели да им издействат „отклоняване” от военна служба или знаят за казармата това, което на маса им е било споделено от бащи, дядовци, вуйчовци, кумци и т.н.

Първите дни на новия 25-членен състав на Висшия съдебен съвет досущ приличат на влизането в казармата на есенния набор новобранци. „Гонката по устав” (както се наричаше разправата в казармата – бел.ред.) срещу част от членовете на съдебния съвет започна още от ден първи, като странно защо, в ролята на въртящите метални верижки „стари пушки” се припознаха шепа „журналисти”, трудово заети в „медиите”-бухалки на подсъдими олигарси и техни последователи, които с мъка събраха между 241 и 255 души на поредния „марш на безсрамниците” миналата седмица. А в ролята на комплексирания и озлобен ефрейтор, който като новобранец е бил „дежурен по сапунки”, неловко се опитва да влезе не друг, а лично председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов. Но колкото и да му се иска на Панов да строява „бомбетата”, не му се получава. Вероятно и защото е сред тези от пролетния набор 1971 година, които са успели да се „освободят” от казарма.

С фатмашка арогантност, още от встъпването на новите членове на ВСС започна кампания по дискредитирането на част от тях. Без аргументи, без грам дори основание за нещо подобно, част от магистратите са „етикетирани” за пазители на статуквото, за сметка на други, които набързо са „фаворизирани”. Този факт изобщо не трябва да се подценява, защото една от причините за ниското доверие в правосъдната система е прилагането на план по разделяне и уронване на авторитета на неудобни членове на ВСС, съдебни инспектори и действащи магистрати. Особено активна е мръсната кампания срещу представляващия ВСС съдия Боян Магдалинчев. Жалкото е, че срещу магистрат с 36-годишен стаж в кариерата, преминал през всички стъпала на правосъдната система, включително и като член на Съдебен съвет преди 15 години, днес дращят „наемници” на олигархията, чиято житейска възраст дори не е колкото юридическия стаж на представляващия ВСС. По познатата метода – с недоказани твърдения за смисъла на влезли в сила съдебни актове или с манипулативни внушения за професионалните им ангажименти, част от членовете на кадровия орган са обект на злостна компроматна кампания. При положение, че този ВСС бе избран с пряк избор на самите съдии, прокурори и следователи, а членовете на парламентарната му квота са получили подкрепата на конституционно мнозинство, което допълнително издига тяхната легитимност и притежаваните морални и нравствени качества.

Залогът е ясен – новият ВСС има рядката възможност в следващите пет години да избере и тримата първи в правосъдната система – главен прокурор и председателите на двата Върховни съдилища. При това - на единия още в близките дни или седмици, след като президентът реши да предостави на новите кадровици на Темида възможност да потвърдят или отхвърлят избора на съдия Георги Чолаков за председател на ВАС. Пред новия ВСС стои и друга ключов кадрови казус. Назначаването на и.ф. административен ръководител, а после и избор на титуляр за председател на Софийския градски съд, панически напуснат от провалилия се Калоян Топалов.

Двата „празни” стола във ВАС и СГС, очевидно, са отключили почти до краен предел апетита на олигархичните кукловоди, адвокатите-лобисти и провалените им магистратски и политически проксита, които през стартиралата грозна кампания срещу новия ВСС се опитват да „вземат страха” на достатъчно голяма част от състава на Съвета, като дори и да не успеят да овладеят председателските постове в двете съдебни инстанции, то поне да попречат на избирането на авторитетни и, най-вече, независими професионалисти за техни ръководители.

В пълен синхрон с поръчковите „медии” на подсъдими олигарси и провалените им политически и магистратски проксита, председателят на ВКС е пристрастен в тълкуването на Конституцията, че връщането на указа на президента за избора на председател на ВАС, автоматично означавало стартиране на нова процедура. На първо място, Румен Радев изобщо не е настоявал за нещо подобно. В няколкото си изявления по темата, президентът ясно декларира, че очаква да чуе дали и новият ВСС ще препотвърди избора на предишния състав, който избра Георги Чолаков с рекордните за такъв пост 20 гласа „за” срещу само пет в полза на конкурента му – съдия Соня Янкулова. Не трябва да се забравя, че за Панов съществува и по-особен мотив за председател на ВАС да бъде избран близък до него магистрат. Преди да бъде избран за председател на ВКС, Панов бе съдия във Върховния административен съд. В този смисъл е очевидна амбицията на председателя на ВКС и, най-вече, на кукловодите му, да овладеят два от трите „първи” поста в правосъдието. Така атаките срещу прокуратурата биха имали двойно по-голяма тежест, а през правомощията, които ВАС има спрямо решенията на изпълнителната и местната власти, ще отвори портал за политически рекет през определени съдебни решения. Това кара Панов, с особена настървеност, да внушава, че ВСС не трябва да прегласува кандидатурата на Георги Чолаков, а директно да стартира нова процедура. Нищо, че като прави това, Лозан Панов потъпква собствените си призиви за уважаване на съдийското самоуправление. Защото е факт, че Чолаков на няколко пъти получава безапелационната подкрепа на повече от половината си колеги от ВАС, както и на Асоциацията на българските административни съдии.

Апетитът за завладяване на територии далеч не се ограничава до ВАС, а се разгаря още повече, когато става въпрос за друг ключов пост в правосъдието – председателското място в СГС. И няма как да е друго – от този съд олигархът Огнян Донев очаква (оправдателно) решение по делото за неплащането на над 63 млн. лв. данъци, а олигархът Иво Прокопиев се надява, че състав на СГС ще върне на прокуратурата делото за криминалната приватизация на държавния дял в размер на 33% на едно от трите ЕРП-та. Заради това и въпреки, че би трябвало да понесе отговорност за титаничния провал и позорно бягство на досегашния ръководител на СГС Калоян Топалов, когото бранеше от проверки на ВСС, Панов упорито натрапва своя кандидатура за и.ф. на председател на Градския съд. Така кукловодите на Панов, от една страна, ще могат да заметат наследството на Топалов, а друга - ще трасират пътя за новия административен ръководител на Градския съд. Ключов пост в магистратурата, който политизираната върхушка на Съюза на съдиите в България, със сигурност, и този път няма да пропусне да се опита да овладее.

Членовете на Висшия съдебен съвет не са новобранци в казармата, в очакване на първия отпуск след полагането на клетва, за да позволят да бъдат страхувани и профилактирани, като вместо със „сапунки”, ги плашат с клеветнически кампании и „професионални” протести, на които вече присъстват повече провалени бивши политици и проверявани за нередности магистрати, отколкото обикновени граждани. Новият ВСС трябва много ясно да даде знак на задкулисието и да прекърши опитите за скрит и явен натиск и шантаж. Колкото по-бързо и категорично го направи, толкова по-малко ще са щетите върху имиджа на правосъдната система. Само така новият ВСС ще опита да избегне съдбата на предишните кадровици, които дотолкова бяха привикнали с компроматната кампания срещу тях, че накрая дори се изненадваха, ако някоя от „бухалките” бе пропуснала да ги включи в поредния пасквил.

Същевременно е ясно, че и в този ВСС олигархията успя да вкара не един и двама кадровици в „правителството на съдебната власт” и това много скоро ще стане ясно, но също така е ноторен факт, че обществото отдавна не желае и да чуе за лобитата в правосъдната система, а иска ефективно правосъдие – бързо и справедливо. Защото, докато тези дни „ефрейтор Панов” се опитва да изпълни поредните поръчки на старшинките, които намират успешно превъплъщение в олигархични кукловоди, Наказателната колегия на ръководения от номиналния „съдия №1” Върховен касационен съд излезе с тълкувателно решение, според което, ако футболни хулигани или професионални протестъри рушат обществено имущество и влязат във физически сблъсъци с органите на реда, то те могат да се разминат само с глоба, а наказателна отговорност изобщо не трябва да им се търси. Само си представете, какво би се случило, ако хулигани започнат да бият американски полицаи или дори испански. Ето я очевидната разлика, която изобщо не се отнася до мястото на държавното обвинение в или извън съдебната власт, а до възможността у нас правосъдието да е фиктивно за олигархични кръгове, чийто издания отдавна са се превърнали в ПР-агенции на зависими магистрати.

Безнаказаността е далеч по-големият проблем на българското правосъдие от амбициите на олигархията да владее ключови съдилища и да унищожи прокуратурата. Това трябва да покаже, че знае и новият ВСС. От мнозинството в него се очаква много скоростно да вземе радикални мерки, за да се прекрати политизирането на съдебната система и кадровите амбиции на шепа зависими магистрати и техните кукловоди. Заради това - най-добре би било, ако „новобранците” във ВСС вземат и организират едно подобаващо „изпращане” на „ефрейтор Панов”, предсрочно с УВО 2017…