Кметът на пловдивския район „Южен” Борислав Инчев пред „Труд”: Кметът не трябва да е чиновник, а визионер

През последните 2 години пловдивският район „Южен” започна да се променя осезаемо. Акцент в работата на кмета Борислав Инчев са детските ясли, градини и площадки, изграждането на нови паркинги и ремонт на пътните настилки. Започна обособяването и на кучешки площадки, за да се реши проблемът с конфликтите между майките с деца и собственици на кучета. За първи път от много години започна изграждането на осветление по улици, по които досега не е имало лампи. Как става всичко това, разказва кметът Борислав Инчев.

- Когато човек поеме управлението на един район, известен с изровените си до безобразие малки улици, липса на места за паркиране и детски площадки, от които стърчат ръждясали железа, как решава с кое да започне, г-н Инчев?

- Би следвало всички неща да вървят еднакво, но когато говорим за управление, би трябвало да има приоритети.  На мен ми се иска един кмет да не се превръща в чиновник, който само подписва определени документи, а да има визия и да каже как би трябвало да изглежда районът или градът след определен период от време. Но хоризонтите не трябва да се свеждат до един мандат, защото, когато чертаеш перспективи или си архитект на нещо, 4 години са твърде ограничена рамка. Тук веднага бих задал въпроса: „А ако мандатът приключи по-рано, какво се случва?” По тази причина това, което ВМРО и аз сме извели на преден план, са децата.

- При младите ли са концентрирани усилията ви?

- Да, и то най-вече младите хора и семействата да имат достатъчно добри условия за живот. Затова съм много доволен, че през 2017 г. успяхме да довършим новото крило на детска градина „Ралица” в кв. „Коматево”. Сградата е за 4 групи – две за деца в градина и две – за ясли, така че реално вече 100 дечица ще бъдат настанени в съвсем различни условия. Инвестицията, която направи община Пловдив, е за близо 1 250 000 лв. Трябва да отчета, че това, което ние успяхме да направим, е да докажем, че този проект съществува, защото можеше и да се стигне до строителство. Чак когато ние представихме проекта в Общинския съвет, част от съветниците разбраха за него и го подкрепиха.

- Колко тежък е проблемът с местата в яслите и градините в района, защото от община Пловдив твърдят, че всъщност криза няма?

- Проблем с местата в детските градини в Пловдив няма, ако родителите са съгласни да водят децата си на забавачка в другия край на града. Но в район „Южен” има недостиг на места, при това е най-големият в целия град. Почти 600 дечица, регистрирани в района, не могат да намерят място в детска градина тук. Това се дължи на факта, че по статистика в района живеят около 82 000 души, по данни на полицията има още между 12 000 и 15 000, които не са регистрирани, и съответно местата не стигат. Една част от родителите предпочитат да запишат децата си на градина в близост до своята работа, но все пак има дефицит. Затова ние с откриването на това ново крило започваме частично да решаваме проблема. Но трябва да построим поне още две нови сгради.

- Започнати ли са вече?

- Едната е в процес на изграждане и в проектобюджета на Пловдив за 2018 г. са заложени 1 000 000 лв. за това строителство. Става дума за една нова детска градина, която ще се намира на бул. „Ал. Стамболийски” в парцел от близо 34 дка. Ако всичко върви както трябва, през октомври – ноември, строителните работи може да започнат. Предвиденият капацитет е за 8 групи, а това са 200 места. Сградата ще бъде много модерна и се очаква да струва между 4 и 5 млн. Има още две места в района, предвидени за изграждане на детски градини – едното е в двора на забавачката „Зорница”, там има свободна площ за нов корпус за 6 групи. Другият терен е в двора на училище „Стоян Михайловски”, където също може да бъде построена градина за около 200 дечица. Не трябва обаче да пропускаме, че в район „Южен” има много групи, които са разположени в апартаменти.

- Проблемът с подблоковите градини не трябваше ли да бъде решен отдавна?

- Трябваше – още преди 10 години. Затова и аз, и общинските съветници от ВМРО непрекъснато напомняме, че този проблем съществува не само в „Южен”, а и в другите райони на града.  Затова искаме общината да приеме една програма за детските градини, която да е с хоризонт минимум 6 години, т. е. да няма значение кой ще е следващият кмет на града или на района. В рамките на този посочен период трябва градините в апартаменти да бъдат заместени със строени специално за целта сгради.  Ние искаме всяка година в бюджета на общината да бъдат заделяни средно по 3 млн. лв. за детски градини и да не се отстъпва от това. Има проблем и с детските ясли и беше направена една нормативна промяна, която допуска в градините да се записват деца на 2 години. Не съм привърженик на това – за децата на 2 години се полагат медицински грижи, които са много различни от учебно-възпитателния процес. Затова община Пловдив трябва да има своя политика и за детските ясли и ние ще настояваме да има пари и за ремонт на такива сгради. Аз имам визия каква да е тази политика.

- Като единствения районен кмет, който не е от ГЕРБ, срещате ли подкрепата на голямата община?

- Проблеми с колегите районни кметове нямам, работя добре с тях. Смятам, че нямам проблем и с кмета Иван Тотев. Но си мисля, че тази оценка би трябвало да бъде дадена и от г-н Тотев, и от администрацията. Това, към което аз се стремя, е да не говорим  празни приказки и да не искаме от голямата община неща, за които нямаме проектна готовност. И за детските  заведения, и за площадките, и за дупките, и за паркоместата трябва да имаме готови проекти, за да можем веднага да ги реализираме, щом получим финансиране. А не просто да казваме: „Трябват ни пари.” Към настоящия момент  имам 10 готови проекта за изграждане на детски площадки. Ако Общинският съвет реши да ни отпусне пари, ние ще ги изградим бързо.

- Докъде стигна изграждането на нови детски площадки в района?

- През миналата година направихме 3 нови, целта ни за 2018-а е минимум 4 нови  детски площадки, но нашето желание е те да бъдат 8. Нашите общински съветници ще направят предложение в бюджета да бъдат заделени 1 000 080 лв., с които да бъдат изградени 18 площадки в целия град. Проблемът при нас е голям – към момента с новите 3 има общо 10 площадки за игра на децата, които отговарят на всички изисквания. Това е крайно недостатъчно, но ние сме обособили 41 места за детски площадки.

- А има ли още много стари площадки с полуразрушени кълба от времето, в което всяко дете мечтаеше да стане космонавт?

- Не, останали са 6 или 7, защото аз предприех мащабна акция по премахване на такива съоръжения. Голяма част от тях са опасни или са толкова амортизирани, че от тях няма никакъв смисъл. Оставили сме старите катерушки и пързалки само там, където местната общност е подкрепила с подписка това. Казал съм на тези хора, че ще отложим премахването на тези съоръжения, докогато е възможно, но в крайна сметка те ще бъдат демонтирани, защото не отговарят на изискванията.

- Всеки нов обект в района става жертва на вандализъм, така беше и с новата детска площадка до Камела. Намаляват ли тези прояви?

- Бих искал да кажа, че намаляват, но истината е, че набезите продължават. За мен е неразбираемо, аз съм млад човек и много обикалям и района и се радвам, когато виждам родители и деца по площадките в 20,30 часа и през зимата. Наистина не разбирам, на кого му е трябвало да строши оградата или пейките.

- Какво обаче става с дупките по малките улици? Знаете ли, че има таксиметрови шофьори, които казват: „Аз в „Южен” не влизам, няма да си троша колата?”

- Не бягам от този проблем, защото съм реалист, и признавам, че администрацията е длъжник на хората в района по отношение на текущото състояние на улиците. Но ще разделя проблема на две. Първо е пълненето на дупки. През 2017 г. инвестирахме в тази дейност 100 000 лв., но и сега, ако влезем във вътрешнокварталните улици, има дупки. Приел съм този стил на работа – първо запълваме дупките по булевардите и улиците, по които се движи градският транспорт, както и в близост до детски градини, училища, болници, ДКЦ-та и т. н.

- За какво друго не ви стигат парите?

- За съжаление, не ни стигат финансовите средства и за малките улици. По наши изчисления, за да постигнем едно поносимо ниво на уличната мрежа, са ни нужни по около 150 000 лв. на година. Ние чакаме финансиране от голямата община. Ако общината не ни отпусне тези пари, със собствени ресурси ние не можем да се справим. Втората страна е преасфалтирането на цели участъци, защото само пълненето на дупки не е достатъчно. За това ни трябват по 600 000 – 700 000 лв. на година. Надявам се през 2018 г. да бъдат цялостно преасфалтирани два участъка на много натоварения бул. „Н. Вапцаров”, като преди това ВиК подмени водопроводите, защото често стават аварии. Така че се надявам тази и следващата година да се подобри значително състоянието на пътната инфраструктура. Но трябва да отбележа и хубавите неща, които се случват. Макар и със забавяне, Коматевско шосе беше ремонтирано, беше изградена и ул. „Остромила”, която цялостно промени  състоянието на едноименния квартал.

- Как върви изграждането на нови паркинги?

- Вложихме много ресурси и мисля, че успешно започнахме да решаваме проблема. Инвестираме в изграждането на нови паркинги 50% от средствата, с които разполага районът, и през последните 2 години направихме 15 нови паркинга. Продължаваме, имаме над 20 готови проекта и ако успеем да ги завършим, много изровени междублокови пространства ще се превърнат в паркинги с осветление, пейки и ивици за преминаване на пешеходци. Просто трябва да се приеме бюджетът и да знаем с какви средства ще разполагаме през 2018-а.

- Колко вързани са ръцете на един районен кмет? Избират ви мажоритарно, а  на практика нямате собствен бюджет.

- За мен законодателната уредба у нас в това отношение е крайно неефективна, за да не я нарека хилава. На втория тур аз съм избран с гласовете на около 11 000 жители на района, а има кметове на общини, получили в пъти по-малко гласове. Но когато си кмет на община, си първостепенен разпоредител с бюджет и можеш да правиш това, което смяташ за правилно. Ние като районни администрации обаче зависим от това, което голямата община ни отпуска. Чак когато разберем с какви ресурси ще разполагаме за дадена година, можем да кажем по какви приоритети ще работим.

Затова съм готов да изтърпя всички критики на хора от района, които  питат защо това или онова не се случва. Ако имаме повече средства, можем да разширим задачите, които са на преден план. През миналата година разполагахме с общо 700 000 лв., които са крайно недостатъчни за район „Южен”. Това е вторият по големина район като територия в Пловдив, тук живеят и много хора и няма как да подобряваме градската среда с тези пари. Трябва да има един санитарен минимум и районните кметове да имат повече самостоятелност. Тогава бих приел да ме сочат с пръст и да ми казват: „Ти не си си свършил работата.”

- Спрягат ви за следващия кандидат на ВМРО за кмет, но на Пловдив, не на района и така се заформя интрига между вас и Славчо Атанасов.

- Всеки може да казва каквото си иска, но, първо, не смятам, че сега е време да се говори за това. За мен приемането на подобна идея не може да е, за да си начеше някой егото. Обръщам голямо внимание на детайлите в своята работа. Трябва да си готов да вършиш сериозна работа. Мисля, че дойде времето, в което експертността да вземе превес над чистата политика.

 

Нашият гост:

38-годишният Борислав Инчев стана кмет на район „Южен” в Пловдив след изборите през 2015 г. Преди това – в мандата 2007-2011 г., той беше главен секретар на община Пловдив. Бакалавърската му степен е по специалността „Алтернативни форми на туризъм”, а магистърската по „Държавни и общински финанси”. Преди да попадне в местната власт, се е занимавал с маркетинг и дистрибуция на вино. Инчев е единственият районен кмет в Пловдив, който не е от ГЕРБ, член е на ВМРО. Спортува активно.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта