Равносметката: дестабилизиране на държавата, бюджетни дефицити

За да се даде обективна оценка на определен данък в която и да е страна, трябва да се отговори на въпроса: какъв е икономическият ефект, който се цели с този данък?

Основната цел на въведеното пропорционално данъчно облагане в България от правителството на Станишев през 2008г. бе да спомогне за намаляване дела на неформалната икономика и да увеличи данъчните приходи заради очакваното разширение на данъчната основа. Икономическата политика тук не бе лишена от логика, поне по онова време. Освен това, по косвен път се целеше и увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

Изминаха 10 години и е време за равносметка дали целта беше постигната. За съжаление, на този етап натрупаните емпирични данни позволяват обективно да се отхвърли това първоначално твърдение.

На първо място по-ниските данъчни ставки като цяло не изпълниха прогнозите направени през 2008 г. за няколко основни макроиндикатора: приходите от преки данъци в държавния бюджет; намалението на дела на сивата икономика: голямото нарастване на ПЧИ и намалението на неравенствата сред българите. Това бяха четирите основни постулата на управляващите тогава, които бяха обект на дебати в парламента. Приходите от данъци върху печалбата пък дори се понижиха като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) след въвеждането на плоския данък. На практика бизнесът беше доста силно подпомогнат, но въпреки това продължи да укрива своите обороти и печалби.

Приходите от данъците върху доходите пък нарастват минимално, което се дължи най-вече на поредицата от повишения на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове през последните няколко години, а то не се случи без активната роля на КНСБ. Преди тези увеличения приходите в държавния бюджет от данъците върху доходите не се бяха променили по никакъв начин, дори намаляваха в пост кризисния период. В периода 2007-2015 г. кумулативната стойност на двата данъка (данък печалба и данък върху доходите) като дял от БВП се повишава от 5% до 5.7% през 2008 г., след което рязко се понижава до под 5%, а през 2015г. И 2016 г. отново достига равнища от около 5%. Изключвайки първоначалния скок, който е нормален след провеждането на такава реформа, то приходите от двата данъка намаляват при нарастващи доходи и нарастваща печалба на бизнеса. Приходите от корпоративен данък върху печалба дори се понижават като дял от съвкупния БВП на страната ни.

Обобщено може да се каже, че в периода 1999-2007 г. кумулативната стойност на приходите от данъци върху ДДФЮЛ (данъците върху доходите на физическите лица) постепенно намаляват от 7,3% от БВП до 5% и то в годините на висок икономически растеж, нарастваща заетост и стопанска активност. Въпреки това, този процент никога не е падал под 5 през периода до кризата и до смяната на данъчната си система.

Може да се заключи, че този вид облагане – пропорционалното е ефективно само в низходяща фаза на бизнес цикъла (рецесия или депресия), какъвто беше случая в България в периода 2008-2010 г. В момента обаче икономиката ни се намира във възходящата фаза на икономическия цикъл, а плоският данък има спиращ ефект върху потреблението и растежа на БВП. Това е видно от емпиричните данни, които националната ни статистика натрупа. КНСБ просто ги представя по обективен начин.

Икономическата активност също не се влияе положително от въведения плосък данък

Особено след финансовата криза може да се твърди, че икономическата активност е в много по-голяма степен функция от външното търсене и входящите капитали (каквито в момента липсват, въпреки плоския корпоративен данък), отколкото от вътрешни за системата фактори, като данъчните норми. ПЧИ надхвърлят дори 20% от БВП в годините на прогресивно облагане или в предкризисния период (2000 – 2007). В годините на пропорционално данъчно облагане те намаляват значително – между 2% и 4% средно за целия период след 2008г. По този начин две от четирите цели, заради които бе въведен плоският данък, бяха тотално сбъркани и определено не бяха постигнати.

Какво се случва с останалите две?

Според Шнайдер (2015) делът на сивата икономика в страната за 2014 г. е 31% от БВП, докато за 2015 г. той е бил 30,6%. За 2016 г. този процент се запазва в границите около 30%. В периода преди 2008 г. делът на сивата икономика се е понижил от 35,9% до 32,1% от БВП, след което започва повишение с локален максимум през 2010 г., последвано от плавно понижение. Много страни с прогресивно облагане притежават много по-нисък дял на сивата икономика. Оказва се, че в условията на прогресивно облагане делът на сивата икономика намалява с много по-големи темпове, докато при наличие на плосък данък този дял остава относително статичен или нараства с леки темпове. Не можем да твърдим, че тя нараства, но определено плоският данък спира нейното намаление – това бе тенденция, която страната ни поддържаше в условията на прогресивно облагане. Едва след 2013 г. се забелязва намаляване на дела на сивата икономика, но това се дължи по-скоро на активната правителствена политика в тази посока. Като цяло, след въвеждането на 10-процентната данъчна норма и за двата вида данъка, дори се наблюдава отстъпление при изведените приоритетни показатели, като може да се окаже, че ниските данъци и пропорционалното облагане не са част от решението, а са част от проблема на икономиката ни. Четвъртият показател са неравенствата.

Именно неравенството в разпределението на доходите и богатството се адресира все по-често и отчетливо като проблем. Данните на Евростат и тези на „Харвард“ показват, че има тенденция на нарастване на неравенството в разпределението на доходите през 2015 г. и 2016 г. Особено отчетливо тази тенденция се изразява в страни с плосък данък, каквато е именно България.

Да направим едно сравнение между пропорционалния и прогресивния данък в България

В условията на прогресивно облагане (2000-2007) имаме стабилизиране на държавата, бюджетни излишъци, икономически растеж, какъвто не сме имали оттогава до днес, намаление на държавния дълг и много по-благоприятно съотношение преки/косвени данъци към бюджета.

В условията на плосък данък какво се случи? Дестабилизиране на държавата, бюджетни дефицити (страната 3 пъти изпада в процедури по прекомерни дисбаланси по отношение на 3% референтна стойност за дефицит), икономическа криза, дефлационни стойности, увеличение на държавния дълг от 14,5% преди 2008г. до 29,5% през 2015 г. и последващо намаление – повече от двойно, много по-неблагоприятно съотношение между преки и косвени данъци като дял в приходната част на бюджета.

Какво показват числата? Делът на преките данъци към приходната част в бюджета преди 2008г. е бил средно 24,1%, а след 2008 г. – средно 19,2%. Делът на косвените данъци към приходната част на бюджета преди 2008 г. е средно 38,7%, а след 2008г. е 50,5%.

Изводът е, че структурата на данъчните приходи се е изменила по начин, който прехвърля данъчната тежест върху косвените данъци (най-силно върху ДДС), които пък са обект на плащане от цялото общество. Изхождайки от идеята, че пределната полезност на парите за по-бедните хора е по-висока, то и тяхното потребление на стоки, обложени с ДДС, е по-голямо. В този смисъл те са обект на двойно облагане и се отнема несправедливо част от дохода им заради сгрешената система. Полученият ефект в крайна сметка е обратен на очакванията и мотивите заради които бе прието пропорционалното облагане преди години. В крайна сметка реалният принос на данъчните постъпления в бюджета може да е дори много по-малък, защото МФ включва в статистиката си и социалните, и здравните осигуровки към постъпленията от данъци. В този смисъл, предвид тяхното прогресивно нарастване през последните години, статистиката може да се окаже невярна, а самата ситуация – много по-сложна.

Обобщено: голяма част от приходната част в бюджета, която идва от данъци, се плаща от онази част от обществото, която се намира от долната лява страна на „кривата на Лефер“, т.е. от хората с ниски доходи.

Данъчна реформа трябва да се прави по време на възходяща икономическа конюнктура, каквато имаме в момента. Данъчни реформи по време на криза, както през 2008 г., дори да са били правилни за времето си, няма как да са дали очаквания ефект.