Десетки християнски реликви открити при разкопките

Много интересна е монетата на българския цар Иван Асен II

През 2019 г. се навършиха 20 години от началото на мащабните археологически разкопки на скалния град Перперикон. За тези години той се превърна в един от най-посещаваните туристически обекти у нас. Това не е случайно, като се има предвид, огромната работа, свършена от археолозите и общината за тези две десетилетия. Разбира се, трябва да се подчертае и ролята на държавата, която отрано разбра значението на Перперикон за развитието на Родопите и подкрепяше непрекъснато развитието на проучванията и изграждането на инфраструктурата.

Всичко това обаче нямаше да се случи без многобройните проекти, защитени от община Кърджали след влизането на България в Европейския съюз. Чрез тях великолепните резултати от разкопките бяха съхранени и превърнати в обект на културно-историческия туризъм. Така постепенно бе изградена инфраструктурата на забележителния паметник с паркинги и асфалтов път, водещ до подножието на Перперикон. Нагоре любителите на древното минало поемат по отлични алеи, водещи до напълно разкрития Акропол в най-високата част на хълма. Там вече те стъпват на оригиналните улици и разглеждат забележителности от различни исторически епохи.

В момента се завършва посетителския център, без какъвто не може нито един важен съвременен туристически център. А буквално преди дни се разбра, че предстои сключването на договор между община Кърджали и Министерството на регионалното развитие за седмия проект по програма “Региони в растеж”. По него ще бъде завършена напълно консервацията и реставрацията на откритите от археолозите обекти.

Основната част от дейностите по този проект са насочени към Южния квартал, където от няколко години се водят интензивни разкопки. Още през 2015 г. там попаднахме на най-голямата намирана досега раннохристиянска църква в Родопите. Тя е изградена в началото на VI в. и представлява трикорабна базилика с дължина 35 м и широчина 14 м. Намира се на широк площад, край който са оформени комплекси от сгради. Храмът е съществувал почти хилядолетие. Последният период е от ХIII-ХIV в., когато църквата продължава да функционира, макар и със силно намалени размери.

От тази епоха е обширният некропол, който се развива на запад и особено на север от храма. За три години бяха разкрити повече от 200 погребения на мъже, жени и деца - граждани на средновековния Перперикон. Гробните съоръжения са направени по християнски обичай с посока изток-запад, оградени и покрити с каменни плочи.

В Южния квартал разкрихме сгради от различни епохи. През 2018 г. на север от споменатия некропол попаднахме на цяло селище от ХIII-ХIV в. Без съмнение това е селището, чиито жители са били погребвани в него. Явно става въпрос за една от средновековните махали, които са се развивали край основната крепост.

Както обикновено кампанията от 2019 г. продължи близо три месеца, като в разкопките взеха участие около 80 души. Планомерно работата се водеше северно от голямата раннохристиянска базилика. Дългосрочната цел на тези проучвания е свързването на Южния квартал с напълно разкрития Акропол на Перперикон и с уникалния Дворец-светилище.

Именно там се появи първата голяма изненада. След като бяха свалени пластовете от късносредновековния период се оказа, че югоизточният ъгъл на крепостната стена на античния Дворец-светилище е запазена на височина от близо 3 м. Става дума за най-важното място в древния град, където се е намирал прочутият храм на Дионис с неговото прорицалище, в което са идвали личности като Александър Велики и Октавиан Август. Това откритие има изключително значение за развитието на културния туризъм, защото завършва монументалната картина на скалния град.

Не по-малко интересна е картината на запад в Южния квартал, където се попадна на втори голям некропол от Х-ХIII в. През лятото на 2019 г. бяха разкрити повече от 60 гроба, много от които са прекрасно оформени каменни гробници. В тях и извън тях бяха открити близо 300 ценни находки. Това са бронзови реликварии, нагръдни кръстове, накити и изключително ценни монети. Много ценен е напълно запазеният бронзов кръст-реликварий с изображения на Христос и Богородица. Във вътрешността му бе открит прах от органична материя. Вероятно става дума за останки от мощи на светец.

Сред монетите блестят редките екземпляри на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118) и на великия български цар Иван Асен II (1218-1241). Византийската монета е особено ценна, защото показва пика на дълбоката икономическа и политическа криза в империята в края на ХI в., предизвикана от разгрома на ромеите от селджушките турци при Манцикерт през 1071 г. Тогава златната монетна единица (хистаминон) губи много от съдържанието си и на практика се превръща в сребърна монета. Именно такъв е редкият екземпляр, открит през 2019 г. на Перперикон. Само няколко години по-късно Алексий I Комнин успява да преодолее проблемите и създава новата единица “перпера” с високо съдържание на злато.

Много интересна е и монетата на българския цар Иван Асен II. Това също е изключително рядка находка. Монетите, които до този момент са открити в цяла България, са 27-28. Става дума за първото доказано българско монетосечене, като са сечени главно билонови монети - медни със сребърно покритие, което рядко се запазва.

Такъв е намереният през 2019 г. екземпляр. На едната страна е изобразен Христос, а на другата Иван Асен II, който е коронясван от св. Димитър - покровителят на Солун. Монетата показва разширяването на българската държава на юг след великата победа в битката при Клокотница от 1230 г. Както е известно, тогава Иван Асен II разгромява епирския император Теодор Комнин и го пленява.

На една друга открита на Перперикон монета пък се вижда как самият български цар коронясва сина на Теодор Комнин - Мануил. Това показва, че по това време той е бил васал на българската корона. Монетите са сечени в солунската монетарница, което говори за силното влияние на България в Солун по време на управлението на Иван Асен II. Без съмнение намерените на Перперикон екземпляри са отглас от един от най-великите моменти от българската история през Средновековието.

Уникални средновековни гробници

Буквално в последните дни на разкопките бяха отворени две от най-добре изградените гробници. Едната е оформена от добре обработени каменни блокове. Другата е забележителна с това, че е положена върху голяма керамична делва. Това е много рядък погребален ритуал, нямащ аналог досега.

Митът за св. Димитър Солунски

Образът на солунския великомъченик далеч не случайно се появява върху монетите на цар Иван Асен II. Когато през 1186 г. братята Асен и Петър вдигат въстание срещу византийската власт, те обявяват, че големият православен светец е напуснал Солун и се е преселил в Търновград. От тази легенда се възползва по-късно и техният племенник Иван Асен II.