От 1 юли догодина минималната пенсия ще бъде 250 лева

Въведоха воден режим в две села във Варненско

Община Шумен събра 84% от налозите

Италианската полиция откри един тон кокаин в контейнер с банани

Съсипаха я тая държава – любимо клише на българина

Отпаднаха близо 40 % от кандидатите за матроси

Откриха Седмия международен форум „Балканите – език, история, култура“ във ВТУ В двудневната среща ще вземат участие около 60 учени

Бъдещето на еврото представи в Стопанска академия инвестиционният банкер Гордан Кер

Двама мъже опитаха да оберат хасковлия, след като го заплашиха с нож

Шампионите от „Санк Петербург“ играят „Лебедово езеро“ два пъти

Изследват кръвната захар на 1147 ученици в Търново по проект на Ротари Клубът тази вечер прави благотворителна акция за реализирането на „Плод за капка кръв”

Обемът на язовир „Асеновец“ спадна на 10 млн. при капацитет от 28 млн. кубика ВиК взема вода и от Тунджа, няма да има режим в Сливен

Ремонтите по АМ „Струма“ приключват предсрочно

Проверяват бюлетините за съветници от 97 секции в Шумен

Македонско списание представя бургаски автори

5 предизвикателства пред следващия премиер на Италия Условията в икономиката се подобряват, но тя все още изостава по редица показатели

Италианската икономика е в много по-добра форма, отколкото преди миналите общи избори през 2013 г. Тогава брутният вътрешен продукт на страната беше с 10% по-нисък в сравнение с 2008 г., почти 1 млн. работни места бяха закрити, а банките трупаха лоши кредити.

Сега БВП вече трета поредна година расте, безработицата намалява, а банките са по-стабилни. И все пак, налице е изоставане в сравнение другите развити държави, а икономическото недоволство не е изчезнало.
„Файненшъл Таймс” разглежда основните икономически предизвикателства, пред които ще се изправи следващият премиер на страната.

Италия е „на прав път“, заяви премиерът на страната Паоло Джентилони на форумa в Давос през януари. Производството е с 4% по-високо от 2013 г., а икономистите продължават да работят върху прогнозите за ръст през тази година. И все пак, икономическият растеж на страната остава сред най-бавните в Европа. Италия е и сред малкото икономики в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където производството още не се е върнало към стойностите отпреди кризата. Изоставането спрямо нивата от 2007 г. е второ по големина след Гърция.

Един сроден проблем е, че Италия показва най-слаба производителност сред страните от Г-7.Бавният ръст означава, че италианският бизнес се нуждае от все повече хора, за да произвежда същата стойност като други големи икономики.
Високият държавен дълг е сред „най-наболелите проблеми на Италия“, казва Никола Нобиле от Oxford Economics. Дългът на Италия е трети по големина сред 34-те страни от ОИСР, след тези на Япония и Гърция, и е гореща тема в отношенията на страната с ЕС. От 2007 г. насам дългът се е покачил с 33 процентни пункта, до 132% от БВП, основно в резултат на намаляващите държавни приходи и свиването на реалния БВП.

Според Мауро Пису, ръководител на бюрото на ОИСР в Италия, тенденцията най-сетне се обръща „благодарение на разумната фискална политика, по-ниските лихвени проценти и ускоряващия се ръст на БВП“. Но високото ниво на задлъжнялост превръща евентуално рязко повишение на лихвените проценти в „сериозен риск за динамиката на държавния дълг“ и не оставя място за намаляване на данъци или увеличаване на публични разходи, обещавани в манифестите на повечето партии.

От септември 2013 г. насам икономиката е успяла да създаде над 1 млн. работни места, но нивата на безработицата остават значително над нивата отпреди кризата. Един от всеки трима души на възраст под 25 години е безработен, а сред държавите от ОИСР в Италия има най-висок дял младежи, които нито работят, нито учат. Нещо повече, Италия показва второ най-високо ниво на незаетост сред наскоро дипломираните от всички страни в ЕС, изпреварвана само от Гърция. Икономическото разочарование сред младежта е основна причина за изтичането на мозъци от страната. Банковият сектор „е по-стабилен, отколкото преди две или три години“, казва г-н Пису. Икономическите подобрения, натискът от страна на регулаторите и реформите, насочени към инвеститорите, доведоха до намаляване на лошите кредити в банките. Според Марко Трояно от Scope Ratings, миналата година е била „крайъгълен камък по отношение здравето на италианските банки“, а рекапитализацията на основните проблемни институции е довела до „значително подобрена картина на качеството на активите в целия сектор“.

Но италианските банки все още имат най-висок дял необслужван дълг в ЕС, което ограничава способността им да отпускат нови кредити. „Предизвикателството за 2018 г. е в по-нататъшно намаляване на обема лоши кредити, и в извършване на някои допълнителни капиталови увеличения, особено при по-слабите играчи“, казва Трояно.
През последните няколко години Италия е „постигнала значителен напредък“ в насока на по-благоприятна бизнес среда, казва Лоренцо Кодоньо от LC Macro Advisors. През 2006 г. Италия заема едва 156-о място в глобалната класация на Световната банка за лекота на правене на бизнес – 110 позиции по-ниско, отколкото е в момента. Сега страната се нарежда сред най-добре представилите се по повечето показатели, включително този за лекота на стартиране на бизнес.
Италия „значително е повишила привлекателността си като инвестиционна дестинация сред развитите икономики“, казва Донато Яковоне от Ernst & Young. Въпреки това, още е налице изоставане. Стойността на преките чуждестранни инвестиции „на зелено” в страната за последните 10 години е наполовина от тази на Франция. Политиките „ще трябва да бъдат поддържани дългосрочно, казва г-н Пису, чуждестранните инвеститори предпочитат стабилност“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.