Спешно да привлечем наши сънародници от Украйна, Молдова и други страни за спасяване на икономиката

Крайно време е да се простим с болшевишката представа за българския предприемач като чорбаджия-изедник

През последните дни представители на синдикати, работодатели, управляващи и опозиция влязоха в спор за пазара на труда в България. Поводът са предложения към законопроекта за трудова мобилност, изработени през последните 5 месеца от специална работна група към кабинета на Валери Симеонов и внесен от групите на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ. Предложенията улесняват достъпа на специалисти от трети държави (извън Европейския съюз) до българския пазар на труда, в т.ч. и синя карта.

Синдикатите и опозицията от БСП твърдят, че либерализирането на трудовия пазар е излишно, тъй като можело чрез рязко вдигане на заплатите безработни и работещи в чужбина българи да започнат работа в задъхващите се за кадри сектори като информационни технологии, туризъм и автомобилостроене.

Срещу тях работодатели и управляващото мнозинство застават с аргументите, че икономически активните райони в България вече са близо до пълна заетост, а резервите за работна ръка в много сектори са почти изчерпани.

Изходът - в Републиката на Платон

Изходът от този спор е много прост и може да бъде намерен в знаменитата книга на Платон – „Републиката“, написана преди 2500 години. В нея Сократ обсъжда с различни граждани на Атина естеството на града-държава и как той да функционира по най-справедлив и ефективен начин. В глава втора, Сократ заявява: „Никой от нас не се ражда напълно еднакъв с другия, ами имаме различна природа и един става за една работа, друг за друга“. Ето защо, гръцкият мъдрец препоръчва всеки човек да работи само това, в което е най-добър и най-талантлив.

Мислите на Сократ са перфектния отговор на въпросите и притесненията, повдигани от синдикатите и опозицията относно либерализирането на българския пазар на труда и улесняването на достъпа на чуждестранни работници до него. От тях става ясно, че търсещите си работа български психолози няма да станат IT инженери, каквито се издирват под дърво и камък у нас. Търсещите си работа български юристи няма да станат готвачи; безработните финансисти и банкери няма да станат машинни инженери, нито ще заемат местата на хилядата липсващи овчари.

Това е така, защото всеки човек има уникални таланти, възможности, предпочитания и желания. И е обидно не само за икономиката като наука, но и за самите хора да бъдат разглеждани като френски ключове, които биха паснали на всяка гайка - каквото предлагат опозиция и синдикати.

Работа има, работници няма

Например, IT секторът предлага над 3 пъти по-висока работна заплата от средното за страната. Лидери в сектора като бившата „Телерик“ и българският гейминг гигант „Imperia“ създадоха частни училища за програмиране, където за своя собствена сметка обучават хора от нулата. Но уви, хора за работа няма не само в София. В този най-модерен бизнес българските фирми вече отказват крупни поръчки, поради липса на кадри, от което губят както те, така и българската икономика.

Много хора не знаят, но положението с готвачите е още по-тежко. Макар оплюването на родния туризъм и ресторантьорство да се превърна в извратено удоволствие в социалните мрежи, реалността е, че повечето български ресторанти предлагат качество на храната, продуктите и дори обслужване, което можем да видим на малко места в Европа. В България няма да видите гръцкия сервитьор, който пише сметката на бележник и не е виждал касов бон в живота си (дежа вю от социализма). Няма я и суринамката с окапана блуза, подпираща разклатената маса с капачки в центъра на Амстердам. Няма ги и наблъсканите с хора английски пъбове, където настаняват 8-членна компания на маса с размер на тава за печка „Раховец“. Няма да се мъчите да говорите на италиански, само защото келнерът в Рим отказва да си общува с вас на английски. По удобство, комфорт и съотношение цена/качество българските ресторанти са може би най-добрите в Европа. И тук стигаме до същия проблем - готвачите у нас свършиха. В София майстор готвач получава над 5000 лв. чисто, а в курортите и областните градове - над 2000 лв. Но дори при тези високи за страната заплати, кадри няма.

Защо все повече инвеститори в автомобилостроенето търсят парцели в Северна България, близо до река Дунав за изграждане на новите си заводи? Не само заради евтиния воден транспорт, но и заради възможността да попълнят липсата на работна ръка от Румъния и Сърбия! Защото и хора с възможности, знания и талант за машинни инженери вече няма в София, Пловдив и Стара Загора. Холдинг „Загора“ търси 2000 инженери и техници и отказва поръчки за чужбина. Потенциалът на циганския етнос в тази част от страната е почти изчерпан. Например, над половината от работещите за гиганта в автомобилостроенето „Уилям Хюс“ в Пловдив са с ромски произход. И се справят добре.

Можем да говорим още много и да дадем още много примери - като земеделието, където„чорбаджията-изедник“ рентиер-земеделец по време на кампания работи по над 16 часа и сам сменя няколко машини всеки ден, за да компенсира липсата на наемни работници; както и в морския туризъм, където спасител не може да се намери за под 2000 лв. на месец; като графичния дизайн и оформяне, където родните специалисти обработват заявки от цял свят и местните поръчки остават „на сухо“; като липсата на лекари в отделни специалности, защото нашите кардиолози, хирурзи, ортопеди и анестезиолози бягат в Германия.

Българската икономика може още, но й трябват хора

Крайно време е да се простим с болшевишката представа за българската икономика и българския предприемач като чорбаджия-изедник и да осъзнаем, че през изминалите 28 години в България се формира една общност от местен и чуждестранен среден и едър бизнес (да не се бърка с олигархичния), които работиха на конкурентен принцип, и днес се разраснаха до стабилно и прогресивно работещи предприятия, усвоявайки почти целия свободен човешки ресурс в нашата държава. Наивно е да вярваме на синдикати и социалисти, че с магическо вдигане на заплатите работещите строителни работници в Испания ще се върнат в България и щом стъпят на родна земя, ще се превърнат в програмисти. Ако размерът на заплатите беше някаква панацея за пазара на труда, защо швейцарските банки не могат да попълнят всичките си свободни работни места с швейцарци, а всеки трети служител в тях е чужденец? Защо в Полша внесоха 1 милион украинци, а в Германия над 17% от работещите са родени извън ЕС?

Истината е, че в повечето развити икономически райони, България работи на пълна заетост и липсата на кадри е причина за липсата на инвестиции - защо някой работодател да инвестира в нов завод за авточасти, след като няма нито един машинен инженер, който да назначи?

Всичко това налага спешното привличане на хиляди наши сънародници от Украйна, Молдова и трети страни за спасяването на икономиката и поддържането на добрите икономически показатели, които са в основата на прогреса (в т.ч. на заплатите и пенсиите). Другото е просто противодържавна дейност. И ако за опозицията е разбираемо, то за синдикатите е първосигнално и неоправдано.

А на въпроса дали България да либерализира трудовия си пазар за чуждестранни работници, отговорът можем да намерим в отсрещния ресторант – където надписът „търсим готвач и сервитьори“ стои вече втори месец.

*Боян Николаев е съветник на вицепремиера по икономическа и демографска политика. Завършил e бизнес администрация в City University of Seattle и понастоящем e докторант в Нов български университет.