Западът и Украйна стигнаха до задънена улица, а изходът е да се преговоря с Русия

Увеличаването на потока от конвенционални оръжия от Запада няма да постигне нищо

В Украйна от 1991 г. до днес няма сериозни партии, движения или харизматични лидери

Западът и Украйна стигнаха до задънена улица. Сегашната ситуация има три решения - мир, от който Киев и Запада толкова се страхуват; дългосрочното продължаване на въоръжената конфронтация и накрая ескалация на военните действия до използването на ядреното оръжие.

Ще започна с Киев. От декември 1991 г. до днес в Украйна няма нито силна политическа партия, нито политически лидер, подкрепян от цялата страна. Кравчук и Кучма са от съветската номенклатура. Яценюк, Порошенко, Юлия Тимошенко, Янукович са случайно попаднали на власт корумпирани служители, които имаха подкрепата на населението или само в западните, или само в източните региони. Всеки от тях създаде партии от конгломерат от случайни хора.

Идеологията на модела от 1991 г. - да спрем да храним РСФСР и да заживеем славно. През следващите две десетилетия партийните лидери се бориха кой ще открадне повече от бюджета на страната.

А през 2013 г. се появи новата идея - асоциация с ЕС: Украйна е Европа! Още през 2009 г. в книгата „Украйна: Конфронтация на регионите“ аз твърдях, че държава, в която в някои региони 95% гласуват за кандидат-президент „А“ и 5% за кандидат „Б“, а в другите региони е обратното, няма шанс за едно дългосрочно съществуване. Никога не е имало такова разпръскване на електората нито в САЩ, нито в Западна Европа, нито където и да е по света като че ли става дума за две напълно различни държави.

Според западните социолози, които явно са фалшифицирали цифрите, 49% са били за съюз с ЕС в Украйна през 2013 г., като 84% от тях са на запад, 66% в центъра, 33% на юг и 13% на изток.

В тази ситуация имаше два разумни начина: да се отложи въпросът за асоциирането в ЕС с няколко години - или да се промени конституцията и да се превърне единна Украйна в конфедерация от региони, всеки от които самостоятелно да реши въпроса за асоциирането си с ЕС. Те избраха третия път - на големите кръвопролития, на Евромайдана.

Отново западните журналисти смятат, че максималният брой на хората на Майдана е бил 78 000 души. Но повечето от погромаджиите бяха пристигнали от другаде. Но в Севастопол 30 000 души се събраха на площад Нахимов срещу Евромайдана, без почти никакви пристигнали от другаде.

Малко хора знаят, че първоначално Майдана беше подкрепен от значителна част от украинските комунисти и левите интелектуалци. След като президентът Янукович напусна Киев и замина за Харков, на заседание на Върховната Рада 30 от 32 комунисти гласуваха за отстраняването на президента от власт. Без техните гласове решението би било незаконно. „Партията на регионите“, контролирана от президента Виктор Янукович, която получи 49% от гласовете на последните (2010) парламентарни избори (рекорд за Украйна за периода от 1991 до 2024 г.), се разпадна за няколко седмици в началото на 2014 г.

Класически пример е поведението на регионалните в Крим. През октомври-декември 2013 г. регионалните се перчеха и заплашваха с пръсти Евромайдана. През февруари-март 2014 г. регионалните си запушиха ушите и мърмореха: „От една страна... А от друга страна...“, А след референдума в Крим на 16 март 2014 г. няколко десетки регионални, които имаха бизнес „с континента“ си заминаха. Останалите се присъединиха към „Единна Русия“ в стройни редици. Без да се срамуват от хората, надписите на партийните офиси бяха сменени посред бял ден в Севастопол, Симферопол, Ялта и другите градове.

На 2 декември 2017 г. специално за Зеленски беше създадена новата масова партия „Слуга на народа“, по името на комедийния сериал с участието на бъдещия президент. На последните избори за Радата на 21 юли 2019 г. партията „Слуга на народа“ спечели 43%. А на 2 юли 2024 г. лондонски наблюдател отбеляза, че сега Зеленски се подкрепя от само 17% от украинското население, което означава че това са районите, контролирани от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ).

Както виждаме, в Украйна от 1991 г. до днес няма сериозни партии, движения или харизматични лидери. Единственото изключение са агресивните организации на нацистките ултранационалисти. Но те се подкрепят от не повече от 5% от украинското население.

Всички, които се противопоставяха на бойните действия, бяха вкарани в затвора, избягаха от страната или просто си мълчаха.

Ултранационалистите оказват натиск върху Зеленски, а той е откровен страхливец. Така през юли 2024 г. командването на полка „Азов“ открито заяви, че ако Зеленски сключи споразумение с Русия, тогава „те ще дойдат за него“.

Изпадналите от употреба лидери, също призоваваха за „тотална война“. Така на 3 юли 2024 г. Юлия Тимошенко заявява: „Сключването на мирно споразумение е неприемливо. Всяко мирно споразумение между Украйна и Русия ще бъде потенциална стъпка към нова война... Мирното споразумение е илюзия и единственият изход е победата в битката“.

Както виждаме, в Украйна няма с кого да се говори за мир. Страхливият президент, като от огън се бои от полка „Азов“ и други безродници, а президентският му мандат изтече. Защо не поговорим за мир с „жената с плитката“, която омръзна на всички украинци?

На Запад ситуацията е приблизително същата като в Украйна. Освен унгарския премиер Виктор Орбан, в момента няма лидери в САЩ или Европа, които да са готови да започнат преговори.

Алтернативата на преговорите, както вече беше споменато, е или дългосрочна позиционна конфронтация, или разширяване на обхвата на военните действия.

Вярно е, че Западът може да увеличи доставките на ракети ATACMS, Storm-Shadow и Scalp, както и да прехвърли нови типове ракети с още по-голям обсег и да позволи на Зеленски да удря с тях по вътрешните региони на Русия, включително Москва и стратегически цели в рамките на държавата (мините, летищата за далечни полети, военноморски бази и др.). Това е именно пътят на ескалацията на фаталния за Украйна конфликт.

Но Зеленски и полският президент Доналд Туск (не забравяйте, същият, чийто дядо е служил в SS) изглежда са се договорили относно плановете за полска противовъздушна отбрана за прихващане на руските ракети и дронове, летящи в посока Полша. Подробности не бяха предоставени. Така всяка ракета или дрон, изстреляна от руските войски в западна посока, попада в този хитър план. Има ли Туск достатъчно сила? И до какво ще доведе - това е тема за друг разговор.

(Превод за “Труд news” - Павел Павлов)