Условията в икономиката се подобряват, но тя все още изостава по редица показатели

Италианската икономика е в много по-добра форма, отколкото преди миналите общи избори през 2013 г. Тогава брутният вътрешен продукт на страната беше с 10% по-нисък в сравнение с 2008 г., почти 1 млн. работни места бяха закрити, а банките трупаха лоши кредити.

Сега БВП вече трета поредна година расте, безработицата намалява, а банките са по-стабилни. И все пак, налице е изоставане в сравнение другите развити държави, а икономическото недоволство не е изчезнало.

„Файненшъл Таймс” разглежда основните икономически предизвикателства, пред които ще се изправи следващият премиер на страната.

Италия е "на прав път", заяви премиерът на страната Паоло Джентилони на форумa в Давос през януари. Производството е с 4% по-високо от 2013 г., а икономистите продължават да работят върху прогнозите за ръст през тази година. И все пак, икономическият растеж на страната остава сред най-бавните в Европа. Италия е и сред малкото икономики в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където производството още не се е върнало към стойностите отпреди кризата. Изоставането спрямо нивата от 2007 г. е второ по големина след Гърция.

Един сроден проблем е, че Италия показва най-слаба производителност сред страните от Г-7.Бавният ръст означава, че италианският бизнес се нуждае от все повече хора, за да произвежда същата стойност като други големи икономики.

Високият държавен дълг е сред "най-наболелите проблеми на Италия", казва Никола Нобиле от Oxford Economics. Дългът на Италия е трети по големина сред 34-те страни от ОИСР, след тези на Япония и Гърция, и е гореща тема в отношенията на страната с ЕС. От 2007 г. насам дългът се е покачил с 33 процентни пункта, до 132% от БВП, основно в резултат на намаляващите държавни приходи и свиването на реалния БВП.

Според Мауро Пису, ръководител на бюрото на ОИСР в Италия, тенденцията най-сетне се обръща "благодарение на разумната фискална политика, по-ниските лихвени проценти и ускоряващия се ръст на БВП". Но високото ниво на задлъжнялост превръща евентуално рязко повишение на лихвените проценти в "сериозен риск за динамиката на държавния дълг" и не оставя място за намаляване на данъци или увеличаване на публични разходи, обещавани в манифестите на повечето партии.

От септември 2013 г. насам икономиката е успяла да създаде над 1 млн. работни места, но нивата на безработицата остават значително над нивата отпреди кризата. Един от всеки трима души на възраст под 25 години е безработен, а сред държавите от ОИСР в Италия има най-висок дял младежи, които нито работят, нито учат. Нещо повече, Италия показва второ най-високо ниво на незаетост сред наскоро дипломираните от всички страни в ЕС, изпреварвана само от Гърция. Икономическото разочарование сред младежта е основна причина за изтичането на мозъци от страната. Банковият сектор "е по-стабилен, отколкото преди две или три години", казва г-н Пису. Икономическите подобрения, натискът от страна на регулаторите и реформите, насочени към инвеститорите, доведоха до намаляване на лошите кредити в банките. Според Марко Трояно от Scope Ratings, миналата година е била "крайъгълен камък по отношение здравето на италианските банки", а рекапитализацията на основните проблемни институции е довела до "значително подобрена картина на качеството на активите в целия сектор".

Но италианските банки все още имат най-висок дял необслужван дълг в ЕС, което ограничава способността им да отпускат нови кредити. "Предизвикателството за 2018 г. е в по-нататъшно намаляване на обема лоши кредити, и в извършване на някои допълнителни капиталови увеличения, особено при по-слабите играчи", казва Трояно.

През последните няколко години Италия е "постигнала значителен напредък" в насока на по-благоприятна бизнес среда, казва Лоренцо Кодоньо от LC Macro Advisors. През 2006 г. Италия заема едва 156-о място в глобалната класация на Световната банка за лекота на правене на бизнес – 110 позиции по-ниско, отколкото е в момента. Сега страната се нарежда сред най-добре представилите се по повечето показатели, включително този за лекота на стартиране на бизнес.

Италия "значително е повишила привлекателността си като инвестиционна дестинация сред развитите икономики", казва Донато Яковоне от Ernst & Young. Въпреки това, още е налице изоставане. Стойността на преките чуждестранни инвестиции „на зелено” в страната за последните 10 години е наполовина от тази на Франция. Политиките "ще трябва да бъдат поддържани дългосрочно, казва г-н Пису, чуждестранните инвеститори предпочитат стабилност".