През 2019 г. ще започне изработването на Закон за детето и семейството

Поводът за разговора с Росица Димитрова е отзвукът от разразилия се скандал със скъпа командировка до Ню Йорк, за заслугите й в социалната сфера и работата й като зам.-министър. Като социален експерт тя разказва за разработването на проект на Закон за социалните услуги, какъвто България към момента няма. Споделя още и за разработeния и приет първи План за изпълнение на Националната стратегия за дългосрочна грижа за периода 2018-2021 г.

- Госпожо Димитрова, след разразилия се скандал със скъпата командировка до Ню Йорк, отново оглавихте общинската дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ във Велико Търново. Кой според вас имаше интерес да бъдете отстранена от поста на зам.-министър на труда и социалната политика?

- Непрекъснато си задавам този въпрос. Постовете са преходно нещо. Никой не се ражда- нито министър, нито заместник-министър. Аз ще продължа да защитавам каузата и интересите на хората в социалната сфера. Единственото, което разбра цяла България, е за съществуването на Наредбата за командировките в чужбина и никой не разбра какъв беше смисълът на конференцията в Ню Йорк и политиката, която България води съгласно Конвенцията за правата на хора с увреждания, подписана през 2012 г. Страната сега изпълнява втория план по конвенцията за периода 2015-2020 година. На 3 и 4 септември в Женева пред Комитета по правата на хората с увреждания, който е независим орган, ще бъде защитата на първия доклад на България по изпълнение на Конвенцията. България бе представена на високо ниво на конференцията и се надявам да бъде така и в бъдеще.

- Кои са най-уязвими от хората с увреждания в България?

- Това са хората с увреждания, които са трайно институционализирани. В момента в цялата страна все още има 161 специализирани институции. От тях над 80 са домовете за стари хора. Това означава, че останалите специализирани институции са за хора с психични разстройства, с умствена изостаналост, с физически и сетивни увреждания. И най-големият парадокс е, че има дълга листа на чакащи за настаняване. Това означава, че обществото все още припознава институциите като сигурно място, където се полагат грижи за хора с тежки увреждания, които нямат близки или роднините им не могат или не желаят да се грижат за тях. По последните справки над 3000 души чакат за настаняване в специализирани заведения и резидентни услуги за хора с увреждания. От тях 1500 са кандидати за домове за стари хора.  При работата по изготвянето на първия план по Националната стратегия за дългосрочна грижа, от информация на Министерството на здравеопазването се очерта като сериозен проблем трайно пребиваване на лица с психични разстройства от над 1 година в държавните психиатрични болници. Това означава, че е изтекъл периодът, в който те са приети в лечебното заведение, назначена е терапия, но след това няма къде да се завърнат, или пък няма кой да ги приеме. И тези хора, които са около 200 души, са потенциални потребители на новите услуги, които ще се изградят през периода 2018-2021 година.

- От думите ви се разбира, че се работи усилено в социалната сфера, но проблемите продължават да са сериозни в тази област.

- Работи се изключително усилено! Докато бях заместник-министър много промени бяха започнати, а по други работата беше продължена. Успяхме да изготвим Концепцията на Закон за социалните услуги. Досега такъв не е имало в България, а ние успяхме да го предложим в срока на Пътната карта.

- На какъв етап е този закон?

- На етап обществено обсъждане. Разпратени са писма до всички областни управители, до НСОРБ, за да може на регионални нива да съберат експерти от всички общини, доставчиците на социални услуги, заедно с Дирекциите „Социално подпомагане“. Целта е всички предложения и бележки, които бъдат направени при обсъжданията, да се вземат предвид и концепцията да е основа на Закона за социалните услуги. Поставили сме срок до 15 октомври да има проектен вариант. Надяваме се в това обществено обсъждане да се включат и още неправителствени организации и гражданите. Колкото повече мнения съберем, толкова по-добър ще бъде този закон. Важно е, защото социалната сфера няма нужда от документи, които след като се приемат, да влизат за поправка. Законът трябва да служи на хората, да защитава интересите им, а не да ги ограничава.

- През 2010 г.стартира процесът по деинституциализацията на грижите за деца. Каква е равносметката до момента?

- До края на 2017 г. от 137 институции за деца, се закриха 106. Незакрити останаха 31 институции, като 14 от тях са медико-социални домове за деца, а останалите са домове за деца лишени от родителска грижа. До приключване на изпълнението на стратегията през 2025 г., а аз мисля, че много по-рано, и тези домове ще бъдат закрити. Най-добре би било децата, които имат семейства, да се върнат при тях, а с останалите да се работи, защото имаме достатъчно добре разгърната мрежата от приемни семейства в цялата страна. Необходимо е да бъдат подготвени още допълнителни приемни семейства. Голяма част от децата в тези домове, навършват пълнолетие и хората, които са до тях, специалистите от екипите се стараят да ги подготвят за самостоятелен начин на живот. В актуализирания план е заложено въвеждането на немалък набор от социални услуги.

- Какви други акценти за заложени в новия закон?

- Акцент е поставен и на мобилността на социалните услуги. Ако до сега считахме, че дейностите, които се предлагат и мерките , които се предприемат, са там, където е сградата, в която е разкрита дадена социална услуга, занапред екипът, който извършва услугата, ще бъде там, където е нуждаещият се човек- в дома му, в училище… Важно е да се унифицират и стандартите. В момента липсват такива за пълнолетни лица. Когато говорим за ефективност на социалните услуги, трябва да имаме стандарти, чрез които да измерваме качеството на социалните услуги и резултатите за конкретния човек. Заради това концепцията е предоставена до 7 юли за обществено обсъждане.

- Според вас кои ще са най-силните страни на новия закон?

- Смятам, че този закон ще даде възможност да отворим достъпа за всички хора, които се нуждаят от подкрепа дори и да не са в риск. Ще се работи да не се стига до отделянето на човека от неговата семейна среда. Това няма да се случи с магическа пръчка, но е належащо да има законодателство, което да регламентира тази превантивна дейност. Предвижда се да има и сериозна подзаконова нормативна база, включително и по отношение на стандартите за социалните услуги и за натовареността на социалните работници, което сега не се измерва. За контрола, мониторинга, които също са много важни. Включително и за промени, застъпени в концепцията, свързани с лицензирането на дейностите на доставчиците. Много важно е да издигнем на по-голяма висота същинската социална работа и тези, които я изпълняват.

- Социалната дейност е много тежък ресор, как стои въпросът с кадрите?

- За съжаление динамиката, в която живеем и с демографската криза, в която се намираме, налагат да бъдем гъвкави и това да се проявява и в обучението на студентите- бъдещи социални работници. Има 10 акредитирани университета, които подготвят кадри за социалните услуги. Радвам се, че университетите са активни партньори на Министерството на труда и социалната политика и на общините. Във Велико Търново можем да се похвалим с добра практика със съвместни дейности, които от години изпълняваме с ВТУ. На национално ниво вече се обсъжда престижа и регулацията на професията на социалния работник.Това е важно за кариерното развитие, повишаване на квалификацията и последващото от това увеличаване на заплащането на тази професия. Болно ми е, че заплащането на труда на социалните работници в момента е изключително ниско, което не предполага задържането им в тази професия. Има голямо текучество на специалисти, но и на хора от средния ешелон, т.е. подпомагащите длъжности в домовете за лица с умствена изостаналост, в старческите домове, в защитените и преходните жилища, в Центровете за деца от семеен тип. С ръста на минималната работна заплата, спрямо стандарта, който предоставя държавата като финансиране на социалните услуги, се получава парадокс. Оказва се, че помощният персонал и специалисти са с уеднаквен размер на основните заплати, което най-малкото не е справедливо и служителите напускат.

- Какво се предвижда да се направи за задържането на кадрите?

- Надявам се, че разговорите, които започнахме с Министерството на финансите след излизане на решението на МС за финансиране на услугите през 2019 г. и по-конкретно за 24-часовите услуги, да бъде преразгледано в рамките на подготовката на новия бюджет и да има корекция към по-висок стандарт на финансиране.

- Община Велико Търново предоставя много видове социални услуги. Какви са перспективите в това отношение?

- Община Велико Търново кандидатства за изграждане на още един Дневен център за деца с тежки множествени увреждания, както и за преходно жилище за младежи от 15 до 18 години. Освен това ще се направи разширение на услугата Център за обществена подкрепа за деца и семейства, която е консултативна, подкрепяща, обучаваща и дейностите, които изпълнява, са насочени към превенция на изоставянето и подкрепа на семействата при отглеждане на децата.

- На колко ще възлиза инвестицията?

- На над 1 милион лева, които ще бъдат вложени в сградата на бившия филиал на Дом за медико-социални грижи за деца в квартал „Колю Фичето“. В новия Дневен център помещенията, оборудването и обзавеждането ще са адаптирани към потребностите на деца с тежки множествени увреждания, подходът към тях ще е още по-индивидуален, а специалистите, които ще работя с децата и със семействата им, с квалификация и обучения, адекватни на нуждите на децата.

- Говорите с ентусиазъм за социалните дейности, имате изграден имидж и на изключителен професионалист, как ще продължи занапред кариерата ви?

- Наистина си обичам работата. Не мога да кажа, че не ме боли, че не можах да продължа това, което започнах, но пък силно вярвам, че Министерството на труда и социалната политика и експертите, които са там, ще доведат до успешен край всичко това, което стартирахме. Това са Законът за социалните услуги, Законът за хората с увреждания, чиито проект трябва да е готов до 31. 07. 2018 г., в който специално място да намери личния бюджет, личната помощ. Експертите от всички институции и организации, които са в работната група, която аз ръководех, бяхме единодушни, че хората с увреждания имат необходимост от лична помощ, съобразена с индивидуалните нужди и потребности. В концепцията на Закона за социалните услуги е заложена асистентската услуга, която е много важна. Стартирахме и анализ на цялата система за закрила на детето заедно с УНИЦЕФ. Това е следващото предизвикателство и през 2019 г. следва да започне изработването на Закон за детето и семейството. Аз лично няма да се спра и ще продължа да работя на ниво община Велико Търново, въпреки създадената мрежа от социални услуги, има още много предизвикателства и задачи, които ще свършим.

- Какво предстои като инициативи и дейности?

- Целта ни е да направим достъпа до лични асистенти на по-вече хора, които имат нужда. В момента имаме 75 ползватели с 54 предоставящи. Чакащите за услугата личен асистент, домашен помощник обаче са над 300, което показва, че нуждата е огромна. И заради това стартирахме изготвяне на стандарт за личните асистенти, който се надявам да бъде предложен в срок и предвиден в бюджета за 2019 г. Изчислихме, че за година ще са нужни между 83 и 85 милиона лева за грижа в домашна среда за най-уязвимите-възрастни хора, както и деца с до 90 % намалени възможности за социална адаптация. Подготвя се и Закон за хората с увреждания, който предвижда да бъде осигурен личен бюджет, който лицата с увреждания да преценяват как да разходват. Омбудсманът внесе Закон за личната помощ. Отделните групи хора може да имат даден процент инвалидност, но нуждите са различни. Нужни са обаче широки обществени дебати и да се намери най-оптималния вариант за пълноценна подкрепа на хората с увреждания.

Нашият гост

Росица Димитрова е магистър по социални дейности и здравноосигурителни системи, по стопанско управление и управление на европейски проекти от университетите във Велико Търново и Пловдив. Притежава още професионална квалификация „Мениджър“ и „Медицински фелдшер“. От 2006 г. до момента е директор на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“ в община Велико Търново. Председател е на постоянната комисия по труд и социална политика към НСОРБ до 15. 05. 2017 г. После беше зам.-министър на труда и социалната политика.