Проф. д-р Снежина Василева, дерматолог, пред „Труд news“: Естетичната дерматология е наука, а не козметична процедура

Само за няколко дни 12 жени стигнаха до Институт за спешна помощ „Пирогов“ след разкрасителни процедури с ботокс, една от пострадалите е в тежко състояние. Кой може да се занимава безопасно с кожата ни, какво говори най-големият орган в човешкото тяло за здравето ни, как му влияе стресът и кои са най-опасните дерматологични болести, разговаряме с проф. Снежина Василева.

Кожата е като огледало на състоянието на вътрешните органи в организма 

Близо 30 на сто от населението на големите градове страда от атопичен дерматит

- Проф. Василева, опасна ли е естетичната дерматология и къде е нейната граница?
- Естетичната дерматология е част от дерматологията като наука. Когато вие излекувате един пациент от хронично кожно заболяване, вие подобрявате и естетичния вид на човека. Много са преплетени общата клинична дерматология, която се занимаваме основно със заболяванията на кожата и лигавиците и естетичната дерматология, която е с цел подмладяване или възстановяване на някои обеми. Има някои заболявания, които променят формата на лицето, които могат така да го засегнат, че половината лице да стане по-малко от другата половина. И тука естетичната дерматология има много голяма роля. Защото с инжектирането на някои субстанции, може да се възстанови загубеният обем и да се придаде на пациента по-естетичен вид. Това ще подобри неговото социално интегриране, самочувствието му.

- Но видяхме, че само за няколко дни 12 жени стигнаха до болница след поставянето на ботокс.
- Когато едно младо, красиво момиче или една жена иска да направи подобна процедура, е хубаво да помисли къде да стане това. Тя трябва да отиде при специалист, който е дерматолог, задължително да е лекар. Или при пластичен хирург, лицево-челюстен хирург, това са основните специалности, които работят с чисто естетични процедури. Ние всички сме свидетели какви модификации се провеждат доброволно от доста възрастови категории, главно дамската част от населението, които могат да бъдат понякога не много естетични. Но при всички случаи тези процедури трябва да се правят при специалист, в лечебно заведение, а не в различни салони и т. н. И много скоро ще има такава регулация в нашата страна, която да определи кой какво има право да извършва.

- А слънцето ли е най-големия враг на красотата и на кожата ни?
- Не мога да го степенувам и да кажа, че слънцето е най-големият враг на кожата, но то определено е враг на кожата и то ултравиолетовите лъчи, които нанасят една фотоувреда, която започва от раждането ни и продължава до края на живота ни. Някои от кожните заболявания се дължат на натрупване на тези лъчи, а други - например най-злокачественият тумор малигненият меланом, имаме както фактора слънце, така и генетичен фактор. Ако има такова генетично предразположение, ако някой във фамилията има прекаран меланом, това също е фактор. Но така или иначе слънцето ни дава и витамин Д. Знаете, че под влияние на ултравиолетовата радиация кожата го синтезира. Така че значението му е двояко, но ние трябва да боравим много внимателно със слънцето, защото то може да има много вредно влияние. Като започнем с едни остри слънчеви изгаряния, с остаряването на кожата и стигнем до туморите на кожата.

- През зимата, когато слънцето е ниско на хоризонта, то по-безвредно ли е?
- През зимата също има слънчеви лъчи и трябва да прилагаме фотопротекция по откритите части на кожата - ръцете и лицето. Особено застрашени са скиорите, които са подложени на една много голяма ултравиолетова радиация, защото снегът отразява слънчевите лъчи и радиацията е огромна.

- Защо преди години хората не употребяваха слънцезащитни кремове, а нямаше опасност?
- Как да не е било опасно, било е, но не сме го знаели. Това се проявява след много години, може и десетилетия, под формата на немеланомни кожни карциноми, на остаряване на кожата, пигментни нарушения. Да не говорим, че настъпват много промени в молекулата на ДНК - това, което е вредното и причинява тези кожни злокачествени новообразувания. Но сега във връзка с глобалните климатични проблеми - увеличаване на озоновата дупка и т. н. слънцето е станало доста по-мощно и причинява по-големи вреди. В нашия климатичен пояс, ако преди сме стоели 1 час при първо излагане на слънце, сега ще изгорим два пъти по-бързо. Но ние не можем напълно да отречем и положителното влияние на слънцето. Има заболявания, които се подобряват от него. Такова е псориазисът. Болните, ако могат да прекарат лятото на морския бряг, те ще оздравеят. Е, после пак ще рецидивира тяхното заболяване, но слънцето е много благоприятно за тях. Псориазисът го обича и се повлиява добре. Такова нещо може да се каже и за атопичния дерматит. Ние използваме ултравиолетови лампи, за да имитираме слънчевата светлина и да повлияем на някои кожни заболявания.

- Здравето на кожата влияе ли на другите органи в тялото ни?
- Кожата е като огледало на състоянието на вътрешните органи. Тя може да отрази болен черен дроб, бъбреци, да не говорим за анемията, за жълтеницата. Тя се променя и при употребата на най-различни субстанции - алкохол, цигари и т. н. Така че кожата е огледало на вътрешния статус на организма. Но кожните заболявания не са само кожни, те са системни. Когато кожата страда, страда и целият организъм. Да вземем групата на булозните дерматози. Това са заболявания, които протичат с образуване на мехури, които се разкъсват, изтича течност, това е болезнено. Те са и входни врати за инфекция, може да настъпи сепсис. Така че кожните заболявания се отразяват на цялостното състояние на човека. При атопичния дерматит, например, пациентите страдат от силен сърбеж, който е 24/7 - да използвам този популярен израз. Той се засилва много през нощта и пречи на съня им. Така че те се събуждат недоспали, изтощени - ето ви един пример за влиянието на една кожна болест върху общото състояние на организма. Такъв пациент може ли добре да работи, да учи? Тази болест е по-характерна за деца и юноши, но може да засегне и възрастни хора.

- Забързаното ни ежедневие и стресът отключват ли кожни заболявания?
- Стресът влияе негативно на всичко. Много от кожните заболявания се отключват или влошават от стрес. Има една много силно изразена психосоматична компонента. Такива са много автоимунни заболявания, като алопецията - кръговото опадане на косата. Такова е витилигото, такъв е псориазисът, така наречените възпалителни заболявания на кожата - инфламаторни дерматози. Пациентите често съобщават, че някакъв стресов фактор предшества първоначалната поява на обривите или тяхното влошаване. Така, че стресът е мощен фактор.

- Наследствена предразположеност ли са кожните заболявания или са резултат от външни влияния?
- И двете са валидни. Някои от тях - т. нар. генодерматози, със сигурност са резултат от наследственост. Те са резултат от смущение в някои гени, които се носят от родителите във фамилната анамнеза. Но имаме и много мощно влияние на външните фактори върху кожата, която е покривен орган на човешкото тяло, така че винаги и това има значение. Например едно бактериално заболяване на кожата, една инфекция, няма как да бъде наследствена. Ако вземем класическата венерическа болест - сифилис може да бъде придобит, може и да е вроден, но не е наследствено заболяване. Докато имаме други болести, които са свързани с имуногенетичен терен, тоест пациентите носят в себе си гени, които предразполагат към развитие на заболяването.

- Кои са най-разпространените кожни болести?
- Например екземите, които са различни видове. На първо място е атопичният дерматит, който е ендогенна екзема. В по-големите градове достига до 30 на сто от населението, главно при децата. Напоследък с навлизането много на битовата химия, може да се каже, че има известно увеличаване на процента, но в повечето случаи приключва в юношеската възраст, той може да започне още от първата годинка. При малък процент от случаите продължава и не се повлиява от стандартно локално лечение. Има и друг вид - контактна екзема. Някои хора я получават в резултата от употребата на химични субстанции или прекалено използване на почистващи средства. Други хора са алергични към дадени субстанции - например към черната боя за коса или татуировки, към някои дрехи и различни други субстанции, които са в бита ни. В козметичните средства има консерванти, има най-различни парфюми, ароматизатори, Е-тата, за които всички са информирани. Лекарствените реакции също са много чести, те понякога имитират други заболявания. За щастие тежките животозастрашаващи заболявания са сравнително по-редки.

- Всички хора имат бенки. Кога те могат да се изродят в злокачествено заболяване?
- Има различни видове пигментни невуси, те трябва да се проследяват още от раждането на детето, родителите да го оглеждат. Ако има някои по-големи петна, задължително трябва да се консултират с педиатър и дерматолог. Ние следим на бенките така нареченото АBCDЕ правило. А - асиметрия, В -борд, границите на бенката. Ако тя е кръгла, симетрична, това е добър белег. Ако обаче тя промени формата си и стане неравномерна, с един неправилен диаметър - това е неприятно. И тука стигаме С - колор, цветът на бенката. Хомогенният цвят е благоприятен, но когато в рамките на една лезия има ту светло кафяво и по-тъмно, дори черно, това вече е неприятен белег. Това трябва да се следи. Диаметърът също трябва да се проследява, ако се увеличава, това е неприятно. А ако имаме една надигане на лезията, задебеляване, също не е добре. Има и други симптоми, които не влизат в това правило - например, ако почне да кърви, задължително този пациент трябва да се обърне веднага към дерматолог. Такива бенки се изрязват изцяло. А ние самите е нужно да се оглеждаме, дори трудно достъпните зони може да се видят с огледало. При наличие на съмнителна промяна в съществуващи бенки, трябва да се отиде на специалист. А хората, които вече са имали бенки, които са диагностицирани, е хубаво да минават веднъж годишно на периодичен контрол. Бенките, които са подложени на триене и на непрекъснато травмиране, е хубаво да бъдат отстранени.

- Как човек може да се научи сам да се наблюдава и да разбира кое по кожата му е опасно, ако няма дискомфорт?
- Всяка години Българското дерматологично дружество организира една кампания „Евромеланома“. Провеждаме я в началото на лятото, през май. Тя е кампания на Европейската академия по дерматология и се провежда почти във всички страни-членки. Предоставяме възможност на много хора да се прегледат безплатно и да открием, ако има, злокачествени образувания на кожата. Има и известна обучителна цел - да се приучат хората, че това е важно. Разбира се, обучаваме пациентите и на фотозащита, която е безкрайно важна и трябва се прилага през цялата година.

- Трябва ли при профилактичните прегледи да бъде включен и дерматолог?
- Разбира се, че трябва. Знаете ли колко много пациенти пристигат късно с пигментни лезии? И ако тези пациенти бяха огледани от техния личен лекар, щяха да реагират своевременно. И задължително при съмнение, трябва да бъде изпратен при дерматолог. При наличието на близо 350 сертифицирани дерматолози в България, смятам че тази помощ е много добре развита и всеки един човек има достъп до нея.

Нашият гост

Проф. д-р Снежина Василева е един от най-известните български дерматолози. Работи в УМБАЛ “Александровска”, където дълги години завеждаше Направление по автоимунни булозни заболявания и Лабораторията по имунофлуоресцентна диагностика. Преподавател е в Катедрата по дерматология и венерология на Медицинския университет, София. Представител е за България в борда на Европейската академия по дерматология и венерология, член на Управителния съвет към Българското дерматологично дружество и на Експертния съвет по дерматология към Министерство на здравеопазването. Специализирала е във Франция. Автор е на над 250 статии в научни списания и сборници у нас и в чужбина.