Реформаторският блок се разцепва?

Партията на Меглена Кунева официално яхва вълната на зелените протести срещу правителството – това става ясно от активността на партията и нейния лидер във фейсбук. Вече две седмици „Движение България на гражданите“ предава на живо протестите от официалната си фейсбук страница, а лидерът Димитър Делчев и цялото партийно ръководство маршируват по жълтите павета с призиви за оставка на правителството и доскорошния им коалиционен партньор и работодател – Бойко Борисов.

Включването на куневистите в зелените протести е ясна молба те да бъдат приети в лагера на обвиняемия Иво Прокопиев, редом с „Да, България“ и ДСБ. Странното е, че ДБГ продължава да членува в Реформаторския блок, където останалите партии са по-скоро на диаметрално-противоположната позиция по въпросите за развитието на планинския туризъм в България. В края на декември лидерът на СДС Божидар Лукарски заяви категорична подкрепа за изграждането на втори кабинков лифт в Банско и многократно критикува партия Зелените и обръчите фирми и НПО-та около нея като социалистически и леви образувания. На 11 януари СДС излиза и с декларация, призоваваща правителството да приеме в най-кратки срокове актуализирания план за управление на природен парк „Витоша“, който премахва забраните за модернизация на лифтовете и съоръженията в планината. Петър Москов отиде още по-далеч, посочвайки, че който вярва в тезата за застрояване на 150 кв. км. в Пирин (1875 броя писти по негови сметки) е с психично заболяване и нарече зелените – новите комунисти. От партията на Светльо Витков – Глас Народен – също по-скоро подкрепят развитието на планинския туризъм. „Петлите“ са в основата на работната група към общинския съвет на София, която през последните две години проучваше казуса „Витоша“ и излезе с решение за актуализация на плана за управление на парка.

Разнобоят по темата в Реформаторския блок е очевиден и със сигурност не лежи на несъгласие по конкретни въпроси. Докато Лукарски, Москов и Витков заемат конкретни позиции по зелените казуси, куневистите не са изразили никакви специфични критики, въпроси или несъгласия – просто политически се присъединяват към партиите на Прокопиев.

Излизането на ДБГ от Реформаторския блок очевидно е само въпрос на време, но перспективите пред партията на Кунева в алтернативния лагер не са добри. След излизането от властта, ДБГ остана без държавна субсидия, формално без лидера си Кунева, без евродепутати, без медии и с залитащи към управляващите кметове. В същото време, „Да, България“ и ДСБ разполагат с евродепутата Светослав Малинов, с де факто неограничения финансов и медиен ресурс на Иво Прокопиев и мощна подкрепа от мрежата псевдо зелени НПО-та.

За да бъде приета от Прокопиев, ДБГ трябва да изтъргува нещо – а в момента изглежда няма нищо, освен кметовете на Плевен и Добрич. Дали те ще се съгласят да бъдат изтъргувани срещу влизане на ДБГ в лагера на „Да, България“ и ДСБ, обаче, е изцяло друг въпрос – особено от гледна точка на Йордан Йорданов в Добрич. Младият кмет работи успешно с централната власт, получи огромна финансова подкрепа за изграждането на ВиК цикъла в града и е крайно съмнително дали ще се съгласи да премине във фанатична опозиция на управляващата дясно-консервативна коалиция ГЕРБ-Обединени патриоти. Кметът на Плевен Спартански е един от най-верните хора на Найден Зеленогорски, но и при него е трудно да се забележи кой знае каква твърда опозиционна линия. Местният общински съвет е силно разделен и кметът има нужда от подкрепата на патриотите и ГЕРБ, за да управлява. Ако общинските съветници на реформаторите започнат да гласуват срещу тези на ГЕРБ и Обединени патриоти, то кметската власт в Плевен просто ще блокира.

Стокхолмският синдром - да те изнасилят

два пъти политически

Дори и ДБГ да успее да изтъргува няколко обществени поръчки в Добрич и Плевен, които да бъдат спечелени от близки до Иво Прокопиев фирми, бъдещото партньорство между финансовия и медиен олигарх и останките от структурите на Кунева изглежда по-скоро като съжителство на сериен изнасилвач и изнасилена жена, отколкото на равностойни политически и икономически субекти.

Листите на “Да, България” и ДСБ за предстоящите европейски избори изглеждат вече наредени – първи и втори ще са Светослав Малинов и Стефан Тафров, макар Радан Кънев също да предявява претенции за първото място. Място тук за куневисти няма – най-много да им дадат третото неизбираемо място. Подобна е и ситуацията и при листите за народни представители при евентуални предсрочни парламентарни избори. Челните места в софийските райони ще са окупирани от “Да, България” и ДСБ, като за Кунева най-много да останат неизбираеми листи в областни градове като Благоевград и Плевен.

Цялата ситуация е още по-странна, тъй като именно машинациите на Прокопиев извадиха Кунева от властта и разрушиха Реформаторския блок. След подобно унижение, бившата еврокомисарка трябва да е особено отчаяна, за да пристане за втори път на кръга „Капитал”. Все пак, в медицината за това поведение си има определение – „Стокхолмски синдром”.