Именитата ни писателка Неда Антонова избра Деня на народните будители, за да представи в Пловдив своя последен роман „Пръв след Бога – любовта и смъртта на Васил Левски”.
Балабановата къща в Стария град се оказа тясна, за да побере всички желаещи да се срещнат с авторката, чийто роман от юни 2017 г. до момента е преиздаван вече 4 пъти. В него Неда Антонова предлага нов и по-различен прочит на съдбата на Апостола, на неговата огромна саможертва в името на свободна България, на обречената му любов към жената, която го изпраща на бесилото. Неда Антонова засяга и недотам осветлени страни от водения съдебен процес срещу Васил Левски, като поставя горещите въпроси за предателството, за смъртната присъда над Апостола и за отношението на следосвобожденското общество към неговото свято дело.
Промоцията на романа в града под тепетата бе организирана от Общински институт „Старинен Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски”, литературна общност „180 години от раждането на Апостола” и известната и авторитетна пловдивска учителка по литература Лилия Сребрева. Сред участниците в срещата бяха издателят Румен Леонидов, директорът на Драматичен театър-Пловдив Кръстю Кръстев, ректорът на Медицински университет - Пловдив чл.-кор. проф. д-р Стефан Костянев, дмн, директорът на ОИ „Старинен Пловдив” Минко Кафтански и много поети, писатели, литературоведи, читалищни деятели и учители.
„За романа на Неда Антонова са валидни библейските думи на Йоан: „Никой освен него е нямал любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите…”.Защото любовта към народа, макар да е заглъхнала в стона на въпросителните на написаното от Апостола „Народе????”, си остава нашето незримо отечество, не само тогава, и винаги ще си оставаме изгнаници без нея. Може би за нас Левски ще си остане все за кратко приютен в думите „Все тъй образ на времето, което изпуснахме…” Или пък може би образ на времето, което все чакаме да дойде. И утре по карловеца Васил Кунчев ще се измерваме…И ще си припомняме един въпрос от романа на Неда Антонова: „Ти ли си дошъл твърде рано при нас, Дяконе, или ние сме все закъснели за теб, брате Левски?!”,отбеляза в литературния анализ на романа преподавателят в ПУ „Паисий Хилендарски” Здравко Дечев.
„Тази книга за първи път по художествен метод разглежда намесата на Русия в смъртта на Левски. Досега това беше абсолютно табу и продължава да бъде такова, защото митът за дядо Иван Освободителя остава да битува в няколко поколения българи. Царска Русия си има своите имперски интереси и в лицето на граф Игнатиев,тогава посланик на Русия в Цариград, вижда, че Левски няма да се подчини на тези интереси и решава заедно с турските управници да разбият национално-освободителната революция, която е в зародиш. По това време Русия не е готова за нова война с Турция и руската дипломация иска да определи кога да има въстание и кой да го оглавява. Непокорството на Васил Левски и неговата неподкупност му изяждат главата. Всичко това са исторически факти, които продължават да се премълчават, но ги има”, бе гледната точка на издателя Румен Леонидов, която той сподели с присъстващите в Балабановата къща.
„Нашият народ заслужава Левски. Апостолът съдържа неговите добродетели, така, както капката съдържа океана. Докато го има Левски, той ще бъде нашата парола за българщина по света”, сподели авторката Неда Антонова. Тя пък бе видимо трогната от рецитала на стихове за Васил Левски в изпълнение на децата от пловдивската група за творческо писане „Белите лястовичета” и от песните, посветени на Апостола, изпяти от учениците от НУМТИ „Добрин Петков”.
Труд
